Всички изявления, излезли през последните дни относно преговорите във Виена и обиколката на специалния пратеник на ООН, Стaфан де Мистура, потвърждават, че бъдещето на Сирия зависи от изпълняването на две условия: първо: да се премахне заплахата от „Ислямска държава“ и останалите крайни, джихадистки групировки; и второ: стартирането на политически процес, който да доведе до създаването на временно правителство и провеждането на президентски и парламентарни избори. В действителност обаче няма задействани планове за това как да се постигнат тези две условия и по- конкретно за първото от тях.

Държавният департамент обмисля да ограничи прякото си участие в онлайн кампаниите, целящи да дискредитират „Ислямска държава”. Бивши и настоящи американски официални лица заявиха, че решението е било взето, след като външни експерти са поставили под съмнение легитимността на правителството като активен участник в опитите да се неутрализира пропагандата на терористичната организация.

Саудитска Арабия се държи като държава, която никой не може да упрекне, нито да ѝ поиска сметка. Вместо това, всички трябва да си мълчат пред робските практики и държането на населението в постоянен страх – политика, която Третото уахабитско кралство прилага от началото на миналия век. Последната репресивна мярка беше заплахата, която Министерство на правосъдието в Рияд отправи срещу всеки, който сравни съда на кралството с този на „Ислямска държава”. В същото време обаче международни правозащитни организации го определят като най-лошия в целия свят.

По-доброто отношение към мюсюлманите може да спре появата на тероризма в държавите, в които те живеят.

Извън САЩ: Реакцията спрямо атаките в Париж е точно сблъсъкът на цивилизациите, който позволява на „Ислямска държава” да трупа влияние

Две неща, свързани с Америка, ми хрумват след ужасяващите атаки на „Ислямска държава” в Париж. Първо, страхът от сирийските бежанци, който републиканците насаждат, е не само позор за САЩ и всичко, което тази страна си мисли, че защитава, но и коз в ръцете на терористите. Второ, свикнете с мисълта, че Доналд Тръмп може да е кандидатът на Републиканската партия за президент догодина. 

„Ислямска държава” бързо разбра една истина, която Западът трябва да приеме сега – че националните граници, наложени от колониалните сили преди 100 години, вече нямат никакво значение”, казва Робърт Фиск.

„Шен кабилтак” (От кое племе си?)

На което и да е КПП да ви спрат в Либия днес, задължително ще ви зададат този въпрос. След революцията през 2011 г. името на племето, към което принадлежиш, придоби по-голяма стойност. То е белег, по който другите се ориентират, за да определят кой си, откъде идваш, какви са (или би трябвало да бъдат) политическите ти позиции и на кого си лоялен.

Във вторник Президентът Башар ал-Асад получи писмо от американския сенатор на Вирджиния Ричард Блек, в което се казва „Доволен съм от руската интервенция срещу армиите, навлезли в Сирия. С тяхна помощ сирийската армия направи драматични крачки срещу терористите”.

Палестинският посланик в ООН, Рияд Мансур, съобщи в началото на ноември, че режимът в Тел Авив събира органите на палестинците, убити при сблъсъците с израелските сили в окупираните територии.

Френско-алжирският произход на един от нападателите показва как свирепата война на Франция в Алжир от 1956 г. до 1962 г. продължава да е източник на насилие и днес.

Единият от нападателите при клането в Париж избяга. Почти истеричната реакция спрямо престъпленията срещу човечеството, извършени във френската столица, допринесе за това заедно с него извън полезрението да останат и три държави. Държави, чиито история, действия и бездействие помагат да се обясни касапницата в Париж, дело на „Ислямска държава”. Тези държави са Алжир, Саудитска Арабия и Сирия.

Резултатите от изборите в Турция показаха голяма победа за президента  Реджеп Тайип Ердоган, който доказа, че е силен лидер и знае как да управлява нацията и да спечели гласовете чрез добре подготвени предизборни кампании и програми.

Тази победа опроверга спекулациите, разпространили се след юнските избори, когато Партията на справедливостта и развитието изгуби мнозинството, и се заговори за край на епохата на Ердоган.