Съединените щати имат по същество еднопартийна система

Интервю

ШПИГЕЛ: Професор Чомски, катедралите на капитализма се срутиха, консервативното правителство прекарва последните си работни седмици в планове за национализация. Как ви кара да се чувствате това?

Чомски: Времената са твърде трудни и кризата е твърде жестока, за да си позволим злорадство. Гледайки към нея в перспектива, фактът, че ще има финансова криза, беше напълно предвидим, предвидима беше нейната основна същност, ако не мащабите й. Пазарът никога не е достатъчно ефикасен.

Инструменти
Печат

 

ШПИГЕЛ: Какво точно очаквате вие?

Чомски: Във финансовата индустрия, както и в другите  индустрии, има рискове, които остават извън изчисленията. Ако ми продадете кола, може би сме направили добра сделка за себе си. Но тази сделка има последици върху другите, които ние не взимаме предвид. Ще се увеличи замърсяването, цената на бензина ще скочи, ще има повече задръствания. Това са външните измерения на нашата сделка. В случая с финансовите институции те са огромни.

ШПИГЕЛ: Но не е ли задачата на една банка да поема рискове?

Чомски: Да, но ако е добре управлявана като Голдман Сакс ще покрие собствените си рискове и ще компенсира загубите. Но никоя финансова институция не може да се справи със системните рискове. Следователно рискът е подценяван и ще се поемат повече рискове, отколкото е разумно за икономиката. С правителствената дерегулация и триумфа на финансовата либерализация опасността от системни рискове, възможността от финансово цунами, рязко нарастна.

ШПИГЕЛ: Но коректно ли е да хвърляме вината  само върху Wall Street? Не живее ли Main Street, американската средна класа, с пари назаем, които може и да бъдат, но може и да не бъдат върнати?

Чомски: Товарът от дългове върху частните домакинства е огромен. Но аз няма да държа отделната личност отговорна. Това консуматорство се основава на факта, че сме общество, доминирано от  бизнес интереси. Шири се огромна пропаганда, че всеки трябва да консумира. Консумацията е добра за печалби и за политическата консолидация.

ШПИГЕЛ: Как са облагодетелствани политиците, когато населението кара много, яде много и пазарува много?

Чомски: Потреблението разсейва хората. Не можеш да контролираш населението си със сила, но то може да бъде разсейвано от потреблението. Бизнес пресата съвсем ясно  обяснява тази цел.

ШПИГЕЛ: Преди време нарекохте Америка „най-великата страна в света”. Как това се съгласува с  предишните ви изказвания?

Чомски: Съединените щати  в много отношения е велика страна. Свободата на словото е по-защитена, отколкото в която и да било друга страна. В Америка професорът говори с монтьора. Те са в една категория.

ШПИГЕЛ: След като пътувал из Америка преди 170 години, Алексис дьо Токвил написал: „хората властват над американския политически свят, както Бог над вселената”.  Бил ли е той мечтател?

Чомски: Позицията на Джеймс Мадисън при обсъждане на  конституцията  била, че държавната власт трябва да бъде използвана „да пази малцинството на богатите от мнозинството.” Ето защо сенатът има само сто члена, които са предимно богати и разполагат с много власт. Камарата на представителите с няколко стотин членове е по-демократична и разполага с много по-малко власт. Дори либерал като Уолтър Липман, един от водещите интелектуалци на 20ти век, е бил на мнението, че в правилно функциониращата демокрация интелигентното малцинство, което, трябва да управлява, трябва да бъде защитено от „тропота и виковете на зашеметеното стадо”. Сред консерваторите вицепрезидентът Дик Чейни съвсем наскоро илюстрира разбирането си за демокрация. Той беше попитан защо подкрепя продължаването на войната в Ирак, когато населението е силно против. Той отговори: „И какво от това?”

ШПИГЕЛ: „Промяна” е лозунгът на тазгодишните президентски избори. Виждате ли шанс за незабавна, осезаема промяна в Америка? Или, ако използвам бойния вик на Обама: „”Запалени” ли сте?”

Чомски: Ни най-малко. Европейската реакция спрямо  Обама е европейска заблуда.

ШПИГЕЛ: Но той казва неща, които Европа дълго очакваше. Говори за трансатлантическо партньорство, приоритет за дипломацията и помиряване на американското общество.

Чомски: Всичко това е реторика. Кой го е грижа за нея? Цялата избирателна кампания се занимава с възвишена реторика, надежда, промяна и какви ли не неща, но не и със съществени въпроси.

ШПИГЕЛ: Предпочитате ли екипа от другата страна: 72-годишният ветеран от Виетнам Маккейн и Сара Пейлин, бивша кралица на красотата в Аляска?

Чомски: Феноменът Сара Пейлин е много любопитен. Мисля, че ако някой ни гледа от Марс, ще помисли, че страната е полудяла.

ШПИГЕЛ: Заклетите консерватори и религиозните гласоподаватели изглежда са въодушевени.

Чомски: Човек не бива да забравя, че тази страна е основана от религиозни фанатици. От Джими Картър насам религозните фундаменталисти играят главна роля в изборите. Той беше първият президент, който удари противниците си, показвайки се като прероден християнин. Тогава в умовете на мениджърите на политически кампании светна малка светлина: Преструвайте се, че сте религиозни, и веднага можете да съберете една трета от гласовете. Никой не е питал дали Линдън Джонсън е ходил на църква. Бил Клинтън е вероятно толкова религиозен, колкото съм и аз, което значи никак, но неговите мениджъри излязоха напред, уверявайки,  че всяка неделна сутрин той е бил в баптистка църква, пеейки химни.

ШПИГЕЛ: Нищо в Маккейн ли не ви привлича?

Чомски: В едно отношение  е по-честен от своя опонент. Той ясно заявява, че в тези избори не става въпрос за важни въпроси, а за личности. Демократите не са така честни, въпреки че виждат нещата по същия начин.

ШПИГЕЛ: Тоест, за вас републиканците и демократите представят само леки разновидности на една и съща политическа платформа?

Чомски: Разбира се, че има разлики, но не са фундаментални. Никой не бива да се заблуждава. Америка има по същество еднопартийна система  и управляващата партия е партията на бизнеса.

ШПИГЕЛ: Преувеличавате. По почти всички жизненоважни въпроси – от данъците за богатите до ядрената енергия - има различни позиции. Поне по въпросите за мира и войната партиите значително се различават. Републиканците искат да се бият в Ирак до победа, дори и това да отнеме сто години, според Маккейн. Демократите настояват за план за изтегляне.

Чомски: Нека да погледнем  „различията” по - отблизо и ще разберем колко ограничени и цинични са те. Ястребите казват, че ако останем, можем да спечелим. Гълъбите казват, че това ни струва твърде много. Но опитайте се да откриете един американски политик, който открито казва, че тази агресия е престъпление: проблемът не е дали печелим или не, дали е скъпо или не. Спомняте ли си руската инвазия в Афганистан? Проведохме ли дебат дали руснаците могат да спечелят или дали е прекалено скъпо? Може би е имало дебат в Кремъл или в „Правда”? Но такъв тип дебат бихте очаквали в едно тоталитарно общество. Ако генерал Петреъс може да постигне в Ирак, това което Путин постигна в Чечня, той ще бъде коронясан за цар. Ключовият въпрос тук е дали прилагаме същите стандарти към себе си, които прилагаме към другите.

ШПИГЕЛ: Кой пречи на интелектуалците да задават и критично да отговарят на тези въпроси? Вие похвалихте свободата на словото в Съединените щати.

Чомски: Интелектуалният свят е дълбоко конформистки. Ханс Моргентау, създател на теорията за реалистични международни отношения, някога осъдил това, което наричал „конформистко раболепие към властта” от страна на интелектуалците. Джордж Оруел е написал, че националистите, „които са на пректика цялата интелектуална класа на страната, не само не са против престъпленията на собствената си държава, но и имат забележителната способност дори и да не ги виждат. Това е вярно. Говорим много за престъпленията на другите. Когато стане въпрос за нашите престъпления, ние сме националисти в оруелския смисъл.  

ШПИГЕЛ: Не бяха ли или не са ли – в САЩ и по целия свят– шумни протестите срещу войната в Ирак?

Чомски: Протестът срещу войната в Ирак е далеч по-голям, отколкото срещу войната във Виетнам. Когато имаше 4 хиляди американски жертви във Виетнам и 150 хиляди разгърнати войски, на никой не му пукаше. Когато Кенеди влезе във Виетнам през 1962, това предизвика само прозявка.

ШПИГЕЛ: За да приключим, вероятно можете да кажете помирителни думи за състоянието на нацията?

Чомски: Американското общество е станало по-цивилизовано до голяма степен  като резултат от активизма на 60те години. Нашето общество, и европейското също, е станало по-свободно, по-отворено, по-демократично и за много хора доста страшно. Това поколение беше осъдено за това. Но имаше ефект.

ШПИГЕЛ: Професор Чомски, благодарим ви за това интервю.

 

Източник: http://chomsky.info/interviews/20081010.htm