Социална структура на фундаменталистките организации

Изследвания

         Силното влияние на ислямската религия в арабските общества, като цяло, играе силна роля върху структурата на фундаменталистките организации . При тях членуват хора от почти всички социални групи и прослойки. Според редица социологически изследвания, по- голямата част от членовете и кадрите на фундаменталистките партии принадлежат, като цяло, към нисшите прослойки на средните слоеве, произлизащи от селото, малките градове или пренаселените бедни квартали (1).

 

Печат

 

 

 

         Редица фундаменталистки партии изграждат широка мрежа от институции с обществен, културно - образователен и здравен характер, предоставящи безплатни услуги или услуги със символично заплащане на широки слоеве граждани, особено в бедняшките и средно заможните квартали на градовете, заплащат разходите за образование на много студенти във висшите учебни заведения, помагат на младежите да си намерят работа по време, когато държавата се отклонява от изпълнението на тези си задължения. Подобни институции и услуги, предоставяни от някои фундаменталистки партии с широка народна база, като например “Мюсюлмански братя” в Египет, “Хизбулла” в Ливан, “Хамас” в Палестина и др., играят, от една страна, ролята на мост за връзка с обществата, в които работят, а от друга страна, създават връзка на интереси с тези слоеве, които ползват услугите им, водейки по този начин до разширяване на подкрепата и поддръжката на идеите им.(2)

 

         Социалната структура на фундаменталистките партии оказва голямо влияние върху техните политически програми и върху методите им на работа. Движението “Мюсюлмански братя” например, което е най – старото и най - голямо фундаменталисткото движение в ислямския свят, съдържа в себе си различни и разнообразни политически течения и политически дискурси (3). Това се дължи на нехомогенната му социално - класова структура и разнообразния социален произход на членовете му - от феодали и капиталисти до безработни и бедни хора. Ръководните кадри в движението “Мюсюлмански братя”, предимно възрастни капиталисти и висши държавни чиновници, са склонни да се подчиняват на властта, да избягват сблъсъци с нея, а в редица случаи - и да се подмазват(4). Младите хора в движението, произхождащи главно от бедни и средно заможни семейства, стоят на по - решителни и екстремистки позиции. Крайните фундаменталистки движения, като ”Ислямски джихад” в Египет, “Хизбулла” и Въоръжената ислямска общност в Алжир, се състоят предимно от младежи с беден социален произход и младежи от отделни прослойки на средните класи, обеднели и деградирали вследствие на икономическите кризи. Те са склонни към екстремизъм и използване на насилие, като главно средство за израз на протеста им срещу съществуващото положение и за осъществяване на основните им цели.(5)

 

 

Фундаменталистките партии, интелигенцията и младежта

 

         Според изследване, проведено сред 302 обвиняеми по делото за основаването на “Ал Джихад” в Египет през 1981 г., (представени пред съда измежду приблизително 5000 задържани), преобладаващата част от членовете на организацията са на възраст между 20 и 35 години и процентът на образованите от тях достига 80%, като това обхваща хората с висше образование и студентите. Повече от половината от тях са възпитаници на египетските университети и техните факултети по точни науки, медицина, фармация, инженерни специалности и военни факултети. В професионално отношение 44,5 % от членуващите в тази организация са студенти.(6) 

 

 

 

         Подобни резултати се отбелязват и в друго изследване, проведено в Сирия. Фундаменталистите господстват в редица студентски съюзи и асоциации в арабските училища и университети. Под тяхно влияние се намират и много профсъюзни организации в Египет, Тунис, Алжир, Судан, Йордания и Палестина. Особено голямо е тяхното влияние в профсъюзите на инженерите, юристите, фармацевтите, лекарите и др., което показва силата на въздействието им върху младежите и върху интелигентни и образовани среди.(7) Нарастването на броя на населението и започналата през 60-те години миграция от селото в града довеждат до прекомерно разрастване на градовете. Държавата не само не е в състояние да осигури заетост в обществения сектор, но не може да се справи и с предизвикателствата на градския начин на живот, осигурявайки жилища, инфраструктура и услуги.(8)

 

 

 

         През периода 1950 - 1980 г. образователните системи, предлагащи образование по западен образец, претърпяват огромно развитие. Броят на студентите и на завършилите висше образование силно нараства. Това е се случва в условия на безсилие на правителствата да осигурят работа на висшистите, получили дипломите си с големи усилия, тъй като голяма част от тях произхождат от бедни среди, за които таксите за обучение представляват непосилно бреме. Държавата не успява да асимилира по-голямата част от новите висшисти, макар че открива много нови работни места в държавния апарат, въпреки липсата на остра нужда от подобни длъжности.(9) Въпреки различните проявления на либерализъм в политиката на управляващите режими от 70-те години, направените реформи са извършени под натиска на Международния валутен фонд и са насочени към отслабване и ликвидация на държавния сектор. Те обаче предизвикват упадък и деградация на образования чиновник. Подобно явление се наблюдава в Египет през 1977 г., в Йордания - в края на 80-те години и в Алжир през 80-те години. Същевременно, в икономиката навлиза либерализмът, който дава преимущество на частния сектор. Работните заплати стават жертва на инфлацията. Създават се нови богати класи, за сметка на силно страдащите от тази политика средни социални класи. Чиновникът е принуден да упражнява и друга професия и да работи на още едно място, като шофьор на такси, нощен пазач и т. н., за да може да задоволи жизнените си потребности. Дипломираните висшисти обаче желаят да подчертаят различното си положение в обществото с начина си на живот, жилището и облеклото си. Като реакция на това, те идеологизират положението си и мечтаят за революция и нова, силна и централизирана държава.(10)

 

 

 

         Една от причините за успешното проникване на ислямистките фундаменталистки партии в университетите и сред образованата младеж се състои в това, че секуларистките партии, включително либерални, социалистически, арабско-националистически, които водеха народните маси през 50-те и 60-те години, се намират в период на отстъпление. Арабските борци- националисти, които в повечето случаи са социалисти, се всмукват от буржоазията в страни като Алжир, Ирак, Египет. Организацията за освобождение на Палестина се впуска в преговори, без да постигне съществени местни резултати. Комунистическите партии не могат да намерят общ език с масите и не знаят как да общуват с тях. Странно е, че комунистическите и секуларистките националистически партии, като партията Баас, имат по-скоро селска, отколкото градска членска база. Офицерите в армията и предводителите на светски военни бунтове в Ирак, Йемен, Египет и Сирия имат селски произход.(11)

 

 

 

         Преобладаващата част от членовете на фундаменталистките движения произхождат от семейства, чиято връзка с града датира отскоро, както и от обеднелите средни класи. Те виждат в исляма не толкова религия, колкото идеология. Те не получават своето политическо образование в религиозни училища, а във висши учебни заведения, където контактуват с марксисти и националисти и заимстват част от техните понятия, обличайки ги в изрази и термини от Корана. Така например, призивът за революция се превръща в пропаганда, въоръжената борба се превръща в джихад, централните комитети стават, съответно, съвети на шура (ръководни религиозни съвети), ролята на генералния секретар се играе от “амир” или “имам” и т. н.(12)

 

 

 

         Проникването на фундаментализма в средите на интелигенцията и младежта се дължи на факта, че те се сблъскват с назадничави и разлагащи се политически режими, управляващи посредством фаворитизъм и издигане на протежета и отличаващи се с подкупност и корумпираност, с класово, религиозно-сектантско и племенно разделение. Младата интелигенция, която е отхвърлена от съществуващите режими, не вижда никаква надежда да намери своето място в обществото, което да отговаря на стремежите и въжделенията й. За нея революцията представлява социален прогрес, тя се извършва в името на светското, гражданско общество и ислямската нация, т.е. в името на обществото и против държавата. Според тази интелигенция, революцията изразява интересите на ограничени, специфични прослойки и се обуславя от тях.(13)

 

 

 

         Стандартите на материално и културно потребление в съвременните арабски и ислямски градове са стандарти на западното общество. Видеотехниката, сателитните връзки, автомобилите и разкошните жилища са символи на материалния успех и служат за хвалба с новия социален статус, формиран на основата на парите. Процъфтяват модерните ресторанти, кафенета и заведения от западен тип. Увеличават се киносалоните и  телевизионните канали, широко разпространение получават списания и книги, пропагандиращи сексуалната свобода, хиперболизират се слуховете за разкошния живот на Запада. Разпространението на тези потребителски стандарти в големите градове и прилагането им от състоятелните класи, докато бедните и средни класи нямат такава възможност, довежда до засилване на напрежението сред онеправданите социални класи и слоеве и до избухването, от време на време, на социални вълнения и бурни демонстрации в арабските страни. Подобен характер имат, например, хлебните бунтове в Кайро ( 1978 г.), вълненията в Мароко (1983 г.), в Йордания (1988 г.) и др. Приспособяването към културния и консуматорски начин на живот на Запада не се придружава със задоволяване на произтичащите от него нужди от материално и психологическо естество. Обществото не се освобождава от консервативните обичаи и традиции. Не се променят, например, нормите на консервативния морал, относно социалния и морален статус на девойката. Предбрачният сексуален живот е строго забранен във всички арабски страни, а в повечето от тях съществуват и специални наказателни закони. Неизбежното влияние на ценностната иновация от западен тип, която неминуемо започва да оказва влияние и върху съвременните арабски общества, предизвиква промяна в традиционните норми на поведение, насаждани от семейството и семейната среда. В този аспект призивът на фундаменталистите към религиозна чистота и стриктно съблюдаване на постулатите в сферата на морала и добродетелите, дават на младежта ново средство за защита от “непристойни мисли”. Въздържанието от непозволения сексуален живот се възприема от някои среди като особено необходим ореол за святост и почтеност.(14)

 

 

 


 

 


Източници:

(1) Oliver Roy, The failure of Political Islam, London, Tauris, 1994, p.13.

 

 

 

(2) ???? ???? ?????, ??????? ???????? ?????????????????? , ?????? ?????? ???????????? с.47.

 

 

 

(3) John, L. Esposito, The Islamic Threat, Myth or Reality, New York, Oxford University Press, 1992, p.23.

 

 

 

(4) ?. ????? ???? , ????? ??????? ?????? , ???? ????? , ???????  стр.57.

 

 

 

(5) ? . ??? ????? ??????? ?????, ?????? ????????? ???????????????? , ????? ????? ?????? ,???? 1982

 

 

 

(6) Guenena N., The Jihad: An Islamic Alternative in Egypt, Cairo papers in social science, N. Z.,  Sept., 1986.

 

 

 

(7) Oliver Roy, The Failure of Political Islam, London, Tauris, 1994, p.15.

 

 

 

(8) Пак там

 

 

 

(9) Пак там

 

 

 

(10) Laura Guazzone, Islamist Dilemma: The Political Role of Islamist Movements in the Contemporary Arab World, Vol. 3, Paul & Company ,1996, p. 54.

 

 

 

(11) Ibrahim S. E., Anatomy of Egypt’s Islamic Militant Groups: Methodological Note and Preliminary Findings, the Middle East Studies Assosiation Meeting, Washington D. C., Nov. 6-9, 1986, p.34.

 

 

 

(12) Oliver Roy: The Failure of Political Islam, London, Tauris, 1994, p.17.

 

 

 

(13) Пак там

 

 

 

(14) Пак там