Кандидатите за президент на Републиканската партия рискуват да направят услуга на джихадистите

Анализи и коментари

Извън САЩ: Реакцията спрямо атаките в Париж е точно сблъсъкът на цивилизациите, който позволява на „Ислямска държава” да трупа влияние

Две неща, свързани с Америка, ми хрумват след ужасяващите атаки на „Ислямска държава” в Париж. Първо, страхът от сирийските бежанци, който републиканците насаждат, е не само позор за САЩ и всичко, което тази страна си мисли, че защитава, но и коз в ръцете на терористите. Второ, свикнете с мисълта, че Доналд Тръмп може да е кандидатът на Републиканската партия за президент догодина. 

Печат

Защо САЩ губят здрав разум в такива случаи? Спомнете си как евреите, които бягат от нацистите в Германия в края на 30-те години на миналия век, не са приети в Америка заради опасенията, че са комунисти. Или как американците от японски произход са строени и интернирани по време на Втората световна война. Или как страната се подлъга по Маккартизма и „червената заплаха” в началото на Студената война? Сега отново сме в същото положение.

Републиканците, които контролират Конгреса, са основните виновници за това, но миналата седмица и няколко демократи подкрепиха закона на Камарата на представителите (Долната камара на американския парламент – бел.прев.), който ще спре имиграцията от Сирия. Нормативният акт тепърва трябва да бъде одобрен и от Сената (Горната камара на американския парламент – бел.прев.), а след това – да преодолее и ветото, което президентът обеща да наложи. Но посланието е ясно. Даже и да не беше, приказките на кандидатите за президент на Републиканската партия не оставят никакво съмнение.

Доналд Тръмп предложи да бъде изградена национална база данни, която да проследява всички мюсюлмани в САЩ, и обмисля идеята да бъдат затваряни джамии. Бен Карсън, неговият най-голям съперник, оприличи джихадистите на побеснели кучета: „Това не значи, че трябва да мразим всички кучета…но човек трябва да си използва главата.” Главата? В същото време Крис Кристи, губернаторът от Ню Джърси, който минава за опитен републиканец, се кълне, че няма да пусне никакви сирийци в САЩ, даже и „сираци под петгодишна възраст”.

Сравнен с тях, охуленият от мнозина Джордж У. Буш прилича на светец. Да, младият Буш е критикуван заради епичния геостратегически провал на инвазията в Ирак през 2003 г., за която той твърдеше, че е необходима заради атентатите от 11 септември 2001 г. Забравяме, разбира се, че само шест дни след най-смъртоносния терористичен атентат в модерната история, с 20 пъти повече жертви от този в Париж, Буш влезе в най-голямата джамия във Вашингтон с призив за помирение. Целта му беше да предотврати агресивна ответна реакция срещу американските мюсюлмани. Тогавашният президент на САЩ цитира Корана и описа исляма като религия на мира, която е била предадена от атентаторите. 

Сега тези времена изглеждат толкова далечни. Кандидатите на републиканците звучат така, все едно обявяват война на всички мюсюлмани. Някои говорят за борба между християни и мюсюлмани. Други предлагат от онези, които са успели да избягат от сирийския ад, да бъдат приети само християните. Всичко това напомня за „сблъсъка на цивилизациите”, който „Ислямска държава”, бранейки територията си, се стреми да предизвика навсякъде другаде. Терористичната организация иска точно това – репресии срещу мюсюлманите в държави като САЩ, защото по този начин ще може да набира безчет нови доброволци в тях. 

Истерията, която цялата тази ситуация предизвиква, пречи да се види, че съществуващата система за подбор на бежанците в САЩ работи много добре. От 11 септември 2001 г. насам в страната са приети 785 хил. бежанци. От тях трима са арестувани по обвинения, свързани с тероризъм, и нито едно от тях не включва планирани нападения на територията на Америка. Въпреки това, в момента 27 от 50 губернатори – всичките републиканци – обещават да не пуснат и един сириец в своите щати.

Друго нещо, което се неглижира, е фактът, че ако тръгнеш от Близкия изток, е много по-трудно да стигнеш до Вашингтон, отколкото до Париж, а американските араби и мюсюлмани са далеч по-добре интегрирани (и са постигнали много повече успехи) от тези във Франция и Великобритания. Истинската опасност не е, че джихадистите ще се скрият сред бежанците, както се говори за един от нападателите от Париж, а че джихадисти, които вече са граждани на Великобритания и Франция, ще дойдат в САЩ като туристи или студенти.

Единственото нещо, което може да се каже в защита на републиканците, е, че запълват вакуум. Париж не извади на показ най-добрите черти на Барак Обама. Президентът реагира резервирано и незаинтересовано. Той запази най-голямата си енергия, за да спечели политически точки за сметка на републиканците, и едва успяваше да скрие раздразнението си от посмелите да не се съгласят с него.

Президентът е прав, че Америка не бива да изпраща сухопътни войски в Сирия. Но за добро или лошо, от САЩ се очаква да са на първа линия при подобни действия. Очевидно е, че не са. Тази позиция е заета от французите. Тези „капитулиращи маймуни, които ядат сирена”, както бяха наричани до вчера, днес получават похвали заради твърдия им отговор. Без съмнение президентът Оланд ще бъде посрещнат като герой по време на посещението си във Вашингтон, по време на което ще се опита да събере по-голяма подкрепа за големия „военен” съюз срещу „Ислямска държава”.

Цинично е, но по-големият победител в тази ситуация е Тръмп, който вече не може да бъде смятан за някакво временно явление. От четири месеца този човек води по рейтинг. Ако това беше резултат на някой професионален политик, експертите вече щяха да са обявили битката в републиканския лагер за приключила. Вместо това те чакат някаква драматична промяна да се случи, а тя все не идва. Изблиците, обидите и лъжите, които биха сринали всеки друг кандидат, не дават резултат. Умните и красиви републиканци още вярват, че избирателите ще осъзнаят какъв е Тръмп, преди да е станало твърде късно. Това обаче още не се е случило.

Касапницата в Париж и вероятността тя да се повтори само му помагат. Той продължава да води, докато Карсън, за когото стана ясно, че не разбира абсолютно нищо от външна политика, продължава да изостава. Може да се окаже, че Тръмп не разбира повече от него. Но неговите крясъци срещу имигрантите и обещанията му да скъса задниците и петролните находища на „Ислямска държава” от бомбардировки са точно това, което хората искат да чуят.

Ако Америка не постъпи така, по приказките на Доналд, това ще означава, че глобалното ѝ влияние намалява – процес, който той възнамерява да спре. Нищо по-умерено не съответства на бомбастичните амбиции на Тръмп и на неговите приятели по интереси. Приказките му за цивилизационната война сигурно са най-доброто нещо, което се е случвало на „Ислямска държава” напоследък. А тя, от своя страна, може да е най-доброто нещо, което се е случвало на Тръмп.

 

Източник: http://www.independent.co.uk