В Турция гласуват за силен лидер, който да ги поведе към стабилност и сигурност, но защо „Мюсюлмански братя" се радват на победата на Ердоган повече от самите турци?

Анализи и коментари

Резултатите от изборите в Турция показаха голяма победа за президента  Реджеп Тайип Ердоган, който доказа, че е силен лидер и знае как да управлява нацията и да спечели гласовете чрез добре подготвени предизборни кампании и програми.

Тази победа опроверга спекулациите, разпространили се след юнските избори, когато Партията на справедливостта и развитието изгуби мнозинството, и се заговори за край на епохата на Ердоган.

Печат

Веднага след обявяването на окончателните резултати, турската фондова борса се подобри  и цената на турската лира се покачи с 3%. Това потвърждава, че използваният от екипа Ердоган – Давутоглу ход за привличане на избирателите, е бил ефективен.

След като Ердоган получи мнозинството в парламента, той може да поиска и провеждане на  референдум за промени в конституцията, за да се смени системата на управление от парламентарна към президентска република. По този начин президентът ще се сдобие с повече правомощия, подобно на Франция и Америка. Тази стъпка обаче може да се окаже рискована.

Ердоган е смятан за първия президент в историята на Турция, избран от народа, и голямата му и неочаквана победа потвърждава, че той все още е силен и загадъчен политик не е само на турската политическа сцена , но и в целия Близък Изток. Изборите бяха като референдум за неговото лидерство. Ердоган постигна голям успех в това предизвикателство, но все пак трябва да вземе предвид, че победата ще ожесточи настоящите му врагове и ще му създаде нови такива, както вътре в страната,така и извън нея.

Турската опозиция преживя голямо разочарование от победата на противникa си, но публикациите за “триумфа на страха“, в нейните вестници, крият някои истини.  Бомбените атентати срещу кюрдските демонстранти в  Анкара  и в град Суруч в източна част на страната, изиграха  важна роля за промяната на хода на изборите и резултатите от тях. Турският избирател  предпочете сигурността пред икономическия напредък и съответно потърси правителството, което може да му я осигури - партията на справедливостта и развитието, която  управлява страната от 13 години е позната на народа. Именно тук се крие голямата изненада.

Президентът Ердоган пое голям риск, като призова за предсрочни избори, но по този начин успя да си възвърне мнозинството в парламента. Пред следващото правителство обаче стоят сериозни предизвикателства, най-важното от които е задълбочаващото се сектантско и етническо разделение, както и и връщането на Турция към кървавата война с кюрдите, която  предстои да ескалира през следващите дни.

Предстоящата за правителството на справедливостта и развитието, начело с Ердоган, война ще бъде два пъти по-опасна и срещу врагове, които са едновременно конкуренти и партньори – ПКК и „Ислямска държава“. Въпреки присъщата си хитрост, Ердоган няма да може да раздели фронта, нито да отложи борбата срещу едните, докато се справя с другите, а това може да доведе до хаос и атентати и да наруши сигурността и стабилността в страната.

Може да се каже, че турското правителство е експерт що се отнася до атентатите, извършвани от  ПКК, и се е научило как да се справя с тях през последните двайсетина години. То обаче със сигурност не е подготвено да се справи с евентуални атентати от страна на членове на „Ислямска държава“ – както стана при взривовете в Анкара и Суруч. Тук се крие и най-голямото предизвикателство, тъй като „Ислямска държава“ разполага с много поддръжници и симпатизанти, внедрени сред  турското общество.

С оглед на това, че Ердоган е прагматичен лидер, считаме, че той може да направи различен ход и да избегне всякакви войни, връщайки се към програмата, която се фокусира върху  възстановяването на турската икономика. Именно това е подходът, чрез който Турция постигна темпове на икономическия растеж, по-високи от тези на Китай, и зае седемнайсетото място в класацията за страните с най-мощни икономики в света.

Въпреки предстоящите опасности, не можем да пренебрегнем факта, че турската демокрация е устойчива и върви в правилната посока. Народът потвърди това, отивайки към изборните урни, а това е голямо постижение.

"Мюсюлмански братя" и сюзниците им в арабския регион и по света отпразнуваха победата на Ердоган и неговата партия, и това не беше изненадваща реакция. Турският президент е единственият, който продължава публично да ги подкрепя и да им дава пълна свобода да се изявят по всички медии, както и да отваря вратите си за тях, когато са подлагани на гонения. В допълнение, неговата победа е победа и за регионалното му обединение по сирийския въпрос със Саудитска Арабия и Катар – в случай че продължи досегашната си политика в тази насока.  

Президентът Ердоган и сподвижниците му се надяват резултатите от изборите да доведат до превес на политиката му в страната и региона и постигане на стабилност. Това обаче няма да бъде лесна задача с оглед на засилилите се кръвопролития в региона, руската намеса в Сирия и вероятността за ожесточаване на войната с кюрдите. Едва ли този факт е убягнал на ръководната двойка Ердоган – Давутоглу. Именно затова смятаме, че не е редно да се изклюва вероятността за промяна в политиката и позициите им.

 

Източник: http://www.raialyoum.com