Ноам Чомски: САЩ са най-големите терористи – част 2

Интервю

Така стигаме до темата за тероризма. Всички страдат от него. Някои хора – сред тях, мисля, сте и Вие – смятат, че той е нежелан и непредвиден резултат от американската терористична политика по света. Доколко САЩ и техните съюзници са отговорни за терористичните атаки, на които ставаме свидетели сега?

Инструменти
Печат

Запомнете: най-ужасната терористична кампания в света се дирижира във Вашингтон. Това е глобалната кампания за убийства. Никога не е имало терористична кампания с нейните мащаби.

Като казвате глобална кампания за убийства…?

Кампанията с безпилотните самолети е точно такава. В много региони по света САЩ редовно избиват хора, за които американското правителство подозира, че имат намерения един ден да му навредят. Правят го системно, публично и открито, това не е някаква тайна, всичко го знаем. Точно както Вие го казахте – една кампания, подхранвана от терора. Когато бомбардирате едно село в Йемен и убиете някого – може да е онзи, когото сте искали, а може и да не е – заедно с него умират и други хора, оказали се на същото място. Как си мислите, че ще реагират те? Ще си отмъстят.

Описвате САЩ като най-голямата терористична държава. Къде е мястото на Европа?

Интересен въпрос. Едно изследване беше направено в последно време, мисля, че от Фондация „Отворено общество”. То показва, че най-страшната форма на мъчение е предаването на пленник на чужди власти. Хващате някого, когото подозирате в нещо, изпращате го на любимия си диктатор – Асад, Каддафи или Мубарак – за да го измъчва и се надявате, че нещо може да излезе от цялата работа. В изследването са разгледани държавите, които прилагат тази мярка. Очевидно е, че сред тях са близкоизточните диктаторски режими, защото заподозрените са изпращани там, но и европейските страни.

Повечето от тях участват – Великобритания, Швеция, други страни. Само една част от света е изолирана от тази практика – Латинска Америка. Това е доста впечатляващо. Латинска Америка вече е почти изцяло извън американски контрол. Когато картината беше различна, тя беше световният център на мъченията. Когато господарят крещи, слугите треперят.

Излиза, че Европа е слуга на САЩ?

Определено. Европейците са твърде страхливи, за да имат самостоятелни позиции.

Как Владимир Путин се вписва в тази картина? Той е разглеждан като една от най-големите заплахи за сигурността. Такъв ли е наистина?

Както повечето лидери, той е заплаха са собствения си народ. Очевидно е, че Путин върши незаконни неща. Но да бъде описван като побъркано чудовище, което страда от заболяване на мозъка и има Алцхаймер, като някакво зло същество с физиономия на плъх – това вече е класически оруеловски фанатизъм. Искам да кажа, че каквото и да е мнението ви за политиката му, тя е разбираема. Идеята, че Украйна може да стане член на западен военен съюз, би била крайно неприемлива за който и да е руски лидер. Причините са още в разпадането на СССР през 1990 г. Тогава стоеше въпросът какво ще се случи с НАТО. Горбачов се съгласи с обединението на Германия и влизането й в Алианса. Това беше доста сериозна отстъпка, в замяна на която бе поет ангажиментът НАТО да не се разширява нито сантиметър на изток – точно тези думи бяха използвани.

Тогава Русия е провокирана?

Какво се случи? НАТО моментално влезе в Източна Германия, после дойде Клинтън и разшири Алианса досами границите на Русия. Украинският парламент  подкрепи с  300 гласа „за” и 8 „против” (не съм сигурен за точните цифри) предприемането на стъпки за присъединяване към НАТО. Същата е и позицията на украинското правителство, формирано, след като предходното беше свалено.

Вие, обаче, разбирате защо те искат да се присъединят към Алианса, защо правителството на Петро Порошенко гледа на тази стъпка като на начин да защити страната си?

Не, не и не. Това не е защита. Крим беше завзет, след като правителството беше свалено, нали така. Това не е защитаване на Украйна, а поставяне на страната пред опасността от голяма война. Подобни действия са сериозна стратегическа заплаха за Русия и всеки неин лидер би реагирал. Това е пределно ясно.

Ако погледнем ситуацията в Европа, там се случва още нещо интересно. Виждаме Гърция, която е все по-близо до Изтока с правителството на СИЗИРА. Виждаме също „Подемос”, което набира сила в Испания, също и Унгария. Смятате ли, че има потенциал Европа да намери общи интереси с Русия?

Вижте какво се случва. Унгария е отделен случай. СИРИЗА дойде на власт на гребена на една народна вълна, която беше категорична, че Гърция не трябва повече да се подчинява на политиките на Брюксел и германските банки, които разрушават страната. Последицата от тези политики беше гръцкият дълг да се увеличи пропорционално на богатството на страната. Може би 50% от младите са безработни, а 40% от населението живеят под прага на бедността. Страната се съсипва.

Трябва ли дългът им да се отпише?

Да, също както стана с по-голяма част от този на Германия през 1953 г., за да може страната да се възстанови от разрухата по време на войната.

А останалите европейски страни?

По същия начин.

Значи и дълговете на Португалия и Испания трябва да бъдат опростени?

Кой е натрупал този дълг и на кого трябва да се плати? Част от него е натрупана от диктатори. В Гърция имаше фашистка диктатура, която САЩ подкрепяха. Мисля, че дългът е по-страшен от диктатурата. В международното право това се нарича „омразен дълг”. Той не трябва да се плаща – принцип, който е предложен от САЩ, когато са имали интерес от това. Голям дял от останалата част от дълга, наричана „плащания за Гърция”, са всъщност „плащания за банките” – германски и френски, които са решили да отпуснат изключително рискови заеми с не много висока лихва и сега трябва да приемат, че няма да как да им се плати.

Бих искала да ви задам въпрос на Джил Грибаудо: „Как Европа ще се трансформира при екзистенциалните заплахи, които стоят пред нея? Налице е икономическа криза, ръст на национализма, посочихте и някои културни проблеми, които зреят на Стария континент. Как, според Вас, Европа ще се трансформира?

Европа има сериозни проблеми. Някои от тях са резултат от икономическите политики, разработени от бюрократите в Брюксел, Европейската комисия и т.н., под натиска на НАТО и големите банки, предимно германските. В известен смисъл тези политики са удобни за създателите си. От една страна, те искат да си получат обратно парите от рисковите заеми и инвестиции. От друга страна, тези политики разрушават социалната държава, която техните автори никога не са харесвали. А социалната държава е едно от най-големите постижения на Европа в съвременната история. Богатите и влиятелните никога не са я харесвали и затова подобно развитие е благоприятно за тях. Има и друг проблем в Европа и той е, че в нея има много силен расизъм, дори винаги съм си мислил, много по-силен от този в САЩ.

В Европа расизмът не е толкова видим, защото в миналото населението й е било доста хомогенно. Ако всеки е рус със сини очи, няма нужда да си расист, но когато населението започва да се променя, расизмът изплува на повърхността. Много бързо. Това е сериозен културен проблем в Европа.

Да завършим по-позитивно. Кое ви обнадеждава?

Няколко от нещата, за които говорихме. Например независимостта на Латинска Америка. Тя е от историческа важност. Ще го видим на срещата на високо равнище на двете Америки в Панама. Напоследък САЩ са изолирани от тези срещи и това е радикална промяна, защото преди 10-20 години те управляваха Латинска Америка. Всъщност причината, поради която Обама затопли отношенията с Куба, беше, за да се опита да преодолее изолацията на САЩ. Те бяха изолираните, не Куба. Вероятно опитите на Обама ще се провалят – ще видим. Знаците за оптимизъм в Европа са СИРИЗА и „Подемос”. Надявам се най-накрая да има народни надигания срещу смазващите разрушителни икономически и социални политики, които са дело на бюрократи и банки. Това е много обнадеждаващо. Или поне би трябвало да е.

 

Април, 2015 г.

Източник: http://www.euronews.com

 

Ноам Чомски: САЩ са най-големите терористи - част 1