Крайно време е България да поиска резолюция на Съвета за сигурност

Интервю

       Д-р Мохд Абуаси, директор на Център за близкоизточни изследвания, пред вестник "Монитор"

            - Д-р Абуаси, Триполи заклейми с меморандум до ООН, ЕС, САЩ, "Ислямска конференция" и държавите по света "натиска върху либийския съд" по СПИН-делото и получи декларации за подкрепа на присъдите от целия ислямски свят. Вашият център прави непрекъснат мониторинг на мюсюлманските медии. Какво знаят там за възникването на заразата?
 

Инструменти
Печат

 
          - Аз вярвам в невинността на нашите медици. Имам двойна причина да казвам "нашите". Първо, по произход съм палестинец, т.е. сънародник на един от осъдените, и второ, като гражданин на България. По-голямата част от моя живот мина в България. Но от самото начало либийците политизираха проблема. За тях той е политически.

 

 Нашите медици бяха обвинени като изпълнители на заговор на МОСАД и ЦРУ срещу Джамахирията. В съда бе представен документ, от който става ясно, че заразена кръв е внесена в Либия от австрийска фирма, която първо я изпратила в Израел, за да "обогатят плазмата". Оттам кръвта се връща в Австрия, но не влиза в самата държава, а в свободната зона и оттам е реекспортирана за Либия.
          - Говорим за фирма "Албовина", реекспортирала заразена кръв в Либия през 1996 г. А сестрите пристигат там през пролетта на 1998 г. - силен факт в тяхна полза. Освен това, някои от децата са заразени и с хепатит В и С. Защо в ислямския свят, или поне родителите на децата, не питат за това?
           
- Повечето от тези родители са неграмотни хора. Единствената информация, която получават, е от либийското правителство. Можете да им говорите много какво означава децата да са заразени и с хепатит,  но те не разбират такива неща! Ще ви отговорят, че търсите нови оправдания. Хората са манипулирани от самата държава.
          - Къде сгрешиха българските правителства?
          - Техният подход е изначално погрешен. България казва, че процесът не трябвало да бъде "политизиран". Добре, но той си е поначало политически - в него става дума за международен саботаж. Основният проблем е следният. Добре, Либия осъди нашите медици на смърт. Нека за момент да приемем тезата на Либия. Тя трябва да отговори на следните въпроси. Къде са онези, които платиха на нашите медици, поставиха им заданието и поискаха от тях да осъществят заговора? Ако има саботаж, тези шестима души ли са неговите организатори? За кеф ли го направиха? Кой е "мозъкът" на заговора? Кога и как е влизала заразена кръв в Либия?
          - Това бе обвинението по дело No 44/1999, което беше прекратено и през юли 2003 г. започна новото дело, 213/2002 с по-различни обвинения.
          - Но продължават да обвиняват подсъдимите в умишлено масово убийство на деца! Много странно е, че никой в ЕС, САЩ и България не проучи този въпрос, а България не го постави официално пред Съвета за сигурност на ООН - органът, създаден да решава проблеми между държавите. А най-големият въпрос е защо самата Либия вече не говори за заговор.
          - В какво ги обвиняват по второто дело?
           
- Сега нашите медици са обвинени, че са провеждали престъпни експерименти върху деца с генномодифициран вирус на СПИН. Ако ставаше дума за заразяване на двама, трима или пет души, може би някой щеше да повярва. Но инжектиране на вируса в близо 440 бебета? Това е невъзможно, дори само технологически! Петте сестри и палестинският лекар ли произведоха генномодифицирания вирус на СПИН-а, те ли го внесоха в болницата "Ал Фатих" в Бенгази и инжектираха с него толкова деца?! Къде бяха през това време либийските шефове на болницата и отделението? Защо либийската прокуратура и следствие вече не обелват и дума за източника на заразата? Според скромното ми мнение, именно тук е сделката, тук е цялата гнусотия. Либия спря да говори за заговор на ЦРУ и МОСАД два-три месеца преди САЩ да вдигнат ембаргото срещу Триполи.
          - Кой трябва да изясни тези неща?
           
- Международно разследване. То трябва да установи две неща: първо, има ли поначало престъпление, или няма; и второ - кой е виновен за него? Ако има престъпление, шестимата от Бенгази не могат да бъдат единствените, нито главните участници в него.
          - Защо, според вас, България не поиска това от ООН?
           
- Недоумявам. България през цялото време третира проблема като частен случай и моли за хуманно отношение към подсъдимите - колкото да си измие ръцете пред българския народ. Естествено, така доникъде не стигнахме, и те бяха два пъти осъдени на смърт. София казва: "Ние сме против смъртните присъди. Нашите медици са невинни". Добре, като са невинни, как може да позволите един ден да прекарат в затвора?
          - Ще ни отговорят, че няма доказателства за заговор. Впрочем документите, за които говорите, ту се появяваха, ту изчезваха от папките с делото.
           
- Нужно е международно разследване, за да бъде арестуван онзи, който  е подбудил сестрите и е набавил генномодифицирания вирус. Има си Интерпол, Европол, международен трибунал за престъпления срещу човечеството. Защото те са обвинени в нещо, което е престъпление срещу човечеството - по всички критерии.
          - Какво трябва да правим отсега нататък?
          - Смъртните присъди са факт. София не може да губи повече време. България трябва да направи всичко необходимо въпросът да се постави пред Съвета за сигурност като междудържавен проблем между Либия и България. Щом либийската прокуратура продължава да твърди, че има саботаж, нека да го докаже пред международен съд. И ако го докажат, ние ще се съобразим с това. Но международният съд може да реши друго - че тези хора са изкупителна жертва и нямат нищо общо със заразяването. Тогава Триполи ще трябва да приеме присъдата.
          - Как да процедираме?
          - Първо, България трябва веднага да оттегли адвокатите, да заяви, че не признава процеса и да иска международно разследване, не само защото вярваме в невинността на нашите, а защото искаме да знаем истината за заразяването на децата! В него, освен България и Либия, трябва да участват и страни, неутрални по случая. Ако Триполи откаже, значи не се интересува от истината, а търси изкупителна жертва. Аз каня българското правителство да поиска от СС на ООН да приеме резолюция по либийското дело и въз основа на нея да проведе разследване на версията на прокуратурата. А дотогава нашите медици да бъдат предадени под гаранция на България или на трета, неутрална държава. 
          - В какви случаи се провеждат такива разследвания?
          - Примерите са много. Искането на Либия процесът срещу нейни граждани за атентата над Локърби да се води не в Британия или Франция, а в неутрална държава, бе удовлетворено - той бе проведен в Холандия. За убийството на Рафик Харири ООН веднага назначи международно разследване по искане на Франция и САЩ. Защо, след като знаем прекрасно, че онзи, който го уби, загина на място още в същия миг? За да се види кой е организирал заговора срещу Харири. И последният доклад вече не вини Сирия. Установи се друга истина.
          - Какво ще стане, ако България, Либия, или някоя членка на СС на ООН откажат такова разследване?
          - Ще разберем кой е гузен и няма интерес от него. Ако Кадафи откаже, либийската версия за умишлено заразяване пропада. Даже родителите няма да повярват, че шестимата медици са заразили децата им ей-така, за развлечение. Най-важното е, че дори и третата инстанция да потвърди смъртните присъди, Либия няма да посмее да ги изпълни. Защото вече ще има международен юридически - не хуманитарен или морален, а юридически! - ангажимент със случая. Ще разберем дали нашите съюзници САЩ и ЕС наистина ни подкрепят, или…
          - ... са гузни?
          - Защото направиха сделка с Триполи. Аз лично смятам, че има сделка с Кадафи. Особено ме смути последната реакция на българското правителство -  да чака решението на последната инстанция. Чакайте, нима вие признавате либийския съд? Щом признавате съда, защо протестирате срещу неговите решения?
          - Защо България досега не поиска такова разследване?
           
- Моето обяснение е, че София знае за сделка между Кадафи и Вашингтон и е наясно, че САЩ никога няма да се съгласят на международно разследване. Или е наясно, че Либия няма да се съгласи. Но ние тук не молим! Ние ползваме правата си като страна-членка на ООН. Но не можем да признаем процеса, да изпратим там адвокати, да чакаме какво ще решат там, инстанция след инстанция, и накрая да кажем, че решението на съда не ни устройва. Във всяко дело загубилата страна може да се оплаче, че процесът е бил несправедлив. От юридическа гледна точка това няма стойност. Щом си изпратил свои адвокати на процеса, значи признаваш, че този съд е компетентен да решава делото.
          - Как гледат арабите на тихата, т.е. скрита дипломация на кабинета "Сакскобургготски"?
          - Соломон Паси заблуди българите, че проблемът може да се реши на чаша уиски със сина на Кадафи, с когото имал много добри отношения. Така Кадафи и страните, заинтересовани от укриване на истинския източник на заразата, спечелиха време. Освен това, при дело, заведено за шпионаж в полза на МОСАД, "спасителят" на медиците Паси каза, че разчита на помощ от Световната еврейска организация! Защо се чудим, че бяха осъдени за заговор? Изобщо начинът, по който той води външната политика, в никой случай не служи на интересите на България, меко казано. Имам предвид и подхода му към заложниците Кепов и Лазов в Ирак. Моралната отговорност за тяхното убийство носи Соломон Паси. Да се появиш по Ал Джазира и да кажеш: "Аз съм Сюлейман ал-Фаси, ние с вас сме братовчеди", и то с Корана в ръка, е провокация за мюсюлманите. Той външен министър на Израел ли е, или на България?
          - Какво постигат пи ар- кампаниите за подкрепа на медиците в чужбина?
          - Българите биват заблуждавани, че политици от висок ранг ни помагат. Но външната подкрепа е неубедителна. От чужбина твърдят, че медиците са невинни по принцип, защото не са получили справедлив процес, на какъвто има право всеки човек и, следователно, остават невинни до доказване на противното. Или са против смъртната присъда на нашите медици, защото изобщо са против смъртното наказание на който и да е престъпник, включително и Саддам Хюсеин. Преди седмица Кофи Анан изпрати до Кадафи писмо, което българските медии погрешно лансират като знак за солидарност. Всъщност Анан апелира към Кадафи да прояви милост. Да ги помилва. Нима, ако Кадафи намали присъдата на 25 години затвор, случаят ще приключи? Това ли е проблемът - как да избегнат смъртната присъда?! Не е ли проблемът в това дали са извършили умишлено заразяване на 426 деца със СПИН, или не? Ако търсим помилване, значи приемаме, че те са виновни и молим за милост. Досега в изявленията на Буш, Кондолиза Райс, Анан, на нашите западноевропейски приятели има само призиви за смекчаване на присъдата. Последен е примерът с Романо Проди. Той говорил "сърдечно" с Кадафи няколко часа и "използвал случая да постави въпроса за българските медици". А Кадафи го уверил, че "процесът е честен". Никой от тези политици не казва, че сестрите и палестинският лекар са невинни. По-лошо, никой от тях не иска установяване на истината по безспорен начин.
          - Какво да очакваме от последната инстанция?
          - Либийският съд няма да оправдае нашите медици. След толкова години това ще бъде голяма излагация за режима там. Изчакването на последната инстанция е безсмислено. То е де факто признаване на процеса и съда от страна на България. А щом сме го признали, никой няма да приеме сериозно нашите оплаквания от присъдата. Да търсим отмяна на смъртната присъда е едно, а да търсим оправдаването на нашите медици и тяхното освобождаване, е съвсем друго нещо, което не може да стане чрез либийския съд.

 

http://www.monitor.bg/main/article?sid=&aid=105801&eid=938