Израелските избори и мирният процес

Израелската избирателна система и политически пейзаж

Израел е възприел изцяло пропорционална избирателна система, в която цялата страна е един многомандатен район. Кнесетът (парламентът) е 120-членен, а избирателният праг – 2%. Тази ниска бариера позволява в парламента да влизат множество малки партии. По тази причина Израел от десетилетия има слаби правителства, тъй като те са формирани от коалиции от различни и понякога дори враждебни една на друга партии. Управляващите партии рядко са близо до мнозинство и премиерите прекарват много време в пазарлъци с партньорите си.

Съществува голямо разнообразие от политически субекти, но основните играчи са групирани в два лагера – националистически и ляво-центристки. В този смисъл важно значение има не само резултатът на всяка отделно взета партия, но и цялостното представяне на неформалния блок, към който тя принадлежи.

Десният блок е съставен от партиите „Ликуд”, „Наш дом Израел”, религиозните партии „Шас”, „Обединена тора” (Яхадут А-Тора А-Меукедет), „Еврейски дом” (А-Байт А-Йехуди, бившата Мафдал).

Ляво-центристкият блок наброява партиите „Кадима”, Партията на труда, новообразуваната „Има бъдеще” (Yesh Atid) и „Мерец”.

Причини за свикване на предсрочните избори

Проблемите с приемането на бюджета намалиха популярността на Ликуд; опозицията в този момент е разпокъсана и неорганизирана, така че изместването на изборите по-рано дава на управляващото мнозинство предимство. Поради обвинения в корупция Ехуд Олмерт, бивш министър-председател на Израел, изтърпява наказание до средата на 2013 г. да не участва в политическия живот, което не му позволява да обедини противниците на Нетаняху.

Ако в САЩ Обама бъде преизбран, той щеше да продължи да оказва натиск върху Нетаняху заради строежа на селищата. Веднъж заел позиция против, заради предвидимостта и Америка да не се покаже слаба и отказваща се от заети позиции, което би имало лоши последици по целия свят, американският президент най-вероятно ще продължи да защитава тази теза.

В десния лагер цари единодушие, че неговият лидер и кандидат за премиер ще бъде Нетаняху, докато в настоящата кампания единно лице за другия блок просто липсваше.

Разцеплението в „Кадима” й се отрази изключително зле. Вследствие на войната в Газа и спадналата му популярност Ехуд Барак (военен министър до 22 януари) се отказа за замисления и по-рано през 2012 г. анонсиран свой политически проект.

Предизборната кампания

По традиция десницата поставя акцент върху сигурността.

Премиерът посети границата с Египет, където е изградена нова високотехнологична защита, предотвратяваща навлизането на африкански емигранти – от 2000 души, навлезли през май 2012 г. до 0 през декември. В типичния си стил на ястреб Нетаняху обеща да депортира „десетки хиляди” незаконни имигранти от Африка. Въпросът е горещ в израелските дебати, след като изнасилването на 83-годишна жена от страна на имигрант от Еритрея предизвика протести в Тел Авив.

По-късно „Биби” посети и границата в Голан, която също се оборудва с подобна система.

Във връзка с отношенията с палестинците изненадите са малко. Висши представители на „Ликуд” и „Наш дом Израел” публично отхвърлят двудържавното решение на въпроса. Новата звезда на десницата – Нафтали Бенет, лидер на „Еврейски дом”, наскоро заяви на американския посланик, че няма шанс правителство на Нетаняху да постигне споразумение с палестинците. Нетаняху заявява, че държи на условията от речта си в университета Бар-Илан[i], които са абсолютно неприемливи както за палестинците, така и за международната общност, тъй като предвиждат напълно демилитиразирана палестинска държава без контрол върху сухопътните или вуздшни граници, нито пък урежда въпроса за Ерусалим или бежанците.

Продължава и строителството на израелски заселнически селища в окупирания Западен бряг, което противоречи на международното право и е многократно осъждано от международната общност.[ii]

През 2010 г. правителството на Нетаняху одобри строежа само на няколкостотин жилища на Западния бряг, през 2011 г. – 1607 г., а 2012 г. отбеляза пик – 6676 строежа получиха одобрение.[iii]

Нетаняху също така обяви, че скоро правителството му ще приеме важна част от т. нар. „Доклад Едмънд Леви”, публикуван от комисия, оглавявана от въпросния бивш съдия от Върховния съд на Израел. Комисията беше създадена през януари 2012 г., за да обсъди въпроса за законността на строже на селища на Западния бряг и легитимира десетки заселнически блокове.[iv]

Иран също заемаше важно място в реториката на десницата.

Партиите от левия фланг и центъра поставиха акцент върху икономическите и социални въпроси.

Партията на труда опита да оползотвори енергията на протестното движение в Израел от лятото на 2011 г., което възникна заради изключително високите цени на наемите и жилищата, като включи някои от най-изявените му лидери в своите листи.

Яир Лапид, лидер на партията „Има бъдеще”, също е по-заинтересуван от създаването на работни места и осигуряването на жилища, отколкото от разширяването на еврейските селища на Западния бряг. И в икономически план неговите виждания са либерални и водеше кампания в подкрепа на правата на светските среди и в защита на средната класа.

Неговата партия поставя акцент върху нуждата от промяна на избирателната система, приемане на писана Конституция на Израел и задължителна военна и данъчна повинност за всички (в момента ултраортодоксалните евреи се радват на привилегията да са изключени и от двете).

Лапид гледа благосклонно на възобновяване на преговорите с палестинците за постигане на “развод по взаимно съгласие”.

Според проучване, проведено преди изборите, за 43% от вероятните гласоподаватели икономическите въпроси са на първо място (43%), следвани от отношенията с палестинците (16%), иранската заплаха (12%) и регионалната нестабилност (7%).[v]

Въпреки това обаче отчетливо забележима тенденция беше всички партии, с изключение на Мерец, дори и Партията на труда, да избягват да се самоназовават „леви”.

Изборите и резултатите от тях

Съществен въпрос беше каква ще бъде избирателната активност и по-специално дали левицата ще успее да мобилизира своите избиратели. В Израел по традиция избирателната активност е доста висока, така че участието на две трети от израелците - малко повече, отколкото на предишните избори – не изненада особено сериозните наблюдателите, въпреки някои прогнози за спад в избирателната активност.

Въпреки че Ликуд не успя да състави ясна програма, която да служи за платформа на изборите, партията излезе победител и Нетаняху ще се радва на трети мандат (след неособено убедителен първи в края на 90. години и предишният)

Победата обаче е пирова. Коментаторите са единодушни, че позицията на Нетаняху е отслабена. Десният блок на “Ликуд” и крайните националисти от “Израел бейтену” губи четвърт от местата си в парламента.

От една страна, относителният успех се дължи на фактори, които вече бяха посочени – много слабата опозиция. Също така, друг от факторите, обясняващ победата на дясната коалиция, е високата мобилизация и активност на техните избиратели сред заселниците, религиозните групи и израелските граждани от руски произход, които съставляват нейния електорален гръбнак.

Въпреки това обаче електоралните настроения, ориентирани към социални и икономически въпроси, обясниха този спад на популярността и изненадващият успех на центриста Яир Лапид.

Резултатите:

Така на преден план излиза въпросът за коалицията

Най-вероятно коалирането между Нетаняху и Лапид изглежда наизбежно. Двамата обаче се различават не само по политически въпроси, но и като биографии и опит.

Яир Лапид е син на бивш министър на правосъдието и журналист - Йосеф “Томи” Лапид, който оглавяваше силно враждебната към ултраортодоксалната общност светска партия “Шинуи” (”Промяна”). Партията извърши пробив през 2003 г., като спечели 15 места в парламента, след което залезе. Йосеф Лапид почина през 2008 г.

Самият Яир Лапид е роден и израсъл в Тел Авив - център на деловия живот и забавленията. Центристкият ѝ характер и стремежът да бъде „кеч-ол” (catch-allparty) обяснява защо в партията има депутат “хареди” (ултраортодоксален) - Дов Липман, а също жена-депутат с увреждания, двама народни представители от етиопски произход, представител на друзката общност и бивш член на лявата партия “Мерец”, както и бивш шеф на службите за вътрешно разузнаване “Шин бет”.

Още през 2010 г. се заговори, че Лапид може да напусне Канал-2, за да влезе в политиката. Лапид работеше и в един от най-големите вестници - “Йедиот Ахронот”.

Тези популярни медии, в които се е трудил, фактът, че е писател (като майка си) и актьор на свободна практика, и е съпруг на красивата 44-годишна журналистка Лихи Лапид, допринесоха изключително много за разпознаваемостта му.

През януари 2012 г. той обяви намерението си да се включи в политиката. През април 2012 г. беше обявено името на партията „Бъдеще” и че тя няма да включва в листите си настоящи депутати. Формацията беше регистрирана на 29 април 2012 г. под настоящото си име. На конгрес на 1 май беше обявена предизборната ѝ програма, чиито основни точки бяха споменати по-горе. Лидерът взема всички важни решения и участието му в тази и следващата легислатура на Кнесета е гарантирано, ако, разбира се, получи необходимата избирателна подкрепа.

19. места, които партията получи, нареждайки се втора преди утвърдени партии, са считани за най-голямата изненада на тези избори.[vi]

Бенямин Нетаняху е внук на равин и син на краен ционистки историк. Живял е в САЩ, където завършва архитектура, а по-късно учи мениджмънт и политически науки в престижни университети. Брат му Йонатан, полковник от специалните части, загива при прочутата операция за освобождаване на заложници на летище „Ентебе” в близост до Кампала, столицата на Уганда. Самият Нетаняху също е офицер.

Считан е за ястреб, но и за силно зависим от втората си съпруга Сара лидер.

Нетаняху изпитваше силно уважение към своя военен министър – Ехуд Барак, под чието командване е служил. Отсъствието на Барак от кабинета може до известна степен да намали натиска над Нетаняху за нанасянето на едностранен удар срещу Иран.

Друга важна ос са отношенията със САЩ.

Според скорошно проучване, според 60% от израелците лошите отношения между Обама и Нетаняху няма да се отразят върху американската подкрепаза Израел.[vii]

Още по-показателно е друго проучване, в което на въпроса каква според анкетираните ще бъде американската реакция, в случай, че Израел не преразгледа решението си за продължаване на строителството на заселнически селища, 63% от запитаните отговарят: „никаква”. Само 20% смятат, че САЩ ще накажат Израел.[viii] Подобни изводи са базирани на дългогодишни наблюдения на израелското общество и до голяма степен можем да се съгласим с тях. Следователно, американските козове да наложи определено поведение на Нетаняху са ограничени, още повече, че приоритетът на израело-палестинския конфликт за администрацията на Обама засега е нисък.

Заключение

Можем да очакваме формиране на сравнително стабилно поне на първо време израелско правителство. В дългосрочен план различията между ултраортодкосалните религиозни партии, националистическо консервативното обединение на „Ликуд” и „Наш дом Израел” и центристката „Има бъдеще” обаче ще се засилват.

В кратко- и средно-срочна перспектива не може да се очаква пробив в отношенията с палестинците.

За сериозен напредък в преговорите от израелска страна са нужни две условия – 1) лидер с репутация на твърд и безкомпромисен, така че да може да устои на вътрешните обвинения и да прокара постигнатия компромис; 2) желание за преговори.

Засега второто липсва със сигурност, а дори и нещо да бъде договорено, не е налице желание то да бъде наложено от израелския лидер на обществото на всяка цена.

Ситуацията ще остане зависима от развития и във вътрешно-палестинския диалго между Хамас и Фатах, както и от международната ситуация – в Египет, Сирия, Йордания, Ливан и др.