Фундаменталистките организации и политическата власт

Изследвания

         Създаването на могъща ислямска държава представлява основна стратегическа цел на всички фундаменталистки партии в арабските страни.  Фундаменталистките партии смятат, че политическите режими, управляващи в арабските страни не са религиозни, а “безбожни”. Конституциите, законите, методите на управление, социалните, икономическите и образователни системи, които владеят арабския свят, също противоречат на исляма и шариата според фундаменталистките партии.

Върху тези ключови позиции се гради политическата философия на фундаменталистите.

Печат




         Според партията “Ат Тахрир” (“Освобождение”), “ислямът е обща религия, а държавата е част от него, тя е средство за изпълнение. Ислямът може да е жив, само когато има своя държава по всяко време “(1). Партията посочва, че ислямската държава е “постоянно необходимо средство, създадено от ислямската нация за прилагане на ислямския шариат в обществото, което управлява, към отделни индивиди и групи и за пренасяне на ислямския призив по света”. (2) Изграждането на ислямската държава “е религиозен дълг на мюсюлманите по всички краища на света и пренебрегването му е непростима леност при изпълнението на една от най - важните цели на исляма, от която зависи самото му съществуване”. (3) Според фундаменталистите, мюсюлманинът, който изповядва необходимостта от отделяне на религията от държавата, е “ренегат и отстъпник от исляма” и трябва да се разкае или да бъде убит (4). “Мюсюлманските братя” утвърждават, че: “Ислямът, който изповядваме, превръща властта в един от своите основни опорни стълбове.” Ислямът представлява неразривно свързани помежду си мъдрост и практика, законодателство, образование и право.”

 

 

 

         В хода на излагане на убежденията си за необходимостта от изграждане на ислямска държава, Юсеф Ал-Кардауи - един от ръководителите и известните теоретици на организацията “Мюсюлмански братя” смята, че “ дори ислямът да не настоява открито за изграждането на ислямска държава, нуждата от такава държава е безспорна”(5).  Египетската организация “Ал Джихад” смята, че изграждането на ислямска държава е изпълнение на делото на Аллах. Фундаменталистите  разбират ислямската държава, като апарат за прилагане на ислямския шариат и защитата на ислямската вяра. Според тях функциите на тази държава се състоят в:

 

 

 

         - Да защитава ислямската идеология и вяра (акида) и да я утвърждава в обществото;

 

 

 

          - Да контролира спазването на религиозните догми и да помогне на обществото стриктно да ги съблюдава, тъй като според фундаменталистите, практикуването на всекидневните молитви, постенето през месец рамадан и плащането на религиозния данък  (закат) и др. се нуждаят от авторитета на държава, която да гарантира спазването им;(6)

 

 

 

         - Образователната функция за насаждането на ислямската морална система в съзнанието на мюсюлманите чрез контролирането на методите и средствата за образование, средствата за масова комуникация, изкуството и пропагандата;

 

 

 

         - Прилагането на ислямския шариат и ислямските закони;

 

 

 

         - Прилагането на джихада като неизбежен религиозен дълг за защита на ислямската земя и ислямските народи от външни и вътрешни врагове, също така и за разпространяването на ислямската религия в световен мащаб. (7)

 

 

 

         По-голямата част от фундаменталистките партии възприемат  теорията за “божествено управление”, тоест на божествен суверенитет и като желана същност на жадуваната от тях ислямска държава. За първи път Абу Ала ал-Маудуди оформя тази идея в мюсюлманска  теория. Той основава през 1941 г. партията Джамаа  Ислямия в Индия и Пакистан (8). Появата на  термина “суверенитет” в края на ХІІІ-ти и началото на ХІV-ти век се  свързва с определянето на чертите на новата европейска държавност, основите на която са положени върху разпадащата Римска империя .(9) В своята книга “За републиката” (De la republique) Жан Боден (1530-1596) свежда теорията за суверенитета до обобщението, че законодателят е абсолютен господар, а тъй като кралят все още е и законодател, именно той е безспорният суверен. Боден определя суверенитета като: “Възможност за установяване и отмяна на закони, без съгласието на поданиците”(10). Може да се твърди, че разбирането на Боден не се различава съществено от това на Маудуди. Това, което Абу Ала променя при ислямската адаптация  на теорията на Боден е, че заменя единния, неделим, абсолютен суверенитет на краля-законодател с този на законодателя-Аллах. При Маудуди това качество принадлежи единствено на Бога и ”никой, бил той и пророк, не може да заповядва или забранява без Аллах да му е дал власт за това”(11). Ако Боден обяснява тази хегемония с “естествения закон”, без да му даде ясно определение, то Маудуди го нарича “естествен божествен закон”(12). Понятието “човешка същност” (фитра) в съвременната ислямска теория на правото съответства на понятието “естествено право на човека” в западните либерални теории или с други думи, човешката същност тук е синоним на човешката природа. Двете обаче обозначават едно и също нещо - изконната свобода и равенство на хората пред закона, преди в тези две понятия да настъпи съществена промяна. Докато западните теории разглеждат термина “естествено право” като правата на свободния човек, то ислямските влагат в това понятие смисъла на покорството на индивида пред Всевишния. Именно това подчинение гарантира на човека, че ще бъде свободен, защото така го е бил създал Бог(13). Така, вместо да господстват едни хора над други, всички се покоряват пред суверенитета на справедливия Аллах. Затова тук подчинението на абсолюта представлява "разчупване на оковите на човешкото робство".(14)

 

 

 

           Ако според идеята за съвременната държава, нейната основна градивна единица се явява индивидът, то според фундаменталистите, основа на ислямската държавност е общността. Докато в съвременната държава главната единица на обществото е човекът като индивид, в ислямската държавна общност това ядро е колективът, а правата и задълженията на нейните граждани се определят според принадлежността им към дадена група. (15) От политическа гледна точка ислямската умма се състои от мюсюлмани и последователи на други религии, които живеят в рамките на държавата или: "индивидът в ислямската държава е мюсюлманин, покровителстван от мюсюлманите  или политически бежанец, пребиваващ в “къщата на исляма".(16) В зависимост от това към коя от тези категории принадлежи, се определят и неговите права и задължения. (17)

 

 

 

           Мюсюлманите трябва стриктно да следват религиозните, морални, граждански и политически задължения, наложени от исляма. На немюсюлманите се гарантира неприкосновеност на религиозната принадлежност и култура, с изключение на това, че тези индивиди са лишени от политически права при избора за Съвещателен съвет (шура) и участие в него. Те обаче са равнопоставени с мюсюлманите пред гражданския закон. Дори ако им бъде позволено участие в Съвета, както е при партията “Тахрир”, то се ограничава до изказване на мнение и излагане на техните искания. Мнозинството фундаменталистки партии са съгласни, че немюсюлманите могат да създават свои местни администрации, които да се занимават с конкретните им дела, както и да заемат държавни постове, с уговорката, че те не могат да бъдат ключови и ръководни. (18)

 

 

 

            Според теорията за божествения суверенитет, ислямската държава принадлежи към тоталитарния тип и копира модела, при който партията и държавата са тъждествени. Маудуди смята още, че това е “държава на един специфичен тип партия, която приема всеки повярвал в идеите й, а неприетият живее като “покровителстван” (зимми). Той се ползва от правата, определени от справедливия ислямски шариат. Те се състоят в: защита на личността, нейното имуществото и достойнство , без обаче тя да има право да участва в управлението по какъвто и да било начин”.(19) Това положение се обяснява с факта, че става дума за конкретна партия, изповядваща конкретни убеждения. Тук отново се долавя приликата между комунистическия и ислямския модел на държавност. Тъй като суверенитетът принадлежи единствено на Аллах, според фундаменталистите това изключва наличието на какъвто и да е друг индивидуален, класов или народностен суверенитет. Принципът е: “Всички са равни пред шариата”. По тази причина ислямистите отхвърлят оприличаването на техния идеал с някакъв тип държавно обединение, било то демократично, националистическо, капиталистическо, социалистическо или друго. Те полагат големи усилия за обясняване същността на своята уникална по рода си държава. Тя не е диктатура, защото всичките й поданици се подчиняват на нормите на шариата, а владетелят се опира на следването на ислямските закони.(20) Това не е, също така, и демокрация, защото суверенитетът при нея всъщност принадлежи на Аллах, а не на нацията, която не може да излезе извън рамките на исляма.(21) Това не е също и  националистическа държава, тъй като основният критерий за гражданство не е расов или национален признак, а верската принадлежност.(22) Поради факта, че не признава класовата принадлежност като признак за овластяване, това не е и социалистическа държава. Тя не може да се нарече капиталистическа, защото са забранени монополът, икономическата свобода, лихварството и други търговски дейности, които противоречат на шариата.(23)

 

 

 

         Ислямските фундаменталисти определят границите на законодателството и създаването на правни норми като строго определени, в рамките на мюсюлманския Свещен закон. Това, което е предписано от Корана и суната, се смята за абсолютно задължително и нито един управник или законодателен орган не може да го пренебрегне или промени. Като цяло, ислямистите избягват да използват в своята литература понятия, като законодателен съвет, парламент, законодателна власт, но дори и да ги употребят, значението, което им придават е твърде различно от това в западната светска литература. Те смятат, че законодателната власт принадлежи само на Аллах и от тук следва заключението, че функцията на Съвещателния съвет (шура), който съответства на парламента в националната държава, се свежда до оформянето и адаптирането на правните норми към съвременността, без това да противоречи на принципите на религиозния закон. Съветът  също така има право да предлага законово регулиране на проблеми, чието решение не се съдържа в шариата: административните учреждения, придвижването, градоустройството и др., но без да се засяга духа на вярата(24).

 

 

 

           Според “теорията за божествения суверенитет” системата на властване в исляма се осъществява според принципа на наместничеството (халифат). Някои коранични стихове дават на фундаменталистите основание да твърдят, че човекът е наместник (халиф) на Аллах на земята(25). Това наместничество се реализира от тези, които стриктно спазват шариата, но от тях се изисква да признаят, че истинският властелин на земята е единствено Аллах.(26) Мюсюлманската умма (нация) упълномощава една личност за халиф, който да я ръководи и строго да следва верските предписания.(27) В този смисъл институцията на халифа съответства на държавата или както твърди партията “Тахрир”: “Халифът, това е държавата”.(28) Определянето на наместника- “халиф”, по мнението на фундаменталистите, трябва да се извършва от Съвещателния съвет, но консервативната и египетската “Джамаа ислямия”, както и организацията “Джихад”, не смятат за задължително това да става чрез избор. Те не посочват конкретен начин за избор на халиф(29). Организацията “Мюсюлмански братя” допуска различни пътища за избор: както чрез пряко гласуване на народа или парламента, така и чрез насилствено вземане на властта, но при всички случаи халифът трябва да прилага принципите на шариата. Качествата, които според ислямистите са задължителни за владетеля, не се различават от посочените от мислители като: Мауарди, Ибн Халдун и Ибн Таймия още през Х и ХІ век. Халифът трябва да е мюсюлманин, вещ в законите на шариата, справедлив, с непокътнати сетива и оставайки на този пост до края на живота си, строго да следи за реализирането на предписанията на исляма.

 

 

 

         Въпреки че през последните години политическите позиции на някои от фундаменталистките партии се промениха, като тези на партията “Нахда” в Тунис, както и на някои от отрядите на “Мюсюлмански братя”, смята се, че изборът на халиф за определен период с или без възможност за подновяване не противоречи на ислямската доктрина.(30)

 

 

 

         Фундаменталистките шиитски партии приемат теорията за божествения суверенитет и отхвърлят “господството на един човек над друг, на една прослойка над друга, както и на каквато и да е група хора над друга. “Властта принадлежи единствено на Аллах”(31). Според шиитските възгледи, ислямската държава се основава върху принципа на имама, а имамът олицетворява властта на държавата, на различните държавни институции и на народа. Шиитският имам, който е шииски синоним на сунитския халиф, е отговорен пред Аллах, а не пред нацията, “уммата”.(32)   Шиитската политическа мисъл определя законодателната власт като власт на муджахидините ( тези, които са достигнали висша степен на знания в юридическо-богословските науки), които са представени от така наречения “съвет на експертите”, в чиито състав влизат най-изтъкнатите от тях.(33)

 

 

 

         Подобна е ситуацията и в Иран, където избраният парламент работи под ръководството на тези “знаещи” лидери, при това, не може да се приеме какъвто и да е закон, противоречащ на ислямския шариат. В съвременната шиитска политическа мисъл парламентът представлява законодателната власт в преносния смисъл на думата, като с това не се има предвид създаването на закони, тъй като те са творение само на Аллах и не е позволено на никой друг да създава правни норми, тоест ислямски текстове, какъвто и да е рангът му.(34)

 

 

 

         Политическият дискурс и възгледите на шиитските фундаменталистки партии в Арабския свят се опират върху опита на ислямската държава в Иран. В процеса на нейното основаване и изработването на конституцията й вземат участие много иракски шиитски богослови и особено Мхамед Бакр Ас Садр, един от най-значимите теоретици на ислямския фундаментализъм през втората половина на ХХ век. Той се смята за теоретик не само на шиитско, а и на общоислямско равнище.(35) Многобройните книги на Ас Садр представляват важен опит на фундаменталистите за изработването на съвременните позиции на исляма в различните социално-политически и икономически аспекти. Те правят опити да докажат, че ислямската политическа система и ислямската икономика и философия коренно се различават от капиталистическите и социалистическите аналози и дори ги превъзхождат.(36) Книгите на Ас Садр представляват теоретичен източник за редица шиитски фундаменталистки партии и особено за “Партията на ислямския призив” в Ирак, една от най-големите опозиционни политически партии в страната.(37) Ас Садр разглежда държавата като базисно социално явление в живота на човека и смята, че на един от етапите на своето развитие хората са представлявали една нация, в която са господствали стихийността и простите човешки нужди.(38) Съществуването на държавата и необходимостта от нея се появяват едва след възникването на социалните противоречия. Държавата се създава, “за да гарантира запазването и единството на обществото”.(39)

 

 

 

         Когато става дума за институциите на ислямската държава, Ас Садр утвърждава принципа на разделение на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна(40), въведен за пръв път от Монтескьо. Той го заимства с цел да се създаде равновесие в конструкцията на ислямската държава. Този принцип трябва да определи “как се оформя конституцията, кой избира изпълнителната власт и какви правомощия има тази власт”.(41) Ас Садр посочва: ”Докато Аллах е първоизточникът на властта, а шариатът е обективен израз на този закон, шариатът определя начина на упражняване на божествената власт”.(42) Наред със законодателната, изпълнителна и съдебната власт, Ас Садр определя необходимостта от експертен съвет от богослови, който да контролира издаваните от парламента закони и степента на прилагане на ислямските норми в тях, с право да ги анулира, в случай че противоречат на ислямската доктрина.(43)

 

 

 

         Възгледите на фундаменталистите за същността на ислямската държава, естеството й и формата на властта в нея могат да бъдат извлечени от класическите произведения, създадени през Х – ХI в. от редица ислямски мислители, каквито са: Ал Мауарди, Ибн Таймия, Ибн Халдун и др. Дори и когато техният първоизточник е Коранът, развитието на средновековната и съвременната фундаменталистка политическа мисъл представлява процес на интерпретация на кораническите текстове и изграждане на нови идеи, опиращи се на тази интерпретация, без това непременно да означава, че тази мисъл е религиозна в точния смисъл на думата. Коранът не описва вида на ислямската политическа система и не определя механизмите на властта, държавните институции, нито начина за създаване на закони, връзките между законодателната, изпълнителната и съдебната власт и т.н. Ислямската политическа мисъл се оформя в хода на процеса на изграждане на ислямската държава, следва процесите на разширението й, както и промените на обективните условия в нея. Следователно процесът на изграждане на ислямската държава не се явява резултат от религиозна необходимост, за която изрично не се споменава в Корана(44). Тя е резултат от обективната практическа необходимост, произтекла от политическите и обществени промени на арабското общество в епохата на пророка Мохамед и изискваща изграждането на държава от този тип, като специфична политическа рамка на ислямската религия.(45)

 

 

 

           Следователно, предвид липсата на конкретен религиозен текст, свързан с формата на държавата, институциите и характера на отношенията между тях, първите мюсюлмани не са открили пречка в това да взаимстват елементи от политическата система и на Римската, Персийската и други империи. Арабските фундаменталистки партии, с изключение на тунизийскта “Нахда”, игнорират тези факти, като отхвърлят взаимстването на каквато и да е форма на западна политическа система, особено ако тя е демократична.(46) Очевидно е, че тезисите на тези партии изглеждат неспособни да намерят подходящи механизми, които да запазят правото на народа за контрол над властта в ислямската държава. Фундаменталистките теории не излизат извън генералните обобщения, които нямат научна основа . Не съществува определен механизъм, според който да се извършва контрол над дейността на халифа, ако той се отклони от шариата или не съди “справедливо”. Също така не съществуват ясни правила, изясняващи позицията спрямо властта, в случай че тя е неспособна да осигури необходимото ниво на икономически просперитет за народа. Възгледите на фундаменталистите по отношение на властта до голяма степен не отделят нужното внимание на връзката между икономиката и политиката. Те считат, че тоталното прилагане на исляма ще доведе до разрешаване на всички основни проблеми на народа, при това- без да съществува ясна представа за връзката на ислямската държава и световната икономика, която няма да промени обективните си закони или за да се съобрази с фундаменталистката държава.

 

 

 

           Законите и приципите на ислямския шариат са много общи и тази универсалност позволява тълкуването им по различен начин. Следването на подобен модел на тълкуване може да доведе до възникването на авторитарна или партийна диктаторска държава, както и до създаването на демократична държава. Пример за това е партията “Тахрир”, която, опирайки се на тълкуването на религиозните текстове, смята, че ще задържи властта, в случай че я получи, дори ако това е против желанието на целия народ.(47) В същото време партията “Нахда”  в Тунис отхвърля този принцип и се придържа към положението, че ислямът не позволява управление против волята на народа и признава принципа за смяна на властта по пътя на изборите, законността и плурализма, до степен, че допуска възможността за функционирането на атеистични партии в ислямското политическо пространство.(48)

 

         Партийната литература на фундаменталистките партии, с изключение на ислямската партия “Тахрир” и “Партията на народния ислямски призив” (Ад дауа) в Ирак, не съдържат ясни и подробни позиции за формата на ислямската държава, за характера на нейните институции, социално-икономическите структури, управленческите методи и др. Партията “Мюсюлмански братя”, известна със своя прагматизъм и приспособяването си към социалните и политически изменения, предоставя на своите членове и експерти свобода на тълкуване, като те сами да изследват детайлите, без да се ангажират с решителна позиция по тях. Така през различните периоди тълкуването на тези “детайли” придобива различен смисъл във всяка отделна страна. За тях  няма значение дали формата на управление на държавата е монархия, република или халифат. Важното е държавата да прилага и изпълнява нормите и постулатите на исляма.(49) Въпреки това се смята, че конституционното управление е най - близко до ислямския режим.

 

 

 

         “Принципите на конституционното управление, които се свеждат до запазване на всички форми на проявление на личната свобода и шура, определят делегирането на властта от нацията, отговорност на управляващите пред народа и отчетност за извършеното от тях. Регламентират се границите на всяка от властите. Такива са принципите, които намират цялостно приложение в ислямската доктрина”. (50)

 

 

 

         Хасан Ал Бана разграничава конституцията от закона и намеква, че египетската конституцията е близка до ислямската, но законите не са аналогични: “Конституцията е едно, а законът е друго нещо и не е логично в една ислямска страна те да противоречат на религията и доктрината на Корана”.(51) Ал Кардауи приветства принципа на разделение на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, партийния плурализъм, свободата на печата, отчетността на правителствата и др., смятайки ги за основни устои на ислямското управление.(52) Тези принципи и начинът на прилагането им обаче остават неизяснени в документите на организацията “Мюсюлмански братя”. Те избягват да формулират ислямски теории, проектозакони и представи за ислямската държава, която желаят да наложат, преди нейното реализиране.

 

 

 

           Някои крайни ислямистки организации или радикални ислямски групировки, както ги характеризират редица политолози, каквито са групировката “Ал Джихад”, ислямската групировка “Ал Джамаа ал исламия” в Египет, организацията “Ал Джихад” в Палестина и др., също не разработват детайлно въпроса за модела на чистата ислямска държава, изградена в съзвучие с постановките на Сеийд Кътуб, един от идеолозите на екстремисткото течение в “Мюсюлмански братя”, чиито политическите постановки се приемат от повечето екстремистки фундаменталистки движения в ислямския свят(53). По отношение на основаващия се върху Корана метод на издигане на призиви (дау’а,), Кътуб отбелязва:

 

 

 

         ”Това не е теория, която си взаимодейства с целите, а метод, който се основава на реалността. Най-напред трябва да се формира общество, изповядващо догмите, че: “Няма друг бог, освен Аллах” и “Само негов е суверенитетът”. Обществото трябва да откаже да предаде този суверенитет на който и да е друг и да отхвърли всяка друга законност, която не се основава на този постулат. Когато подобно общество бъде изградено в действителност, придобие свой реален живот и изпита необходимост от организация и законодателство, едва тогава тази религия (ислямът) ще определи своя режим и закони, подчинявайки се на ислямските закони и системи, отхвърлящи останалите”(54).

 

 

 

         Радикалните фундаменталистки партии целят да възродят държавата на ислямския халифат според модела на първата ислямска държава, основана от пророка Мохамед и първите четирима халифи. Затова техните възгледи по отношение на вида на ислямската държава и нейната политическа система се основават предимно върху средновековната ислямска политическа литература, без да развиват значително творчество в прилагането на класическите ислямски възгледи в наше време. Те отхвърлят не само съвременните политически теории, а дори и опитите на някои фундаменталистки партии и политолози да осъвременят класическите ислямски политически възгледи в унисон с духа на нашето време. Фундаменталистите смятат всяка стъпка в тази посока за отстъпление от исляма .

 

 

 

         Позицията на екстремистките фундаменталистки движения се отразява върху тактическите военни планове на групировките и върху тяхната дейност, както на ръководно, така и на редово равнище. Тя обяснява липсата на конкретна информация с недостига на много книги и периодични издания, в които да се анализират различните политически събития и процеси в ислямския свят. Този факт обяснява и техния  оскъден, политически речник. Тяхната полемика се ограничава в словесен запас, строго лимитиран в границите на старата ислямска литература. Това обстоятелство стимулира ясното им разграничаване от светските партии и като цяло от масовия избирател. За разлика от екстремистките организации, “Мюсюлмански братя”, партията “Тахрир” и отделни други фундаменталистки партии следят и наблюдават политическите и икономически промени, както и настроенията на масите. От особено значение е отчитането на ориентацията на управляващите режими с оглед осъществяването на взаимодействие с тях. Така в едни случаи партията на “Мюсюлмански братя” говори за “ислямски социализъм”(55), в други случаи - за “ислямска демокрация(56)”, а в трети случаи против монархията и т.н. Въпросната партия подкрепя партийния плурализъм в Египет(57), но го отхвърля в Кувейт. Заедно с това подкрепя парламентарната дейност на определен етап. Изведнъж непредвидимо се обявява против нея, отразявайки своите интереси, които пряко се влияят от конюнктурата и външните фактори. (58)

 

 

 

         Партията “Тахрир” се отличава от останалите сунитски фундаменталистки движения със своите ясни политически виждания и участието на всички нейни органи в конкретна политическа дейност. Това се отнася и до акта на изработването на конституция на дадена ислямска държава. В същото време се лансира една рамкова разработка, която се счита за общовалидна. Въпросната проектоконституция се състои от 182 параграфа, разделени в няколко глави, които носят наименованията “Управляващ държавата” (“Халиф”), “Министри”, “Съветници”, Валии”, Съдии”, “Административен апарат”, “Армия”, “Управителен съвет” (Парламент). Забелязва се, че в конституцията партията акцентира върху халифа и ислямския халифат поради символиката им за материалистичната природа на исляма. Според тази партия, “началото на ислямската държава се слага в първия ден от хиджрата на пророка Мохамед от Мека за Медина през 622 г. от н. е. Нейното съществуване продължава до падането на османската държава през 1918 г.”(59). През този период ислямската нация е “нацията с най- високо развита цивилизация, градове, култура и знания в света. Измежду всички останали нации, тя е цветето на света и слънце, което изгрява.(60)” По отношение на Управителния съвет (парламент) се посочва, че неговите членове се избират от народа. Кандидатите трябва да са граждани на ислямската държава, без значение дали са мюсюлмани или не, дали са мъже или жени. Правомощията на съвета включват изразяването на мнения по въпроси на вътрешната политика на държавата, като тези мнения имат задължителен характер за халифа(61). Не се взема предвид мнението на съвета по въпроси от външнополитически, финансов и военен характер. Тези въпроси са от компетенцията на съвета за закони и решения, чиито решения нямат задължителен характер. Управителният съвет има право да изразява несъгласие с валиите (областните управители) и заместник – министрите, като решенията му имат задължителен характер. Само членове на Управителния съвет, които са мюсюлмани, имат право да определят кандидатите за халиф, но мнението им има препоръчителен характер(62).

 

 

 

         По отношение на икономическия режим, характерът на частната и обществена собственост, параграф 38 от Конституцията посочва, че владелец на публичната собственост е общността, защото тя се явява приемник на Аллах. В същото време отделно лице може да притежава частната собственост само с изрични позволителни текстове от религиозната догматика. В параграф 39 се посочва, че партията работи за превръщането на цялата собственост с публичен характер. Това се отнася до вещи с различен произход, но в същото време и по отношение на природните богатства. В параграф 42 партията забранява забогатяването на отделни лица, дори ако те плаща редовно зекат. В параграф 55 се забранява създаването на други банки, освен с държавно участие. Параграфи 57 и 58 обуславят държавния контрол над селското стопанство и промишлеността.

 

 

 

         Забелязва се, че макар че съсредоточава по - голямата част от властта в ръцете на халифа, партията си оставя отворена вратичка с цел осъществяването на някакъв вид контрол върху неговата дейност. Партията разрешава политическия плурализъм в ислямската държава и конституцията. Параграф 19 провъзгласява “правото на мюсюлманите да основават политически партии за търсене на отговорност от управляващите или за идване на власт посредством нацията”. Същевременно се посочва, че ако е способен да управлява съгласно ислямските норми, избраният халиф запазва своя пост до края на живота си. Ясно е, че под “политически плурализъм” се има предвид легалното действие на основните ислямски партии, които спазват и прилагат нормите на ислямската религия. Всякакви други партии категорично се забраняват.

 

 

 

         Партията “Тахрир” смята, че тази проектоконституция “не се отнася само до някоя определена страна, а за универсална държава в ислямския свят. Нито една страна  не е задължително обвързана само с нея(63).”  Според въпросната партия, трябва да има световна ислямска държава. Тя следва да обедини всички ислямски страни, тъй като не е редно да има множество ислямски държавни образувания и не е редно мюсюлманите да имат два или повече халифата. Логично, тогава всеки един от тях ще управлява част от изконните ислямски земи.”(64) Партията смята степента на буквално придържане на държавите към тази конституция за критерий за ислямския характер на управляващия режим. Именно на тази основа се прави оценката на държава като Иран, че тя не отговаря на еталоните за ислямско държавно формирование.(65) Същото се отнася и за Судан по време на управлението на Ислямския национален фронт. Тази фундаменталистка ислямска партия е обвинена в отстъпление от нормите на исляма(66)

 

 

 

         Във формулирането на конституцията може да се почувства влиянието на партията от модерните светски конституции. Въпреки опитите си да прикрие това влияние, променяйки много членове и изрази от секуларистките конституции и заменяйки ги с изрази от средновековния ислямски политически дискурс, самото формулиране на конституцията представлява ясен пример за влияние от страна на западната култура и нейните политически системи. Конституционният метод на управление възниква на Запад, а ислямската държава се запознава с конституцията едва през 19-ти век, вследствие на западното влияние върху ислямските страни(67). 

 

 

 

           Текстовете на конституцията, предложена от партията “Тахрир”, се колебаят между ретроградност и модернизъм. От една страна, партията посочва необходимостта и значението на управителния съвет, чиито членове се избират непосредствено от народа, но от друга страна, властта се съсредоточава в ръцете на халифа, който също може да бъде избран от мюсюлманите. Партията се противопоставя на разделението на властите. В ислямската държава по модела на “Ат Тахрир” не съществува законодателна власт, тъй като “законодателството е от компетенциите на Аллах, а не на народа”(68). Съдебната власт се намира в ръцете на халифа или на упълномощените от него, а партията не признава общите свободи, тъй като според нея “ в исляма няма такива свободи.”

 

 

 

         Партията “Ат Тахрир” не посочва определена страна, която да е подходяща за изграждането на ислямска държава, в качеството на отправна точка за формирането на световна ислямска държава (69). “Тъй като арабските страни са ислямски, говорят на арабски език, представляват съществена част от исляма и основен елемент на ислямската култура, естествено е ислямската държава да възникне в арабските страни, като ядро на държавата, обхващаща всички ислямски страни”(70) Партията определя дългосрочната си роля за изграждането на ислямската държава в упражняването на контрол над нея и отчетност. Тя няма да се занимава с нищо друго, освен с пропагандата на ислямски призиви, защото работата в другите области е в компетенциите на държавата, а не на партията, която ръководи нацията за реализирането на тази висша цел, предоставяйки реални гаранции за прилагането на ислямската доктрина.(71)

 


 

 


Източници:

 

(1) Ислямски партийни документи http://www.hizb-ut-tahrir.org/ 

 

 

 

(2) Пак там

 

 

 

(3) Пак там

 

 

 

(4) Пак там

 

 

 

(5) ???? ???????? , ???????????? , ????? ??????? , ????? 1993, стр.6.

 

 

 

(6) Пак там

 

 

 

(7) Пак там, стр. 26.

 

 

 

(8) с.23  ???? ?????????, ??????? ???????? ?????????????????? , ?????? ?????? ???????? ????2000

 

 

 

(9) Пак там,  стр.24.

 

 

 

(10) ??? ?????? ???????? , ????? ??????? ????? , ??? ????? , ????? 1969 , ????? ???? ??? ???????? стр.65

 

 

 

(11) Пак там

 

 

 

(12) Пак там

 

 

 

(13) Пак там

 

 

 

(14) Пак там

 

 

 

(15) Пак там

 

 

 

(16) ??? ????? ?????? , ???? ?????? ?? ??????? , ?????????????????????? , 1985  стр. 37.

 

 

 

(17) Пак там

 

 

 

(18) Пак там

 

 

 

(19) ??? ?????? ???????? , ????? ??????? ????? , ??? ????? , ????? 1969 , ????? ???? ??? ??????? , стр.39

 

 

 

(20) Пак там

 

 

 

(21)  ?. ????? ??????? , ??????????? ??????? ?? ??? ???????????????? , ????? ??????? ??????? , ???? , 1986 , стр. 33.

 

 

 

(22) ??? ??? , ???????????? ?? ?????????? , ??????? 1952  стр.23.

 

 

 

(23)  ??? ?????????????? , ??????? ????????? , ????????????? , ???????, 1980, стр.73.

 

 

 

(24) ??? ?????? ???????? , ????? ??????? ????? , ??? ????? , ????? 1969 , ????? ???? ??? ??????? стр.57.

 

 

 

(25) Пак там

 

 

 

(26) Пак там

 

 

 

(27) ??? ????? ?????? , ???? ?????? ?? ??????? , ??????????????????????, 1985,  стр. 21.

 

 

 

(28) Пак там

 

 

 

(29) ???? ???? ?????, ??????? ???????? ????????? ????????? , ?????? ?????? ???????? ???? 2000, стр. 324

 

 

 

(30) ???? ???????? , ???????????? , ????? ??????? , ????? 1993, стр.44.

 

 

 

(31) Иранската конституция, Чл. 6(8). 

 

 

 

(32) Пак там

 

 

 

(33) Пак там

 

 

 

(34) ???? ???? ?????, ??????? ???????? ????????? ????????? , ?????? ?????? ???????? ???? 2000, стр. 389.

 

 

 

(35) Пак там

 

 

 

(36) ???? ???? ????? , ???????? , ??? ??????? ????????? , ?????, 1982, стр.13-35.

 

 

 

(37) ???? ???? ?????, ??????? ???????? ????????? ????????? , ?????? ?????? ???????? ???? 2000 стр.297.

 

 

 

(38) ???? ???? ??????? , ??? ??????? ????????? , ?????, 1982, стр. 13-35.

 

 

 

(39) ???? ???? ?????, ??????? ???????? ????????? ????????? , ?????? ?????? ???????? ???? 2000.

 

 

 

(40) Пак там

 

 

 

(41) Пак там

 

 

 

(42) Пак там

 

 

 

(43) Пак там

 

 

 

(44) . ??? ????? ????????????, ?????? ????????? ????? ??????????? , ????? ????? ?????? ,???? 1982, стр.142.

 

 

 

(45) Пак там

 

 

 

(46) John P. Entelis (Editor), Islam, Democracy and the State in North Africa, Indiana University Press, 1997.

 

 

 

(47) Пак там

 

 

 

(48) Пак там

 

 

 

(49) ???? ???????? , ??????? ?????? ????????? , ????? ??????? , ?????, 1992, стр. 55.

 

 

 

(50) Пак там

 

 

 

(51) ??? ????? , ?????????? ???? ?? ??????? ???? , ???????????????? , ???????, стр.67.

 

 

 

(52) ???? ???????? , ?????? ????????? , ????? ??????? , ????? 1993, стр. 44.

 

 

 

(53) ??? ?????? ????????????, ????? ???????? ??????? , ???????????????, ????? 2000, стр.39.

 

 

 

(54) ??? ??? , ????? ???????? , ??? ?????? , ????? 1982, стр. 23.

 

 

 

(55) ?. ???? ????? , ?????? ????? ???????? , ??? ???????? ?????? , ???????, 1983,  стр. 132.

 

 

 

(56) ???? ????? , ??????????????????? , ???? ??????? ????????????? , ??????? , 1993,  стр.47.

 

 

 

(57) ?. ????? ???????????? , ?????? ??????? ???????? ?????????? ??? , ??? ??????? , ????? 1998, стр. 68.

 

 

 

(58)  ??? ????????????? ?????, ????? ???????? ??????? , ???????? ???????, ????? 2000 стр.51.

 

 

 

(59) Конституция на ислямската държава http://www.hizb-ut-tahrir.org/ 

 

 

 

(60) Пак там

 

 

 

(61) Пак там

 

 

 

(62) Пак там

 

 

 

(63) Пак там

 

 

 

(64) Пак там

 

 

 

(65) Пак там

 

 

 

(66) Пак там

 

 

 

(67) Пак там

 

 

 

(68) Пак там

 

 

 

(69) Низам ал ислам http://www.hizb-ut-tahrir.org/

 

 

 

(70) Програма на партията Тахрир, http://www.hizb-ut-tahrir.org/ 

 

 

 

(71) Пак там