Аталла Хана: Християните не са гости в Близкия изток

Интервю

Ваше Високопреосвещенство, миналата година посетихте България два пъти и говорихте за положението на християните в страните от „арабската пролет”, и по-специално в Сирия. Промени ли се обстановката оттогава досега?

Промени се, и то към по-лошо, за съжаление, заради ескалацията на насилието и заради все по-големите по мащаб заговори срещу арабските народи. Ако става дума за Палестина, виждаме, че Израел с усърдие продължава да провежда окупаторската и потисническата си политика по отношение на палестинския народ. Аз, въпреки че много добре осъзнавам трудния период, през който преминава регионът на Близкия изток, съм оптимист за бъдещето. Вярвам, че то ще е много по-добро, защото тежката ситуация прилича на летен облак, който скоро ще отмине. Много съм щастлив да посетя офиса на агенцията ви и да открия вашата медия. Пожелавам ви успех при отразяването на всички човешки, национални и арабски проблеми, и по-специално на палестинския въпрос.

Инструменти
Печат

 

Какви се предизвикателствата пред християните в Близкия изток в момента?

Те са същите както и на останалите граждани в Близкия изток. Всички страдат от сегашното положение, без значение от тяхната религиозна и етническа принадлежност. Виждаме, обаче, че има радикални терористични групи, които нападат и колят християните, атакуват църкви и населени места, в които от стотици години живеят християни. Тези радикални организации атакуват и други етнически и религиозни групи от арабските общества в Сирия, Ирак и останалите страни в региона. Ние се противопоставяме на това и отхвърляме религиозния екстремизъм, насилието и тероризма. Не приемаме което и да било човешко същество да бъде убивано заради религиозната му принадлежност. Религиите са на земята, за да бъдат мостове между вярващите братя, а не огради, които ги разделят.

Малцинство ли са християните в Близкия изток?

Християните не са и никога няма да бъдат малцинство. Те не приемат да бъдат определяни като малцинство. Ние живеем в Близкия изток повече от 2000 години. Когато арабите завладяват Ерусалим, ние сме били там. Нашето присъствие в града, в Палестина и региона е от най-древни времена. Не сме гости на никого, не сме землячество, нито чужд и привнесен елемент. Корените на християнството са посети в Ерусалим, Иисус е роден във Витлеем в Палестина, затова ние не сме малцинство, а важен исторически, цивилизационен, културен и национален елемент от състава на Близкия изток.

Смятате ли, че големите европейски държави защитават християните от зверствата на „Ислямска държава”?

За съжаление някои европейски държави са част от заговора, който е насочен срещу християните и  срещу някои арабски държави. Напротив, те използват темата за християните, за да могат да реализират политическите си програми и проекти.

Защо?

Например, да вземем ИДИЛ, Фронта ан-Нусра или някоя друга екстремистка организация, която коли наред и християните, и нехристияните. Бих искал да попитам откъде вземат оръжието си, откъде се финансират? Как им се предлагат всякакви улеснения, за да могат да стигнат до Сирия и Ирак? Как са успели да стигнат дотам, ако не им е била оказана военна, икономическа и логистична помощ от съседните на тези две страни държави? И това са държави, които имат стратегическа връзка със САЩ, а вероятно и с Израел. Заради всичко това аз смятам, че западноевропейските държави и САЩ до този момент не са взели силна и категорична позиция срещу тези организации. Те продължават да влизат в Сирия и Ирак и до ден днешен продължават да получават подкрепа, оръжие и пари. Всички знаем откъде идват тези пари и това оръжие.

Според някои данни от началото на войната в Ирак през 2003 г. досега близо три четвърти от християнското население са напуснали страната? Вярно ли е това?

Да, близо 1 млн. християни са напуснали Ирак през последните години. През последните месеци много християни избягаха от Мосул и другите територии, завладени от терористичната организация ИДИЛ. Също така повече от половин милион християни са напуснали Сирия през последните години. Според мен по отношение на Сирия, Ирак и много други арабски държави се извършва престъпление, но най-голямото престъпление се извършва по отношение на християните, които опитват да изгонят и изкоренят от домовете им в изпълнение на колониалните и расистките ламтежи в региона ни.

В такъв случай можем ли да кажем, че има план за прогонването на християните от Близкия изток?

Има план за прогонването на християните от Близкия изток и той не е нов. Още през 1948 г. (създаването на Израел – бел. авт.), когато бедата застигна палестинския народ, тя сполетя както християните, така и мюсюлманите. Същото беше и през 1967 г. Цялата политика на Израел е насочена към изтръгването на палестинците от домовете им. А днес организациите като ИДИЛ и ан-Нусра не са по-малко зли и по-малко расистки от нацистите и други терористични групи, които идват, за да прогонят както християните, така и нехристияните извън отечествата им.

Кой печели от това?

Печелят враговете на арабското отечество и на палестинския народ, които не понасят религиозното разнообразие и братското разбирателство между различните вероизповедания в нашия регион и искат да го превърнат в място на конфликти, на раздори и сблъсъци между отделните религии и течения, за да може Израел да живее в сигурност и мир. Смятам, че всичко, което се случва в момента, е в интерес на Израел. Целта е вниманието на арабите да бъде отклонено с религиозни конфликти и проблеми, за да може Израел да продължи колонизаторския си проект в окупираните територии.

Вие идвате от Ерусалим, как живеете там при тези тежки условия?

Ерусалим е един от най-красивите градове на земята. Аз съм обиколил целия свят и не съм виждал по-хубав град от него. Аз принадлежа на Ерусалим. Аз живея в този град, но и той живее в мен. Заради всичко това аз обичам Ерусалим, обичам светините му, обичам улиците му, църквите и джамиите му, историята и идентичността му. Всяко нещо в него за мен е свещено. Израел се опитва да изопачи образа на Ерусалим, но не съществува сила на този свят, която може да постигне това, защото историята и идентичността му са много по-силни от всички ламтежи и политики. Ерусалим ще остане свещен и благословен град на трите монотеистични религии, така както ще остане с важно значение за палестинския народ, който го смята за своя духовна и национална столица.

Всички наблюдаваме ескалацията в окупирания Ерусалим през последните месеци. Не стига ли толкова насилие?

Палестинският народ страда от окупацията от 1967 г. насам. На атака е подложено всичко в Ерусалим – свещените му места, народът му, историята, идентичността и цивилизацията му. Израел се стреми да разпростре властта си върху Ерусалим, да промени чертите му и да отслаби присъствието на палестинските араби в него. Затова смятам, че целият свят трябва да покаже здрав разум и ценности и да отправи поглед към ситуацията в Палестина и по-специално в Ерусалим. Светът не си мръдва пръста. Всички ни гледат, но не правят нищо, за да спрат Израел и политиката му. Смятам, че Израел носи отговорността за това, което става. Също така онези, които мълчат и заговорничат, които проявяват малодушие и не правят нищо, също носят голяма отговорност за случващото се.

Какви са последиците от приемането на закона за еврейския характер на Държавата Израел? Някои юристи го определиха като расистки. Вие какво мислите?

Този закон показва расизма на Израел и от него личи, че това е държава на расовата сегрегация. Ние не сме евреи, но уважаваме юдеизма. Не сме против никоя религия. Уважаваме всички народи, култури и езици, но отказваме да гледат на нас като на чужди в собственото ни отечество. Ние сме палестински араби и страната ни е Палестина. Родината ни  е Палестина. Столицата ни е Ерусалим. Не приемаме да гледат на нас като граждани десета категория и да бъдем подложени на дискриминация. Ние отхвърляме и осъждаме закона за еврейския характер на Израел и за нас той е още едно средство за репресия и налагане на израелската власт върху Палестина.

Какво е посланието Ви към българския народ за предстоящите празници?

Винаги когато идваме в България, имаме усещането, че сме сред братя. Ние обичаме българския народ. Аз лично обичам много България и българския народ. Бих искал да поздравя него и българската държава по случай предстоящите празници. Нека новата година донесе надежда за по-добро бъдеще не само за Палестина и за арабския регион, но и за България, която искаме да бъде силна и активна.  И нека страната ви играе силна роля по отношение на човешките проблеми и защитата на човешките права и по-специално в близкоизточния проблем. Ние знаем за традиционните исторически връзки, които свързват България и страните от Близкия изток. Когато пътуваме из арабските страни,  във всяка виждаме по нещо от България – младежи, които са учили в страната ви, сгради или други съоръжения, построени от българи. Ние трябва да запазим тази връзка, която е полезна както за арабите, така и за българите. Пожелавам всичко най-хубаво на България! Весели празници!