Племенният фактор в Либия след революцията

Анализи и коментари

„Шен кабилтак” (От кое племе си?)

На което и да е КПП да ви спрат в Либия днес, задължително ще ви зададат този въпрос. След революцията през 2011 г. името на племето, към което принадлежиш, придоби по-голяма стойност. То е белег, по който другите се ориентират, за да определят кой си, откъде идваш, какви са (или би трябвало да бъдат) политическите ти позиции и на кого си лоялен.

Печат

Всеки либиец е член на някое племе. Независимо дали става дума за малък род в отдалечено градче в пустинята, или за милионен клан с влияние в цялата страна, племената са част от идентичността на либиеца. Човек без племе не е либиец – или поне не е истински либиец. Който си няма племе, получава един от многото пейоративни прякори – проява на голямата (и пресилена) гордост на онези, които се гордеят с либийския си произход. (разбира се, с тези прякори са наричани горките хора от съседните държави – „чадийа” (от Чад – бел. прев.), „тунсий” (от Тунис – бел. прев.), „масри” (от Египет – бел. прев.), но никога, да кажем, граждани на Европа или Северна Америка).

Допреди 2011 г. племенната принадлежност беше заровена дълбоко под повърхността, поне в родния ми град Бенгази. Може би така хората се противопоставяха на Кадафи, който се заиграваше с племената, за да остане на власт. Един красноречив пример за това е преименуването на източния град Токра на „Ал-Гориа” – по името на племето агори, което населява по-голяма част от района. Мнозина твърдят, че целта на тази промяна е била да всее раздор между източните племена, които в исторически план винаги са били единни.

Кадафи не прави нищо ново. Той просто използва онова, което вече съществува. Племенните съюзи, вражди и размествания са от отдавна и до ден днешен са фактор. Дългогодишният конфликт между Мисрата и Бани Уалид, предисторията на „таджридат Хабиб”* (букв. отрядът на Хабиб – бел. прев.) в Дерна, разделението изток-запад, географското напрежение между племето тубу и туарегите и т.н. Всичко това оказва известно влияние върху ситуацията в Либия днес.

Ролята на племенния фактор стана видна едва след 2011 г. Тогава можехте да видите как човек, роден и израснал в Бенгази, показва град в западна Либия, който по това време се биеше срещу Кадафи, и да го чуете да казва: „Аз съм оттам” – само и само за да подчертае племенните си връзки. На някои плакати на протестиращите беше написано: „Племето тархуна подкрепя революцията!” или „Уарфала е със 17 февруари!”** Това явление не притесни никого. Ако хората му обръщаха внимание, то беше, за да го окуражат, защото то показваше, че либийците от различните племена се бяха обединели и че именно либийците, а не външни актьори, се противопоставяха на Кадафи. В крайна сметка, нищо не е по-типично либийско от либийските племена.  

Не след дълго обаче старите племенни вражди изплуваха на повърхността. Сблъсъци имаше между племената зауия и уершефана, Мисрата демонстрираше сила в Бани Уалид, а федералисткото движение в източната част на страната използваше племенните връзки, за да трупа влияние. Мнозина негови критици, които твърдят, че то ще предизвика разделение в страната, изглежда забравят, че тя вече е районирана по племенен признак. Дори и да не е закрепена официално в законодателството, в Либия съществува своеобразна триада на идентичностите – Киренайка, Триполитания и Фетцан. Всеки от тези райони си има своите племена. 

Въпросът е: трябва ли да си член на някое от тях, за да възприемеш идентичността му за своя?

И ето тук се появява особеният случай с Бенгази. Това е град без племена. Нито едно племе не е от Бенгази. Град на търговията, построен благодарение на пристанището и търговията със сол. Търговци от цялата страна са се преселили в него и са го превърнали в процъфтяващ метрополис. Оттук идва и прозвището му „раббайат аз-заих” („Дом на бездомните”, в който всеки може да намери подслон – бел. прев.). Смята се, че сред населението на Бенгази, което надхвърля един милион души, има представители на около 190 племена. Произходът на много от жителите на града е от Мисрата и Бани Уалид. Бенгази е истинската столица на източния регион Киренайка. Племената в и около града живеят в хармония и са пример за баланс и равновесие. 

Аз също съм със смесено потекло от различни племена. В търсене на по-добър живот, родителите на баща ми са напуснали родния си град и са се преселили в Бенгази още преди независимостта на Либия. Дядовците на майка ми също са били привлечени от този притегателен център и са дошли в него, всеки от различно място. Ако разпитате, ще видите, че историята на повечето „бенагза” (хора от града – бел. прев.) е същата. Някои са отскоро, на други семействата живеят тук още от времето на Османската империя. 

Според мнозина именно тази особеност на града е причина за краха на Бенгази днес.

В сегашната ситуация племенната принадлежност в Либия е нож с две остриета. В източната част на страната тя играе ролята на обединяващ фактор, но в западната и южната подклажда въоръжените сблъсъци. Войната в Бенгази, където няма племенна хомогенност, е идеологическа, но е представяна като племенна и конфликт между отделните региони вътре в Либия.

Преди всички бяхме „бенагза”, сега всеки е или от Мисрата, или от Тобрук, или от Сабха и т.н. Бенгази е разделен на части, всяка от които е наблюдавана и преценявана внимателно. Ако си от еди-кое си племе (и от съответния град, от който то произхожда), тогава трябва да застанеш на еди-коя си страна, нали така? В разгара на Операция „Карама”*** (достойнство – бел.прев.) започна да се разпространява един злостен слух, че хората, произхождащи от западна Либия, ще бъдат изхвърлени от града, въпреки че самият ръководител на операцията е от западно племе, въпреки че и двете страни в конфликта представляват мозайка от племена и ВЪПРЕКИ факта, че поне половината хора от Бенгази са със западнолибийски произход.

Племенната принадлежност е добро оправдание за нестабилността в източна Либия. Тъжното е, че много хора му повярваха и превърнаха слуховете в истина. В началото племената не определяха членовете им на коя страна да застанат. Това положение постепенно се промени и сега вече го правят. Може ли някой да бъде обвиняван, че е против едни, а защитава други, при положение че е разбрал, че по адрес на неговото племе или град се сипят обиди в социалните мрежи и медиите?

В книгата си „Дъвката” Мансур Бушнаф пише: „Либийците са свързани с племената си като с пъпна връв.” Дори онези, които ние наричаме „худур” – те са израснали в градовете и не произхождат от някое племе – дори и те усещат колко силно племенният фактор влияе върху живота им. Преди време името ми служеше само за да се представя коя съм. Сега то е натоварено с много по-голямо съдържание. Хората си създават представа, която невинаги е вярна. Мислят си: „Ти идваш от този град, симпатизираш на тази политическа партия, следваш тези обичаи. Не се опитвай да го отричаш, името ти го издава.”

Племенната принадлежност е и един много грозен признак, по който да те дискриминират, и повод да станеш обект на някои доста примитивни практики. Политиците се избират заради имената, а не заради качествата им. Вдига се голям шум, когато някое племе не е „представено” в някой комитет или друга държавна институция. Непотизмът е разпространен повече от всякога. Хора от някои племена се страхуват да пътуват в определени райони. Как ще се държат с тебе на ККП-тата, зависи от името, написано в личната ти карта. Колкото и положителни страни да е имала племенната система в Либия – осигуряването на социална защита, на някаква форма на справедливост и т.н.  – те избледняват на фона на тези негативи. Една гражданска държава не може да бъде изградена върху система, базирана на нещо толкова условно като фамилията на човек.

Само нахвърлях основните въпроси, свързани с племенната принадлежност в Либия. Това е много сложна и мащабна тема и за да се вникне в нея, е необходимо познаване на историята на страната. Само така може да се разбере колко дълбоко вкоренено е това явление. Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-радикално ще се проявява племенният фактор. Сигурна съм, че градове като Бенгази, в които живеят хора от цяла Либия, ще оцелеят. Но се тревожа за последиците от днешния конфликт и от онова, което той ще остави на идните поколения. 

*Разказ от либийското народно творчество, придобил легендарен характер поради многото видоизменения и преувеличения. Според изследователите в основата му стоят исторически събития, станали през XVIII век – става дума за водената в Киренайка война между двете либийски племена аулад Али (букв. децата на Али – бел. прев.) и ал-убейдат, която завършва с поражение за аулад Али, които са прогонени в съседен Египет. 

**В хода на революцията за свалянето на режима на Муамар Кадафи 17 февруари 2011 г. е обявен за „Ден на гнева” на всички либийци (в страната и в изгнание) срещу управляващите. В няколко града в източна Либия са проведени демонстрации, които са смазани от силите за сигурност. 

***Операция „Карама” е военна кампания от пролетта на 2014 г., ръководена от генерал Халифа Хафтар. Тя е насочена срещу ислямистките милиции в източна Либия, най-вече „Ансар аш-Шариа”. По време на военните действия лоялни на ген. Хафтар бойци извършват нападения и срещу парламента в Триполи.

 

Източник: https://bravenewlibya.wordpress.com