Остри реакции в САЩ срещу писмото на републиканците до Иран

Анализи и коментари

Да попречат на договорката, която американският президент Барак Обама, заедно с лидерите на още пет влиятелни държави в света, се опитва да постигне с Иран относно неговата ядрена програма. Това е целта на четиридесет и седемте американски сенатори от Републиканската партия, които изпращат на 9 март отворено писмо до високопоставените политици в Ислямската република. В него те предупреждават, че всяко споразумение, подписано от Обама, може да трае само докато изтече неговият мандат и да бъде отменено от следващия  президент. Освен това, всичко, което не е одобрено от Конгреса, е само изпълнително споразумение, чиито клаузи американският парламент може да промени във всеки момент.

Печат

Писмото предизвиква бурни реакции в американските медии, повечето от които публикуват критични материали, позовавайки се на изказванията и мненията на политици, анализатори и юристи. 

Професорът по право от Харвардския университет Джак Голдсмит, посочва в статия за блога на най-авторитетния изследователски център в света – Институтът „Брукингс”, големите неточности при изброяването в писмото на конституционните правомощия на Конгреса, що се отнася до ратификацията на договори.

Тери Моран, водещ чуждестранен кореспондент на телевизия „Ей Би Си”, също е на мнение, че авторът на писмото – сенатор Том Котън, е допуснал фрапираща грешка, като е написал, че Сенатът трябва да ратифицира международните договори. Горната камара на американския парламент никога не се занимава с това. Тя само дава съвещателно мнение и съгласие, а президентът е този, който извършва ратификацията. Информацията не е тайна и може да се намери на сайта на самия Сенат, категоричен е в критиката си Тери Моран. 

Андрю Воркинк, преподавател по международно право в Ню Хемпшир, споделя в писмо до вестник „Ню Йорк таймс” сходна позиция – от времето на Джордж Вашингтон до ден днешен американските президенти подписват хиляди изпълнителни споразумения, които имат силата на закон съгласно американската конституция и международното право. Незачитането на подобни споразумения ще даде основание САЩ да бъдат обвинени, че нарушават международното право, предупреждава Андрю Воркинк.

Някои либерални коментатори и професори по право дори смятат, че изпращането на отвореното писмо може да бъде окачествено като престъпление.

Журналистът от списание „Нюзуик” Тейлър Уофорд  пише в свой материал, че на уебсайта на Белия дом вече е публикувана петиция, в която се призовава за наказателно преследване на четиридесет и седемте  републиканци по т. нар. Закон Лоугън. Той  забранява на неупълномощени представители на властта да преговарят с чужди държави от името на САЩ, а петицията е събрала около 300 хил. подписа.

Дори и да не се стигне до осъдителна присъда на сенаторите, подписали писмото, демократите и някои интелектуалци са на мнение, че тяхната постъпка подкопава преди всичко способността на Обама – и тази на следващите американски президенти – да определят външната политика на САЩ.

Президентът Обама обвинява републиканците, че са се съюзили с хардлайнерите в Иран срещу дипломацията в подкрепа на войната. Вицепрезидентът Джо Байдън нарича писмото „под достойнството на институцията, която уважавам” и „изключително подвеждащ сигнал както за приятелите, така и за враговете, че нашият върховен главнокомандващ не може да изпълни ангажиментите на САЩ – послание колкото погрешно, толкова и опасно”.

Републиканците защитават хода си с аргумента, че трябва предприемат сериозни стъпки, за да се чуе гласът им при преговорите, защото се страхуват, че Обама ще бъде твърде отстъпчив с Иран. Но критики се появяват дори и сред техните редици. Електронният вестник „Хъфингтън пост” цитира думите на републиканеца Рон Джонсън, който се застъпва за писмото, но добавя: „ако съжаляваме за нещо, то е, че в тактически план щеше да е по-добре това да е просто отворено писмо, без да е адресирано към някого.”

Няколко вестника, които в миналото оказват помощ при предизборната кампания на сенаторите, подкрепили документа, са доста критични. Група консервативни коментатори и бивши сътрудници в Републиканската партия се присъединяват към либералите, които определят изпращането на посланието до иранските лидери за недобре обмислена постъпка, пише още „Хъфингтън пост”.

Две издания на щата Охайо, които застават зад кандидатурата на сенатор Роб Портман по време на предизборната му кампания, се отдръпват, след като той подписва писмото до Иран. В своя уводна статия „Плейн Дилър” – най-големият вестник в щата, пише, че „величината на това позорно решение показва доколко партийните предпочитания затъмняват здравия разум във външната политика.”

В свой материал за вестник „Вашингтон пост” Майкъл Джърсън, един от основните автори на речите на президента Джордж У. Буш, използва израза „истински скандал”, за да опише постъпката на републиканците. Той е критичен към личността на автора на писмото – сенатор Том Котън, който има едва два месеца опит като член на Горната камара на американския парламент. Според Майкъл Джърсън някои републиканци са сложили подписа си на път за летището, в повечето случаи без да проучат внимателно текста на документа. 

Журналистът от „Вашингтон пост” смята, че драмата с писмото е провокирана от самия американски президент, тъй като в САЩ важните международни договори в областта на контрола върху въоръженията обикновено са одобрявани от Сената. Обама предлага да разшири практиката на изпълнителните решения при сключването на споразумението с Иран, като по този начин изключва Горната камара на Конгреса от процеса на вземането на решението по въпроса. 

Авторът е на мнение, че ако сенаторите от Републиканската партия са искали да подчертаят, че сделката с Иран трябва да бъде под формата на международен договор, е трябвало да се обърнат към американския народ, не към иранците. Конгресът не участва в провеждането на външната политика с чуждите правителства, още по-малко на държава, противник на САЩ. В тази конкретна задача, макар и да звучи парадоксално, резултатът според Майкъл Джърсън не е президент с отслабени позиции, а парламент с отслабени позиции. 

Директорът на Съвета за международни отношения Ричард Хаас, който е и служител в администрациите и на двамата президенти от династията Буш, предупреждава, цитиран от вестник „Вашингтон пост”: „Ако си страна в Близкия изток или Азия и разчиташ на Вашингтон, това повдига въпроса за предсказуемостта на САЩ. Това го слушам през цялото време и знам как то кара хората да се чувстват неудобно и прави света по-опасен и размирен”. 

Анализаторът Сюзън Малоуни, специалист по Иран в Института „Брукингс”, изтъква в статия за седмичното списание „Нюзуик”, че писмото може да стресне Техеран. А това означава, че той ще поиска по-големи отстъпки и свалянето на колкото може по-голяма част от санкциите. Тя смята, че изпращането на писмото е много повече от глупост и политическа злоба. Това е стратегия, която може да проработи.

Сюзън Малоуни цитира и мнението на друг свой колега от Института „Брукингс” – Дан Дрезнър, който е по-оптимистично настроен от нея и предвижда, че предупрежденията на републиканците за изтичащия мандат на Обама могат да се окажат в полза на неговата администрация и да тласнат Иран да приеме споразумението във възможно най-кратък срок. 

Дан Дрезнър е категоричен обаче, че независимо от предизборната реторика в момента, който и да стане новият президент на САЩ, ще му е трудно да саботира евентуална сделка с Иран, защото социологическите проучвания показват, че повечето американци подкрепят решаването на кризата с иранската ядрена програма по мирен път.