O-Sense
Тръмп се радва на популярност сред расистката крайна десница, благодарение на враждебността му към емигрантите от латиноамерикански и мюсюлмански произход, както и заради абсолютната му подкрепа за държавата-окупатор Израел. За всичко това допринася и острият език, който кандидат-президентът използва, за да атакува съперниците си.
Настоящият президент на САЩ, Барак Обама, смята, че Тръмп би представлявал заплаха за страната, в случай, че бъде избран. Обама също заяви, че „да си президент е сериозна работа и не може да се сравни с това да водиш телевизионно предаване“. Ръководителят на републиканското мнозинство в Конгреса, Пол Райън, заяви, че не е готов да подкрепи Тръмп, а кандидатът от предходните избори, Ромни, потвърди, че няма да присъства на следващия конгрес на републиканската партия, който ще се състои в Кливланд и на който ще реши окончателно дали Тръмп ще бъде кандидатът на партията.
Враждебната позиция на Тръмп спрямо имигрантите от Латинска Америка, както и намеренията му да изгради ограда по протежение на границата с Мексико (за която последната ще плати разходите), не са изненада. Аресията, която проявява спрямо исляма и мюсюлманите, обаче е безпрецедентна. Той не само не им забрани да влизат в САЩ, но и обеща да постави всеки американски мюсюлманин под наблюдение – действие, което говори за завръщането на „макартизма“, но с ново име - “тръмпизъм“.
Не вярваме, че заканата на Тръмп да премести американското посолство в Ерусалим, в случай че спечели изборите, би ядосало арабското население. Също както едва ли някой се впечатлява от факта, че кандидат-президентът насърчава еврейското заселничество в окупирания Западен бряг, поради общи съюзнически интереси. Силно притеснение обаче ще предизвика заканата му да наложи данък върху Саудитска Арабия и Япония, тъй като смята, че те (и особено Саудитска Арабия) трябва да плащат на САЩ за това, че ги защитава.
Евентуалната победа на Донлд Тръмп, би представлявала голям шок за арабските съюзници на САЩ. Този факт важи с особена сила за онези, които винаги са залагали на близката си връзка с президентите - републиканци, като Рейгън и и двамата Буш. Те демонастрираха готовност да водят войни от името на съюзниците си - например двете войни срещу Ирак - да свалят режими, известни с враждебността си спрямо Израел - като тези в Либия, Ирак и Сирия. За последния обаче още не се знае дали ще успеят.
Републиканската партия е разделена по отношение на Тръмп и кандидатурата му. Единият лагер призовава да се приеме издигането му на следващия конгрес на партията в Кливланд. Представителите на втория лагер считат, че е необходимо номинацията му да се оттегли и да се окаже подкрепа на независим републикански кандидат и държавник като Пол Райън - председателят на партията в Конгреса.
Садик Хан, новият кмет на Лондон, заяви, че не е честно от страна на Тръмп да прави изключение за него в забраната за влизане на мюсюлмани в САЩ, която смята да наложи. Все още не е ясно дали арабските лидери ще заемат същата позиция, или ще приемат да бъдат изключение, в случай че Тръмп спечели президентските избори.
Ние смятаме, че повечето от тях са твърде слаби, за да посмеят да заемат позицията на Садик Хан. Те ще се втурнат към Вашингтон, оправдавайки се с реализъм, рационалност и криейки се зад разпоредбите на политиката и дипломацията.
Източник: http://www.raialyoum.com
