Пълен текст на речта на Барак Обама в Кайро

Документи

За мен е чест да бъда във вечния град Кайро и да бъда гост на две забележителни учебни заведения. В продължение на повече от хиляда години университетът „Ал-Азхар” е пътеводната светлина на ислямското знание, а в продължение на повече от един век Каирския университет е източникът на египетския напредък. Заедно вие олицетворявате хармонията между традицията и прогреса. Благодарен съм за вашето гостоприемство и за гостоприемството на египетския народ. Също така аз съм горд да донеса със себе си доброжелателството на американския народ и мирния поздрав на мюсюлманските общности в моята страна: Ас-саляму алейкум!

Печат


Срещаме се във време на напрежение между Съединените щати и мюсюлманите по света, напрежение, което произтича от исторически сили, простиращи се отвъд границите на който и да било съвременен политически спор.
Отношенията между исляма и Запада включват векове на съвместно съществуване и сътрудничество, но също така конфликти и религиозни войни. В по-новата история напреженията бяха разпалвани от колониализма, който лишаваше от права и възможности много мюсюлмани, и от Студената война, в рамките на която много държави с преобладаващо мюсюлманско население често бяха третирани като сателити, без да се обръща внимание на собствените им стремежи. Накрая, внезапната промяна донесена от модерността и глобализацията накара много мюсюлмани да гледат на Запада като на враг на ислямските традиции. Яростни екстремисти се възползваха от тези напрежения, за да увлекат след себе си малка, но влиятелна част от мюсюлманите.

 

 

 

Терористичните актове от 11 септември 2001 година и продължилите след това опити на тези екстремисти да сеят насилие сред цивилното население накара някои хора в моята страна да гледат на исляма като на неизбежен враг не само на САЩ и западните държави, но и на човешките права. Всичко това породи още страх и още по-голяма липса на доверие.
Докато отношенията помежду ни се определят от различията помежду ни ние ще правим по-силни тези, които сеят омраза вместо мир и тези, които търсят конфликти вместо сътрудничество, което би могло да помогне на населението на нашите страни да живее в справедливост и просперитет. Този порочен кръг на взаимно подозрение и неразбирателство трябва да бъде прекратен.
Дойдох тук, за да потърся ново начало между Съединените щати и мюсюлманите по света – начало, което се основава на взаимната полза и взаимното уважение, начало, основаващо се на истината, че Америка и ислямът не са взаимно изключващи се и че не е нужно да си съперничат. Напротив, те се допълват и споделят общите принципи на справедливостта и прогреса, на толерантността и достойнството на всички човешки същества. 
В същото време аз осъзнавам, че тази промяна не може да се случи за една нощ. Никоя реч не може да изкорени годините на взаимно недоверие, нито пък за времето, с което разполагам, бих могъл да дам отговор на всичките сложни въпроси, които ни доведоха до това състояние. Но аз съм убеден, че за да се придвижим напред, ние трябва открито да заявим нещата, които таим в сърцата си и които обикновено се казват само при закрити врата. Трябва да бъде налице целенасочено усилие да се изслушваме взаимно, да се учим взаимно, да се уважаваме и да търсим обща основа.
Свещения Коран ни казва: „Бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова”. Това ще се опитам и аз – да говоря истината до колкото мога, стоящ в смирение пред поставената задача и твърд в убеждението си, че общите интереси, които споделяме като човешки същества, са далеч по-могъщи от силите, които ни разделят.
Част от това убеждение произтича и от собствения ми опит. Аз съм християнин, но моят баща идва от кенийско семейство на поколения мюсюлмани. Като малък прекарах няколко години в Индонезия и чувах призива азан при пукването на зората и при залез слънце. Като младеж работех в Чикаго, където мнозина намираха упование и мир в своята мюсюлманска вяра.
Като човек учил история, аз също така знам и дългът на нашата цивилизация към исляма. В продължение на много векове именно ислямът, в места като университета „Ал-Азхар”, е носел светлината на знанието, проправяйки пътя за европейския Ренесанс и европейското Просвещение. Именно нововъведенията в мюсюлманските общности доведоха до алгебрата, магнитния компас и уредите за навигация; мастилата и печатарството; знанието за това как се разпространяват болестите и как могат да бъдат излекувани.
Ислямската култура ни е дала величествени арки и извисяващи се минарета; безвременна поезия, високо ценена музика; изящна калиграфия и кътчета за спокойно съзерцание. В хода на историята ислямът е демонстрирал чрез думи и дела възможностите на религиозната търпимост и расовото равноправие.
Също така аз знам, че ислямът винаги е бил част от американската история. Първата държава, която признава моята страна е Мароко. Подписвайки Триполитанския договор, през 1796 година нашият втори президент Джон Адамс пише: „Съединените щати не изпитват чувство на враждебност към законите, религията или спокойствието на мюсюлманите”.
След основаването на нашата страна американските мюсюлмани са допринесли за обогатяването на Съединените щати. Те се бият в нашите войни, служат в нашето правителство, борят се за граждански права, започват свой бизнес, преподават в нашите университети, заемат призови места в спортните ни събития, печелят Нобелови награди, построяват най-високата ни сграда и палят Олимпийския огън. А когато наскоро бе избран първият американски мюсюлманин в Конгреса, той се закле да защитава нашата конституция в същия този Свещен Коран, който един от патриарсите на нацията, Томас Джеферсън, е съхранявал в личната си библиотека. 
Така че преди да дойда в региона, където за първи път ислямът е проповядван, аз вече познавах исляма в три континента. Този ми личен опит задълбочава убеждението ми, че партньорството между Америка и исляма трябва да се основава на това което ислямът е, а не на това което не е. Считам, че е част от поетата от мен отговорност като президент на Съединените щати да се боря срещу негативните стереотипи за исляма, където и да се появят те.
Но същият този принцип трябва да бъде приложен и спрямо мюсюлманските представи за Америка. Точно както мюсюлманите не могат да бъдат вместени в рамките на груб стереотип, така и Америка не е грубият стереотип за интересуваща се единствено от себе си империя. Съединените щати са един от най-великите източници на прогрес, които светът някога е познавал. Ние сме родени от избухването на революция срещу една империя. Нашите основи са положени върху идеала, че всички са създадени равни и ние сме проливали кръвта си и сме се борили в продължение на векове да изпълним със съдържание тези думи вътре в нашите граници и навсякъде по света. Ние сме формирани от всяка една култура, събрани сме от всички краища на земята и споделяме един прост лозунг: “E pluribus unum” – „От много – един”.
Много голям шум се вдигна поради факта, че един афро-американец на име Барак Хюсеин Обама бе избран за президент. Но моята лична история не е толкова уникална. Мечтата за предоставяне на възможност на всички хора, не се е сбъднала на всеки в Америка, но обещанието й важи за всички, които стъпят на нашите брегове – към това число спадат почти седем милиона американски мюсюлмани в страната ни, които днес получават доходи и образование, чието ниво е по-високо от средното.
Нещо повече, свободата в Америка е неотделима от свободата да можеш да изповядваш религията си. Затова има джамия във всеки един американски щат, както и повече от 1200 джамии на наша територия. Затова правителството на САЩ се обърна към съда да защити правото на жените и момичетата да носят хиджаб и да накаже онези, които биха отрекли това право.
Така че, нека да няма съмнение: ислямът е част от Америка. И аз вярвам, че Америка таи в себе си истината, че независимо от нашата раса, религия, или положение в живота, всички ние споделяме общия стремеж да живеем в мир и сигурност; да получим образование и да работим с достойнство; да обичаме нашите семейства, нашите общества и нашия Бог. Тези неща ние споделяме. Това е надеждата на цялото човечество.
Разбира се, да признаем нашите общи човешки ценности е само началото на нашата задача. Думите сами по себе си не могат да задоволят нуждите на нашите народи. Тези нужди ще бъдат удовлетворени само ако действаме смело през следващите години и ако осъзнаем, че предизвикателствата, пред които сме изправени, са общи и неспособността ни да се изправим срещу тях ще нарани всички нас.
Защото от съвсем скорошен опит знаем, че когато финансовата система на една страна отслабне, отслабва и нивото на благоденствие в останалите. Когато един нов грипен вирус зарази един човек, всички са изложени на риск. Когато един народ се стреми към притежание на ядрено оръжие, рискът от ядрено нападение се увеличава за всички народи. Когато служещи си с насилие екстремисти действат свободно в едно парче планинска земя, хората отвъд океана се оказват в опасност. А когато невинни хора в Босна и Дарфур бъдат заклани, това е петно върху нашата колективна съвест. Това означава да споделяш този свят в 21-ви век. Това е отговорността, която носим един към друг като човешки същества.
Трудно е да се поеме такава отговорност. Чести са случаите в човешката история, когато народи и племена са подчинявали други народи и племена, за да послужат на собствените си интереси. Но в тази нова епоха, подобни нагласи се побеждават сами. Като се има предвид нашата взаимозависимост, всеки световен ред, който възвисява една нация или група от хора над друга, неминуемо ще се провали. Така че, каквото и да мислим за миналото, ние не трябва да бъдем негови заложници. Нашите проблеми трябва да се разрешават чрез партньорство; прогреса трябва да бъде споделен.
Това не означава, че трябва да пренебрегнем източниците на напрежение. В действителност, става дума за точно обратното: ние трябва да се изправим точно срещу тези напрежения. И така, в този дух, позволете ми да поговоря, ясно и разбираемо, по някои специфични въпроси, които съм убеден, че в крайна сметка трябва да решим заедно.
Първият въпрос, който ние трябва да конфронтираме, е въпросът за насилствения екстремизъм във всичките му форми. В Анкара заявих достатъчно ясно, че Америка не е и никога няма да бъде във война с исляма. Ние обаче ще конфронтираме безмилостно служещите си с насилие екстремисти, които представляват сериозна заплаха за нашата сигурност.
Защото ние отхвърляме същото нещо, което народите от всички вероизповедания отхвърлят: убиването на невинни мъже, жени и деца. А моята първа отговорност като президент е да защитавам американския народ.
Ситуацията в Афганистан демонстрира американските цели и необходимостта да работим заедно. Преди повече от седем години Съединените щати преследваха „Ал-Кайда” и талибаните с широка международна подкрепа. Не отидохме там по собствен избор – отидохме по необходимост.
Наясно съм, че някои поставят под съмнение, а други оправдават, събитията от 11 септември. Но нека заявим ясно: „Ал-Кайда” уби почти 3000 души този ден. Жертвите бяха невинни мъже, жени и деца от Америка и много други народи, които не бяха наранили никого. Въпреки това „Ал-Кайда” реши безмилостно да убие тези хора, пое отговорност за нападението и дори в момента заявява решителността си да убива в световен мащаб. Те имат съмишленици в много страни и се опитват да разширят своя обхват. Това не са мнения, които трябва да се обсъдят – това са факти, с които трябва да се справим.
Не се заблуждавайте – ние не искаме да държим нашите войници в Афганистан. Не искаме военни бази там. За Америка е агонизиращо болезнено да губи своите млади мъже и жени. Скъпо е и е политически трудно да продължим участието си в този конфликт. На драго сърце бихме отзовали всеки един наш войник ако можехме да бъдем сигурни, че няма повече екстремисти в Афганистан и Пакистан, които да са решени да убият колкото се може повече американци. Но за сега положението не е такова.
Това е причината да бъдем част от коалиция, съставена от 46 страни. Въпреки разходите, ангажираността на Америка няма да отслабне. Истината е, че никой от нас не трябва да толерира тези екстремисти. Те са убивали в много страни. Убивали са хора от различни вероизповедания, но най-много са убитите мюсюлмани. Техните действия са в разрез с правата на човека, с развитието на народите и с исляма.
Свещеният Коран учи, че който убие невинен човек, все едно е убил цялото човечество; а всеки, който спаси един човек, все едно е спасил цялото човечество. Трайната вяра на повече от един милиард хора е много по-голяма от тесногръдата омраза на малцина. Ислямът не е част от проблема в борбата с екстремизма, а е важна част от разпространяването на мира. Ние също така знаем, че сама по себе си военната сила няма да реши проблемите в Афганистан и Пакистан. Ето защо ние възнамеряваме да инвестираме 1,5 милиарда долара годишно в периода от следващите пет години, за сътрудничене с пакистанците в построяването на училища, болници и пътища и за развитието на бизнеса, както и да предоставим стотици милиони долари за подпомагането на тези, които са били изселени. Това е причината ние да даваме повече от 2,8 милиарда долара за подпомагане на афганистанската икономика и за осигуряване на услугите от първа необходимост.
Нека да поговоря и за Ирак. За разлика от Афганистан, Ирак бе война по избор, която провокира силни разногласия в моята страна и по целия свят. Въпреки че аз вярвам, че в крайна сметка иракският народ е много по-добре без тиранията на Саддам Хюсеин, също така аз вярвам, че събитията в Ирак напомниха на Америка за необходимостта винаги когато е възможно да се използва дипломацията и да се търси постигане на международен консенсус за решаване на проблемите ни. Тук е моментът да си припомним думите на Томас Джеферсън, който е казал: „Надявам се, че мъдростта ни ще расте заедно със силата ни и ще ни научи, че колкото по-малко използваме силата си, толкова по-голяма ще бъде тя”.
Днес Америка има двойна отговорност: да помогне на Ирак да постигне по-добро бъдеще и да остави Ирак на иракчаните. Заявих ясно пред иракския народ, че ние не се стремим към бази и не претендираме за тяхната територия или ресурси. Иракският суверенитет принадлежи на иракския народ.
Затова аз наредих до следващия август нашите войски да бъдат изтеглени от Ирак. Затова ние ще спазим нашето споразумение с демократично избраното иракско правителство до юли да изтеглим военните подразделения от иракските градове, както и да изтеглим всички свои войски от Ирак до 2012 година. Ние ще помогнем на Ирак да обучи своите сили за сигурност и да развие своята икономика. Но ние ще подкрепяме един сигурен и обединен Ирак като партньор, а не като покровителствана страна.
И накрая, така както Америка никога няма да търпи насилието на екстремистите, така ние никога не трябва да променяме нашите принципи. 11/9 бе огромна травма за страната ни. Страхът и гневът предизвикани от него бяха разбираеми, но в някои случаи, те ни накараха да действаме противно на нашите идеали. Предприемаме конкретни действия, които да доведат до промяна в поетия курс. Аз недвусмислено забраних подлагането на мъчения в Съединените щати и заповядах затвора в Гуантанамо да бъде закрит преди настъпването на следващата година.
Така че Америка ще се защитава уважавайки суверенитета на народите и върховенството на закона. И ще направим това в партньорство с мюсюлмански общности, които също се намират под заплаха. Колкото по-скоро екстремистите бъдат изолирани и станат нежелани в мюсюлманските общности, толкова по-скоро всички ние ще бъдем в по-голяма безопасност.
Вторият голям източник на напрежение, който трябва да обсъдим е ситуацията между израелците, палестинците и арабския свят.
Силните връзки между Америка и Израел са добре известни. Тази връзки са ненакърними. Те се основават на културни и исторически взаимоотношения, както и на признанието, че стремежът за създаване еврейско отечество води началото си от трагична история, която не може да бъде отречена.
В продължение на векове еврейският народ е бил преследван по света, а антисемитизма в Европа кулминира с безпрецедентния Холокост. Утре ще посетия Бухенвалд, който е бил част от мрежа от лагери, в които Третият райх е превръщал евреите в роби; там евреите са били измъчвани, разстрелвани и задушавани с отровни газове. Убити са шест милиона евреи – повече от цялото еврейско население на Израел в наши дни. Отричането на този факт е безпочвено, демонстриращо невежество и омраза. Заплашването на Израел с унищожение или повтарянето на грозни стереотипи за евреите е дълбоко погрешно и само извиква в съзнанието на повечето израелци този толкова болезнен спомен, докато в същото време пречи на мира, който хората от този регион заслужават.
От друга страна, също е безспорно, че палестинският народ, състоящ се от мюсюлмани и християни, е пострадал в стремежа си към собствена родина. В продължение на повече от 60 години те търпят болката от изселването. Много от тях чакат в бежанските лагери в Западния бряг, ивицата Газа и съседните държави да започнат да живеят в мир и сигурност, както те никога не са имали възможност да живеят. Те търпят ежедневните унижения, големи и малки, които са следствие от окупацията. Така че нека да няма съмнение: положението на палестинския народ е нетърпимо. Америка няма да обърне гръб на легитимния палестински стремеж за достоен живот, за нови възможности и за собствена палестинска държава.
В продължение на десетилетия е налице патова ситуация: два народа с легитимни стремежи, всеки от тях с болезнена история, която прави компромисите трудни. Лесно е да се сочи с пръсти – палестинците посочват изселването на палестинско население след основаването на Израел, а израелците посочват, че в течение на цялата история на Израел те са обект на непрестанни враждебни актове и нападения както от вътрешността на страната, така и отвън. Но ако ние гледаме на този конфликт само през погледа на едната или другата страна, ние ще сме слепи за истината: единственото решение удовлетворяващо стремежите и на двете страни е създаването на две държави, в които израелците и палестинците да могат по отделно да живеят в мир и сигурност.
Това е от полза за Израел, Палестина, САЩ и целия свят. Затова аз възнамерявам лично да се стремя към постигането на това решение с цялото търпение, което е необходимо. Задълженията, с които и двете страни се съгласиха в рамките на пътната карта за мир са ясни. За да дойде мира е време както за тях, така и за всички нас, да започнем да поемаме своите отговорности.
Палестинците трябва да се откажат от насилието. Съпротивата чрез насилие и убийства е погрешна и не води до успех. В продължение на векове чернокожите в Америка страдаха от камшиците на робството и търпяха униженията на сегрегацията. Но те не постигнаха пълни и равни права чрез насилие, а чрез мирно и целенасочено настояване за прилагане на общочовешките идеали в самия център на създаването на Америка.
Същата тази история може да бъде разказана от народи от Южна Америка до Южна Азия; от Източна Европа до Индонезия. Това е история с повтаряща се проста истина: насилието не води до никъде. Не е признак нито на смелост, нито на сила, да изстреляш ракети срещу спящи деца или да взривиш възрастни жени в автобус. Не това е начинът за заявяване на морално право; това е начинът да се откажеш от него. Сега е моментът палестинците да се съсредоточат върху това какво могат да построят. Палестинската власт трябва да развие капацитета си да управлява с институции, които служат на нуждите на хората.
„Хамас” има подкрепата на някои палестинци, но „Хамас” има и своите отговорности. За да изиграе роля за постигането на палестинските стремежи и за да обедини палестинския народ „Хамас” трябва да сложи край на насилието, да признае предишните споразумения и да признае правото на Израел да съществува.
В същото време израелците трябва да признаят, че както не може да бъде отречено правото на съществуване на Израел, така не може да бъде отречено и правото на съществуване на Палестина. Съединените щати не приемат за легитимно продължаващото изграждане на израелски заселнически селища. Тяхното изграждане нарушава предишни споразумения и подрива усилията за постигане на мир. Време е да бъде преустановено изграждането на тези селища.
Също така Израел трябва да спазва поетите отговорности и да се грижи за това палестинците да могат да живеят, да работят и да развиват своето общество. Продължаващата хуманитарна криза в ивицата Газа не само че опустошава палестинските семейства, но не спомага и за израелската сигурност, а същото се отнася и за продължаващата липса на възможности в Западния Бряг. Отбелязването на напредък в ежедневния живот на палестинския народ трябва да бъде част от пътя към мира и Израел трябва да предприеме конкретни мерки, за да гарантира отбелязването на подобен напредък.
Накрая, арабските страни трябва да разберат, че арабската мирна инициатива бе важно начало, но не е краят на техните отговорности. Повече не трябва Арабско-израелския конфликт да бъде използван за отвличане на вниманието на арабските страни от други проблеми. Всъщност, тази инициатива трябва да бъде повод за помагане на палестинския народ да развие институциите, които ще поддържат неговата държава; да признае легитимността на Израел и да избере прогреса пред обреченото на неуспех гледане към миналото.
Америка ще обедини своята политика с тези, които се стремят към мир и ние ще заявяваме пред всички това, което заявяваме насаме пред израелците, палестинците и арабите. Ние не можем да наложим мир насила. Но неофициално много мюсюлмани признават, че Израел няма да се премести. Също така много израелци признават необходимостта от палестинска държава. Време е да действаме по това, което всички знаят че е истина.
Прекалено много сълзи бяха изплакани. Прекалено много кръв бе пролята. Всички ние имаме отговорност да работим за деня, в който майките на израелските и палестинските деца ще могат да гледат как децата им растат без страх; в който Светите земи на три велики религии ще бъдат мястото на мира, което Бог е предопределил; деня в който Ерусалим ще бъде сигурен и постоянен дом за евреи, християни и мюсюлмани и място, където всичките деца на Авраам ще могат да общуват помежду си в мир така както в кораничната сура „Нощното Пътешествие” (Ал-Исра), в която Мойсей, Иисус и Мухаммад (Мир на тях!) се молят заедно.
Третият източник на напрежение е интересуващият всички нас въпрос за правата и отговорностите на нациите, които притежават ядрени оръжия. Този въпрос е източник на напрежение между Съединените щати и Ислямска Република Иран. В продължение на много години отчасти Иран самоопределя себе си според степента на противопоставянето му на моята страна и наистина е налице една бурна история между нас. В разгара на Студената война Съединените щати изиграха роля в свалянето на едно демократично избрано иранско правителство. След Ислямската революция Иран бе замесен в актове на взимане на заложници и насилие срещу американски войници и цивилно население.
Тази история е добре позната. Вместо да останем в капана на миналото аз заявих ясно пред иранските властимащи и иранския народ, че моята страна е готова да се придвижи напред. Въпросът сега не е против какво е Иран, а какво бъдеще иска да построи. Ще бъде трудно да преодолеем десетилетията взаимно недоверие, но ние ще продължим смело, честно и решително. Ще има много въпроси, които ще трябва да бъдат обсъдени от нашите две страни и ние сме склонни да се придвижим напред без предварителни условия и на основата на взаимното уважение. За всички заинтересовани обаче е ясно, че стане ли въпрос за ядрените оръжия ще сме достигнали решаващия момент. Не става дума просто за американските интереси. Става дума за предотвратяването на започването на надпревара в ядреното въоръжаване в Близкия изток, която би могла да поведе този регион и целия свят по една много опасна пътека.
Разбирам тези, които протестират с довода, че едни страни имат ядрено оръжие, а други нямат. Нито една нация не трябва да избира и определя кои нации могат да притежават ядрено оръжие. Точно затова аз категорично потвърдих желанието на САЩ за вървеж към свят, в който нито една нация няма да притежава ядрени оръжия. В същото време всяка нация, включително и Иран, трябва да има право на достъп до ядрена енергия за мирни цели, стига да поема отговорностите си, съответстващи на Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Стремежът към свят без ядрени оръжия е заложен в сърцевината на този договор и  трябва да бъде налице у всички страни, които го спазват. Надявам се, че всички страни в региона могат да се включат в постигането на тази цел.
Четвъртия въпрос, по който искам да поговоря е демокрацията. Знам, че през последните години имаше разногласия по въпроса за разпространението на демокрацията и голяма част от тези разногласия са свързани с войната в Ирак. Така че нека да го кажа направо: нито една система на управление не трябва да бъде налагана върху дадена нация от друга нация.
Това обаче не намалява поетия от мен ангажимент към правителствата, които отразяват волята на народа. Всяка нация дава живот на този принцип по свой си начин, в зависимост от традициите на собственото си население. Америка не си въобразява, че знае какво е най-добро за всички, а също така не си въобразяваме, че можем да предскажем резултатите от мирно проведени избори. Но аз имам непоклатимо убеждение, че всички хора копнеят за определени неща: възможността да можеш да изразиш своето мнение и да се изкажеш за това как си управляван, увереност във върховенството на закона и еднаквото раздаване на справедливост; правителство, което е прозрачно и не краде от хората; свобода да живееш по начин, който сам си избрал. Това не са само американски идеи, това са човешки права и затова ние ще  ги подкрепяме навсякъде.
Няма един единствен път за реализирането на това обещание. Но ето какво е ясно: правителствата, които защитават тези права са значително по стабилни, успешни и сигурни. Потискането на идеи никога не води до тяхното отстраняване. Америка уважава правото на всички миролюбиви и съблюдаващи законите гласове да бъдат чути по света, дори ако не сме съгласни с тях. Ние ще приветстваме всички избрани миролюбиви правителства ако те управляват със зачитане на всички хора.
Последната забележка е важна, понеже има някои, които говорят за демокрация само преди да вземат власт, а веднага след това са безмилостни в потискането на правата на другите. Не зависимо на чия територия действа, едно правителство излъчено от народа и работещо за народа поддържа един стандарт за всички, които идват на власт: трябва да поддържате властта си чрез съгласие, а не чрез принуждаване; трябва да уважавате правата на малцинствата и да участвате с дух на толерантност и компромис; трябва да поставите интересите на вашия народ и легитимните дейности на политическия процес над интересите на вашата партия. Без тези компоненти, само по себе си провеждането на избори не прави истинска демокрация.
Петият въпрос, който трябва да разгледаме заедно е въпросът за религиозната свобода.
Ислямът има забележителна традиция на толерантност. Виждаме я в историята на Андалусия и Кордова по време на Инквизицията. Самият аз бях свидетел на тази толерантност като дете в Индонезия, където посветени християни свободно изповядваха своята вяра в тази преобладаващо мюсюлманска страна. Това е духът от когото се нуждаем днес.
Във всяка една страна хората трябва да бъдат свободни да избират и да живеят своята вяра въз основа на убеждението на ума, сърцето и душата им. Тази толерантност е изключително важна за развитието на религията, но е оспорвана от мнозина и по най-различни начини.
Забелязва се обезпокоителна тенденция сред някои мюсюлмани да мерят своята вяра според степента на отхвърляне на друга вяра. Богатството на религиозното разнообразие трябва да се пази, независимо дали става дума за маронитите в Ливан или коптите в Египет. Взаимната неприязън между мюсюлманите също трябва да бъде прекратена – разделенията между сунитите и шиитите доведоха до трагично насилие, най-вече в Ирак.
Религиозната свобода е съществена за способността на хората да живеят заедно. Винаги трябва да изучаваме начините, по които да я пазим. Например правилата за даване на милостиня в Съединените щати направиха по-трудно за мюсюлманите да спазват религиозните си задължения. Затова аз възнамерявам да работя с американски мюсюлмани и да направя така, че мюсюлманите в Америка да могат да дават закат.
Също така е важно западните страни да избягват да възпрепятстват мюсюлманските граждани в практикуването на тяхната религия както намират за добре, например като казват какви дрехи трябва да носи мюсюлманската жена. Не можем да прикрием враждебността към която и да било религия криейки се зад маската на либерализма. Истината е, че вярата трябва да ни сближава. Затова изготвяме проекти в Америка, които сближават християните, мюсюлманите и евреите. Затова приемаме кампании, като подетия от саудитския крал Абдула междурелигиозен диалог и турското лидерство в инициативата „Алианс на цивилизациите”. Навсякъде по света ние можем да превърнем диалога в междурелигиозна служба, така че мостовете между народите да водят до действия, независимо дали в борбата срещу маларията в Африка или в предоставянето на хуманитарна помощ след природно бедствие.
Шестият въпрос, по който искам да поговоря, е за правата на жените. Знам че се вихри дебат по този въпрос. Отхвърлям гледната точка на някои в Запада, че жена която избира да носи забрадка е някак в неравноправно положение, но вярвам, че жена на която и е забранено да се обучава е жена, на която е забранено равноправие. Не е случайно, че е далеч по-вероятно страните, в които жените са добре образовани, да са по-развити.
Нека бъда ясен: въпросите за равноправието на жените в никакъв случай не са проблем само на исляма. В Турция, Пакистан, Бангладеш и Индонезия видяхме как страни с преобладаващо мюсюлманско население избраха жени, които да ги управляват. В същото време борбата за равноправие на жените продължава по отношение на много аспекти от американския живот и в други държави по света.
Нашите дъщери могат да допринесат точно толкова за нашето общество, колкото могат и нашите синове, а общото ни благополучие ще бъде умножено ако допуснем цялото човечество, мъжете и жените, да достигнат пълния си потенциал. Не вярвам, че жените трябва да правят същите избори, които правят мъжете, за да бъдат равни с тях и аз уважавам тези жени, които избират да живеят живота си в традиционни роли. Но това трябва да бъде техен избор. Затова, посредством микро-финансиране, което помага на хората да живеят мечтите си, Съединените щати ще сътрудничат на всяка страна с преобладаващо мюсюлманско население, да увеличи нивото на грамотност на момичетата и да помогне на младите жени да си намерят работа.
Накрая, искам да поговоря за икономическото развитие и възможностите. Знам, че за мнозина лицето на глобализацията е противоречиво. Интернет и телевизията могат да донесат знание и информация, но и обидна сексуална показност и крайно насилие. Търговията може да донесе ново богатство и възможности, но и големи сътресения и променящи се общности. Във всички нации, включително и в моята, подобна промяна може да донесе страх. Страх, че заради модернизацията ще загубим контрола над нашите икономически избори, нашите политики и най-вече – нашите идентичности – нещата, които ценим най-много в нашите общности, семейства, традиции и вероизповедания.
Но също така аз знам, че човешкият прогрес не може да бъде отречен. Не е нужно да възниква противоречие между развитието и традицията. Държави като Япония и Южна Корея развиха своите икономики докато в същото време запазиха своите специфични култури. Същото важи и за изумителния прогрес отбелязан от страни с преобладаващо мюсюлманско население като Куала Лумпур и Дубай. В миналото, а и сега, мюсюлманските страни са били на челно място в областта на нововъведенията и образованието.
Това е важно, защото никоя стратегия за развитие не може да се основава единствено върху това, което излиза от земята, нито може да бъде поддържана докато младите хора стоят без работа. Много страни в Залива бяха облагодетелствани с големи богатства в следствие на петрола и някои от тях започват да насочват това богатство към по-широко развитие. Но всички ние трябва да осъзнаем, че образованието и нововъведенията ще бъдат разменната монета на ХХІ век и че в твърде много мюсюлмански общности все още има недостиг на инвестиции в тези области. Аз придавам особено значение на подобен тип инвестиции в моята страна. И ако в миналото Америка фокусираше вниманието си върху петрола и газа в тази част от света, сега ние търсим една по-широка ангажираност.
В областта на образованието ние ще разширим обхвата на обменните програми, ще увеличим стипендиите, от типа на тази, която доведе баща ми в Америка, а в същото време ще подтикваме повече американци да се обучават в мюсюлмански държави. Ще осигурим на обещаващи мюсюлмански студенти интернатури в Америка; ще инвестираме в онлайн курсове за преподаватели и деца от целия свят; ще създадем нова онлайн мрежа, чрез която един тийнейджър в Канзас ще може мигновено да се свърже с тийнейджър в Кайро. В областта на икономическото развитие ние ще създадем нов корпус от бизнес доброволци, които да партнират на техни колеги в страните с преобладаващо мюсюлманско население. Тази година самият аз ще бъда домакин на конференция за предприемачеството, на която ще се обсъди въпросът как можем да задълбочим отношенията между бизнес лидерите, фондациите и социалните предприемачи в Съединените щати и мюсюлманските държави из целия свят.
В областта на науката и технологията ще стартираме нов фонд за подкрепа на технологичното развитие в страните с преобладаващо мюсюлманско население и за подпомагане на трансфера на идеи към пазара, така че да се разкриват работни места. Ще отворим центрове за научни изследвания в Африка, Близкия изток и Югоизточна Азия и ще назначим нови научни представители, които да сътрудничат по програми, които разработват нови източници на енергия, разкриват „зелени работи”, дигитализират данни, пречистват вода и отглеждат нови видове културни растения. Днес аз обявявам началото на нова инициатива от страна на организацията „Ислямска конференция” за изкореняване на полиомиелита (детския паралич). Също така ние ще разширим партньорствата с мюсюлманските общности, за подпомагане на здравеопазването по отношение на децата и майките.
Всички тези неща трябва да бъдат извършени под формата на партньорства. Американците са готови да се присъединят към граждани и правителства; обществени организации, религиозни лидери и бизнеси в мюсюлманските общности по света, за да помогнат на нашите народи да постигнат един по-добър живот.
Няма да е лесно да бъдат разрешени проблемите, които описах. Но ние имаме отговорност да се съюзим в името на света, към който се стремим – свят, в който екстремистите не заплашват нашите народи, а американските войници са се завърнали в родината си; свят, в който израелците и палестинците живеят в сигурност в две отделни държави, а ядрената енергия се използва за мирни цели; свят, в който правителствата служат на своите граждани и правата на всички божий деца биват зачитани. Всичко това са общи интереси.
Това е светът, към който ние се стремим. Но можем да го постигнем само с обединени усилия. Знам, че има много мюсюлмани и немюсюлмани, които се съмняват, че можем да постигнем това ново начало. Някои са нетърпеливи да разпалят пламъците на разделението и да се изпречат на пътя на прогреса. Някои изтъкват, че няма смисъл да се опитваме понеже сме обречени да сме в разногласия, а цивилизациите са обречени да са в сблъсък. Много други са просто скептични, че може да настъпи истинска промяна. Има толкова много страх, толкова много недоверие. Но ако изберем да бъдем оковани в миналото, ние никога няма да се придвижим напред. Най-вече искам да се обърна към младежите от всички вери и от всички страни: вие, повече от който и да било друг, можете да поправите този свят.
Всички ние споделяме този свят само за кратък момент във времето. Въпросът е дали прекарваме това време фокусирани върху това, което ни отблъсква един от друг, или се отдаваме на усилие, на непрестанно усилие да търсим обща основа, да се фокусираме върху бъдещето, което искаме за нашите деца и да уважаваме достойнството на всички човешки същества.
По-лесно е да започнем войни, отколкото да ги прекратим. По-лесно е да обвиняваме другите, вместо да погледнем към себе си; да видим различното в някого, вместо да видим приликите, които споделяме. Но ние трябва да изберем правилния път, не по-лесния. Има едно правило, което лежи в сърцевината на всяка религия и то е да правим на другите това, което искаме те да правят на нас. Тази истина предава на нациите и народите вяра, която не е нова; която не е черна или бяла или кафява; която не е християнска, мюсюлманска или еврейска. Това е вяра, която е пулсирала в люлката на цивилизацията и която все още пулсира в сърцата на милиарди хора. Това е вярата в другите хора и тя е тази която ме доведе тук днес.
Ние притежаваме силата да построим света, към който се стремим, но само ако имаме смелостта да поставим едно ново начало, спомняйки си това което е записано в Писанията.
Свещения Коран ни казва: „О, човеци! Създадохме ви мъж и жена и ви сторихме племена и народи, така че да се познавате”. Талмуда ни казва: „Цялата Тора е за разпространяването на мира”. Светата Библия ни казва: „Блажени са миротворците, защото те ще се нарекат божии синове”. Хората по света могат да живеят заедно в мир. Знаем, че това е божията воля. Сега, това трябва да бъде нашата работа тук на Земята.
Благодаря ви и нека божия мир бъде с вас!