Доколко са верни обвиненията за насилието над германските жени от страна сирийските бежанци?

Анализи и коментари

Дали е оправдана медийната кампания с нацистки характер срещу тях и защо списанието „Шарли Ебдо” се присъединява към нея?

Огромни количества благодарности и похвали бяха изсипани върху Германия и канцлера Ангела Меркел за хуманитарната политика на правителството и посрещането на един милион сирийски бежанци, бягащи от ужаса на войната. Госпожа Меркел дори беше звездата на кориците на повечето международни списания, които я обявиха за личност на годината. Изглежда обаче, че тази радост не продължи дълго.

Печат

След по-малко от година, нещата се промениха и Германия се превърна в платформа за началото на интензивни кампании от страна на медиите и расистките политически партии, фокусирани върху демонизирането на имигрантите, обвиняването на група бежанци в сексуално насилие срещу германки, изгонването им и затварянето на границите за нови вълни от бягащи от смъртта хора.

Дори френското списание „Шарли Ебдо”, което беше обект на терористично нападение от ИДИЛ миналата година по това време и привлече солидарността на целия свят, включително и на арабските лидери, публикува карикатура на блондинки, бягащи от трупа на кюрдското дете Айлян и написа: „ако беше останал жив, щеше да стане насилник”.

Медийната манипулация вече не се ограничава само до арабските медии. В немските, а и в други европейски медии, за съжаление, се разпространява много лъжлива информация, фабрикувани снимки и записи, в които се твърди, че бежанците от Ирак, Сирия и други страни от Близкия изток, които посягат на жените в западните страни, настоявайки за промяна в европейското законодателство, следва да бъдат изгонени. Датски вестник публикува снимка на подобно престъпление в Египет и написа, че събитието е от новогодишната нощ в германския град Кьолн!

Живеем в Европа в продължение на почти четиридесет години, а сексуалният тормоз и изнасилванията не са необичайни престъпления, особено когато се събират стотици хиляди мъже и жени по площадите, за да посрещнат новата година. Те изпиват голямо количество алкохол и губят контрол над поведението си, а органите на сигурността не подхождат сериозно към тези актове.

Опасното е, че тази расистка кампания срещу арабските и мюсюлманските имигранти в Германия започва да се разпространява в повечето други европейски страни, напомняйки за подобни кампании, разпространени по време на управлението на нацистите, за подбуждане на враждебност срещу другите раси. Това довежда до избухването на Втората световна война, която отнема живота на повече от четиридесет милиона души.

Немски вестници и списания публикуват снимки на голи, руси, германски момичета и как черни ръце опипват половите им органи – като знак, че бежанците искат да изнасилват чистата европейската раса. Това насажда омраза и мотивира хората за отмъщение. Същият подход е бил възприет от нацистките вестници преди втората световна война.

Дори във Великобритания, забелязваме някои актове на подстрекателство срещу бежанците, въпреки че правителството прие само няколко хиляди сирийци от началото на кризата преди пет години. Един от най-известните водещи в английската телевизия закъснял за среща и публикува на профила си в „Туитър”, където има милиони последователи, че причината за това закъснение е голямото задръстване по улиците, дължащо се на многото чужденци и бежанци.

Спомням си, в разгара на подстрекателство срещу Либия, след  атентата над Локърби, популярен британски всекидневник, чиито продажби достигат пет милиона, беше публикувал разследване в няколко страници, озаглавено „The Libyan Romeos” („Либийските Ромеовци” – бел. прев.). В него се провеждат интервюта с руси съпруги, изоставени, заедно с децата си, от либийските си мъже, които са се завърнали в родината си – действие, разгледано като проява на лошотия. Същият вестник обаче забрави, че процентът на разводите във Великобритания достига повече от седемдесет на сто. Забрави също така, че съществуват много успешни бракове между либийци и британки.

Повечето от сирийските бежанци в Германия са млади, религиозни и вярващи хора. Те високо оценяват европейската подкрепа и солидарност и са благодарни за това, че когато богатите арабски държави, вземащи участие във войната срещу страната им под лозунги като „демокрация” и „човешки права”, затвориха вратите си пред тях, Европа не ги изостави на произвола на съдбата, а ги прие и се погрижи за тях.

Приоритетите на младите сирийски бежанци в Европа включват приемането на обичаите и културата на новата държава, осигуряването на прехрана и лекарства, изучаване на чужди езици и търсене на работа – тоест сексуалният тормоз не фигурира в списъка на техните цели и потребности. Не изключваме възможността тези млади, сирийски мъже да привличат симпатията на европейските жени, тъй като са по-красиви, културни и интелигенти от другите бежанци и имигранти. Големият брой на регистрирани бракове между сирийци и европейки е показател за това. Няма да преувеличим ако кажем, че ситуацията е обратната – европейци тормозят сексуално сирийките-бежанки, защото са красиви и по-различни, но те не могат да се оплачат и да предотвратят скандалите, поради естеството на възпитанието си.

Всички тези скандали около обвиненията в сексуален тормоз, които се тиражират в традиционните и нетрадиционни (социалните мрежи) медии в Европа, целят насаждане на омраза към мигрантите, следователно и натиск върху правителствата за промяна в законодателството, за да бъдат тези хора депортирани и да нямат право да получат гражданство в страните, в които живеят, защото са мюсюлмани, или повечето от тях са такива. Всичко това става фона на ескалацията на „ислямофобията” след серията от атентати в европейски столици като Париж, където има вече такива искания. Но целта от преувеличаването на тези актове в Германия е свалянето на г-жа Меркел и нейната партия и възстановяването на военната роля на Германия.

Този процес на демонизиране на бежанците не трябва да продължава, защото може да има обратен ефект към европейските „остаряващи общества”, които отчаяно се нуждаят от младите бежанци, за да движат колело на икономиката. Но не трябва да забравяме, че нашите правителства също са виновни, защото ни доведоха до това бедствено положение.

 

Източник: http://www.raialyoum.com