Славчо Велков е експерт по сигурността и заместник-главен редактор на списание „Изток- Запад”

ЦБИ: Г-н Велков, когато се прави анализ на терористичен атентат като този в Бургас, кои са най-важните въпроси, които трябва да получат отговор?
Сл. Велков: Най-важните отговори при подобно събитие, което в повечето случаи има политически характер и цели, са на първо място – каква е целта на подобен акт – дали тя е локализирана, местна или стратегическа – извън рамките на държавата. На следващо място – кой би имал интерес, мотив, да го направи и на по-следващо място – какви ще бъдат последиците от подобен терористичен акт. Трябва да се има предвид, че обикновено целта на такъв акт е големият публичен ефект, всяване на страх и ужас сред онези, които са оцелели, и в обществените слоеве. Разбира се, има редица технически въпроси, на които следствието ще търси отговорите – например с какво средство е извършен актът, каква е мощността на използваното устройство и т.н. Не бива да пренебрегваме и броя на загиналите и ранените.

ЦБИ: Успя ли изнесената от министър Цветанов информация да Ви убеди, че компетентните органи разполагат с достатъчно доказателства за участието на „Хизбуллах” в атентата?
Сл. Велков: Ако визирате това, което беше заявено след КСНС при президента, определено трябва да кажем, че това е политически акт, това не е изявление на разследващите органи и прокуратурата, като този съвет, този висок форум беше използван за фон на подобно изявление и имаше определено преднамерен характер, тъй като беше очаквано в света почти навсякъде. Не беше кой знае каква изненада, но това, което чухме в публичното пространство, поне сред специалистите, в никакъв случай не дава основание за това, че са се убедили в т.нар. доказателства. Дори докладът на министъра на вътрешните работи не сочи за доказателства, а т.нар. обосновано предположение за съпричастност на определена организация и хора към извършването на акта. Лично аз, разбира се, не съм убеден, тъй като представените данни и факти в много недостатъчна степен могат да убедят когото и да било. Разбира се, ние не знаем с какво разполага следствието, но това, което чухме, това, което излезе в информационното пространство, не е убедително.

ЦБИ: Смятате ли, от всичко, което сте успели да проследите, че съществуват сериозни противоречия в поднасяната публично информация?
Сл. Велков: Да, определено съществуват противоречия. На първо място, съпричастността към т.нар. военно крило, каквото на практика няма, на „Хизбуллах”, на посочените двама граждани, определени като ливанци, със съответно австралийско и канадско гражданство, тъй като тази съпричастност засега се основава на снимка на роднини на един от двамата с хора от „Хизбуллах”. Това, обаче, не означава на практика нищо, тъй като всеки би могъл да има контакт с определени хора. Това не означава, че синът му или племенникът му също е в контакт с тях. На следващо място, има различия в данните, които сочат възрастта и пребиваването на двамата. Ако това, което беше изнесено, го приемем за вярно, че единият е пристигнал на 8-годишна възраст в Канада, а си е заминал на 11-12-годишна – евентуално 2006-2007 г., той би трябвало към момента на акта да е непълнолетен. Имаше и други неубедителни данни. Що се касае до съвпадението на ДНК следа върху фалшивата шофьорска книжка на загиналия извършител на човек, който е останал жив и е напуснал България, това все още не означава нищо, тъй като, например, върху моята шофьорска книжка няма Ваша ДНК следа, но ние се познаваме, нали? Има и други неща.

 ЦБИ: Можете ли да посочите примери?
Сл. Велков: Например това, че тези хора са излезли от Бейрут с компонентите на бомбата и единият носи взрив, другият носи платка, третият – друго. Отишли са, без съмнение, от Ливан със самолет в Европа, от Европа са пътували почти половината територия на Шенгенското пространство с автобус и пристигат в България, като се твърди, че те не се познават и не са имали контакти тук. В същото време има неубедително поднасяне на такова твърдение, че тук е сглобена бомбата. Че ако те не се срещат, няма как да е сглобена!? Но аз трудно бих повярвал, че през десет граници някой ще тръгне с три килограма тротил на гърба си. И други подобни, които не могат да убедят специалиста или наблюдателния човек, че това може да се докаже по някакъв начин. Това, което се поднесе, това е оперативната фаза, след нея следват доказателствата. Неслучайно г-жа Аштън каза, че от този момент нататък следва анализ на доказателствата и тя не спомена дори името на „Хизбуллах”. Дори и самият факт, че се посочва съпричастност на „Хизбуллах”, че това са нейни членове, принадлежали в минало време на военното й крило, най-малко означава, че ако „Хизбуллах” е извършила акта и те са в Ливан, тя ще ги скрие и български съд никога няма да ги види.

ЦБИ: Смятате ли, че имаше натиск върху България?
Сл. Велков: Аз оформям мнението си около това, че това беше политически акт, който няма как да не е повлиян от някаква намеса или натиск. Не е тайна, че премиерът Бойко Борисов при гостуването си при британския премиер каза, че не споделя неговото виждане, че е „Хизбуллах”, тъй като България няма достатъчно доказателства. Същото го каза и в Израел, повтори го и президентът Плевнелиев при посещението си в Израел. На практика това означава, че те са отговаряли на нещо, което е искано от тях. И до момента на една седмица преди консултативния съвет тази линия на България се поддържаше. Ако ме питате за експертно мнение, аз смятам, че самото обявяване по този начин е грешка, тъй като дивидентът в България в случая не е налице, но в същото време е възможно това изявление да се превърне в casus belli, т.е. в повод за война не срещу България, разбира се, тъй като „Хизбуллах” няма да отреагира, както много хора си мислят, по остър начин, а за война в региона на същинския Близък изток, евентуално срещу Ливан, тъй като в момента „Хизбуллах” се отъждествява с Ливан и има някои признаци за нещо подобно. Тогава България може да се окаже въвлечена в една война, която не е нейна.

ЦБИ: Има ли нещо, което пропускаме според Вас?
Сл. Велков: В чисто политически план трябва да кажем следното: в правото има такъв израз „Кой има интерес?” – с това и започнахме. Ако направим анализ на политическото поведение на „Хизбуллах” спрямо ЕС и отношението на държави от ЕС към нея като организация, ще видим, че „Хизбуллах” винаги се е стремяла да поддържа нормални отношения, предвид на факта, че ако тя влезе в списъка на терористичните организации на ЕС, ще търпи не само политически санкции, но и икономически, и по тази причина „Хизбуллах” не би имала интерес да извърши подобен акт на територията на държава-членка на ЕС, т.е. мотивът не е налице. Твърде е възможно, както често се случва в този регион, да има съпричастни към акта бивши членове на организацията, които сега да служат на друг господар, но това ще покаже бъдещето. Дори и в това отношение, че ние казахме, че тези хора са в Ливан, означава, че те няма дълго време да останат скрити, ако вече не са разкрити. Ливан е една носна кърпичка като територия, така че не е толкова трудно, като се имат предвид възможностите на ливанските служби за сигурност, да бъдат локализирани и задържани и вероятно така ще стане. Неочакваното ще бъде каква ще е после реакцията на „Хизбуллах”, ако тези хора се окаже, че са изпратени от друг, че поръчителят е друга организация, не дай, Боже, държава. Това ще предизвика огромен политически и дипломатически скандал не само в България, но и в света, тъй като ние знаем кои са държавите, които първи посочиха „Хизбуллах” – това са Израел, САЩ. Знаем каква инвазия имаше тук на политици – министър на транспорта, вицепремиер на Израел, посещения на външния министър в Брюксел с искане да бъде включена „Хизбуллах” в списъка на терористичните организации, но и това няма да бъде лесен процес, тъй като, например Франция и Германия, имат свои интереси в Ливан. А знаем, че за подобно решение се иска съгласието на всичките 27 членки, но искам да кажа нещо, което да се открои – независимо от това дали „Хизбуллах” ще бъде включена в списъка или не, войната срещу нея, т. е. и срещу Ливан, няма да се бави дълго. Не може никой трезво мислещ политик и анализатор да отрече, че „Хизбуллах” не е обикновена организация. Тя е фактор в близкоизточния регион, тя е един от четирите големи играча там, трите от тях са държави – Израел, Сирия и Иран, че тя е здравата ръка на Иран в Източното Средиземноморие и че ако тя бъде елиминирана и евентуално и Сирия, то Иран вече може да бъде много по-лесна мишена за бъдещи действия.

ЦБИ: Може ли да се търсят причините за осъществяването на този атентат във външната политика на България или те са някъде извън пределите на страната? Има ли „чужд” сценарий”?
Сл. Велков: Другият доклад пред КСНС беше на тема „Рискове и заплахи за националната сигурност на България от страна на военнополитическите процеси в Близкия изток”. Мое лично твърдение е, че рисковете и заплахите за националната сигурност на Република България са точно толкова пропорционални, колкото е балансирано отношението ни към страните в близкоизточния регион. Колкото по-гъвкава и балансирана е външната ни политика, толкова по-малко ще бъдат заплахите. Но не бива да забравяме, че България като член на колективна система за сигурност, на военен блок, какъвто е НАТО, има своите договорни задължения и ги изпълнява в Афганистан. България преди това участва  и в Ирак, дори имаше 16 загинали и над 57 ранени, т.е. България се е обявила като активен играч в т.нар. война срещу тероризма и когато ние говорим за рискове и заплахи, трябва да кажем, че именно предвид външната ни политика, която участва в глобалните процеси, тези рискове и заплахи не могат да се съберат в рамките на националната територия, тъй като ние имаме компоненти на националната сигурност, които са извън територията на държавата – както дипломатически представителства, така военни, хуманитарни и други мисии. Балансирана външна политика – по-малко заплахи, пристрастна външна политика за сметка на едни и подкрепа за други – повече заплахи, но който очаква терористична заплаха от „Хизбуллах” в този момент като отговор на посочването, той се лъже, той не познава „Хизбуллах”, защото тя по този начин ще се легитимира като поръчител или извършител. Тактиката на организацията е такава, че тя приема информацията спокойно, анализира я и тогава отговаря.

ЦБИ: Тъй като Вие сте работили на терен в Ливан, няма как да не Ви попитам – спомена се за фалшиви документи, изработени там. Съществува ли възможност те да не са били изработени и използвани от „Хизбуллах”, т.е. някой друг да се е сдобил с тези фалшиви документи на територията на Ливан?
Сл. Велков: Имате предвид т. нар. шофьорски книжки ли?

ЦБИ: Да.
Сл. Велков: Аз имам малко по-особено мнение към тези шофьорски книжки, особено към онази, която след взривяването на атентатора остана непокътната. Следственият експеримент ще покаже дали това е възможно, ако тя е била в джоба му при такъв мощен взрив, да не се наруши поне целостта й, но смятам, че определено тези фалшиви документи са за отклоняване на следите, тъй като тези хора, без съмнение, а това го казахме преди седем месеца, са проникнали на територията на страната с перфектни документи и то на държави, които не подлежат или до този момент не подлежаха на регистрация. Това са държави от ЕС, САЩ, Австралия и Канада в конкретния случай.

  ЦБИ: Това отнася ли се за документите на атентатора?
Сл. Велков: Тук има нещо много интересно, което може би изпускаме, понеже това попитахте – не се продумва нито дума за загиналия атентатор, който е пътувал заедно с тях, който е бил част от групата, който вероятно е носел част от самоделното взривно устройство. Знаят се на другите имената, знае се откъде са дошли, а за този не се споменава нищо. Въпреки че не беше намерен неговият паспорт у него при взрива, т.е. този паспорт е някъде, защото е явно, че това не е самоубиец атентатор. Той се е готвел като всички останали да напусне страната, но явно е бил взривен и това също е част от плана за „замитане” на следите. Може би ще трябва да се зададе този въпрос: кой е този човек, дали не го познават наистина? И нещо друго – това е мое лично разсъждение – ако наистина се твърди, че единият от извършителите, който е жив и който е в Ливан и е дошъл от Канада, е принадлежал към т. нар. военно крило на „Хизбуллах” и единственото свидетелство за това е снимка на негов близък, сега, към момента, той към коя структура принадлежи и ако тогава е принадлежал? Кой го е изпратил тук? Това, което точно не изяснихме - е ли възможно държавата Канада, която е известна с много прецизна Служба за сигурност и разузнаване, при положение, че знае, че обкръжението на този човек и неговите близки роднини принадлежат към „Хизбуллах”,  да му издаде паспорт, тъй като той отива като юноша в Ливан, връща се преди няколко години там, той явно не е бил с детския си паспорт в България, а с канадски паспорт, който е издаден, твърде вероятно, в някое посолство? Като знаем колко е прецизна службата, как така е издаден паспорт на човек, който има съпричастност към „Хизбуллах”? Освен ако този, който разрешава издаването на паспорта, не възнамерява по някакъв начин да използва това положение – ето това е също въпрос, който още няма отговор.

ЦБИ: Имате ли своя версия за поръчителите на атентата?
Сл. Велков: Имам, разбира се.

ЦБИ: А бихте ли желали да я споделите?
Сл. Велков: Конкретно няма да споделя с имена, но се връщам към онзи принцип на правото, който съществува още от римското право – „Кой има интерес?”. Като си отговорим на този въпрос, тогава ще стигнем и до този, който го е поръчал. Засега аз смятам, че „Хизбуллах” няма интерес. Противоречи на логиката тя да има интерес и да си навлече гнева на Европа, на целия свят и конкретно на Израел. Има ли в региона държави, които имат интерес? Има, да, и те са няколко, не една. Има ли държави, които имат да отмъщават на Израел? Да, има такава държава. Преди години бяха убити нейни граждани, но нищо не намеквам. Има ли интерес, да кажем, от страна на Сирия? Да, има, ако се вземат предвид последните събития преди акта – прекратяването на дипломатическите отношения и т.н. Моята версия е моя, тя не е версия на следствието, тя не навежда конкретно към някого, въпреки че аз имам обяснение за себе си, но засега си позволявам да го запазя.

ЦБИ: Разследването все още не е приключило. Какви ще са последиците за България, ако настъпи обрат в него и се окаже, че оповестената информация…
Сл. Велков: Не е вярна ли?

ЦБИ: Поне не в пълна степен.
Сл. Велков: Ако не е вярна, тези, които за направили подобно невярно политическо внушение и изявление на базата на несъществуващи данни, би трябвало да си понесат политическата отговорност, но според мене много по-тежка ще е политическата санкция към България, включително от държавите от ЕС, изразена в отношение, и от много държави в света – влошаване на дипломатически отношения, занапред няма да вярват на подобни изявления, това може да предизвика неприятни последици за правителството. Нека не забравяме, че ние имаме такъв прецедент – 2003 г. войната в Залива срещу Ирак започна именно заради неверни твърдения, че въоръжените сили на Ирак притежават оръжие за масово унищожение. Това ще бъдат последиците, не други.

- Д-р Абуаси, имате ли в Центъра за близкоизточни изследвания някакви новини или нови анализи около атентата в Бургас?
- Засега има само анализи, но се очаква през първата седмица на февруари да има и новини.
- За тогава е насрочено заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента.
- Преди съвета или след него ще има изявления и новини около атентата.

Във връзка с обявеното приключване на Операцията „Иракска свобода” от Барак Обама Агенция „Фокус” разговаря с д-р Мохд Абуаси експерт в Център за близкоизточни изследвания.

Фокус: Д-р Абуаси, американският президент обяви приключването на мисията в Ирак. Каква е вашата оценка за тази мисия и изпълни ли тя поставените цели преди седем години?

Карън Армстронг е била католическа монахиня в продължение на 7 години, преди да се откаже от духовния си сан и да отиде в Оксфорд. Днес тя е сред най-именитите теолози, написала е редица бестселъри за основните религии и техните основатели. Тя е един от 18-те главни членове на Алианса на цивилизациите, инициатива на бившия генерален секретар на ООН  Кофи Анан, чиято цел е да се бори срещу екстремизма и да развива диалога между Запада и ислямския свят.