Газопроводите – в основата на световните конфликти днес

Анализи и коментари

Преди избухването на така наречената арабска пролет през 2009 г., Катар предлага на сирийския президент Башар Асад изкушаваща икономическа оферта, а именно да финансира изграждане на тръбопроводи за втечнен природен газ от Катар през Саудитска Арабия и Сирия до Средиземно море.

Печат

Въпреки изкушаващото предложение Дамаск отказва, за да запази стратегическите си отношения със съюзника си – Москва, защото Катар е най-големия конкурент на Русия по износ на втечнен газ. Офертата идва в изключително важен момент за Русия, която се опитва да възстанови позицията и контрола си над Европа чрез доставки на енергия – гръбнакът на европейската икономика. Сирийците вземат твърдото решение да отхвърлят предложението от „братска страна“ въпреки топлите им взаимоотношения, с цел да запазят и да укрепят съюза и „приятелството“ си с Русия. Това е още една причина, която влошава рязко отношенията и запалва фитила на омразата между братските държави. Сирийците одобряват подобна оферта от Иран по подобен проект. Предложението идва по едно и също време с това от Катар. Иранският проект е с обхват от Иран през Ирак до Сирия.

Управниците в Катар вече знаят, че сирийците са избрали страната на техните съперници в „голямата битка“ за газовото находище „Парс“, смятано за едно от най-големите в света. Почти половината от него се намира в ирански териториални води ,а другата половина- в Катар. „Парс“ е смятан за основния източник на природен газ за двете държави.

Подобен e и случаят на иракско-кувейтската граница в началото на деветдесетте години на миналия век ,когато Кувейт източва огромно количество петрол от общо нефтено поле с Ирак и умишлено го продава на много ниски цени, в следствие на което Ирак претърпява катастрофални загуби. Този акт разгневява Багдад, след като наскоро страната е излязла от 8 годишна изтощителна война с Иран и има нужда от средства за възстановяване на инфраструктурата си. Именно това кара Садам Хюсейн да вземе решение за нахлуване в Кувейт през лятото на 1990г.

От друга страна, продажбата на ирански газ от Сирия към всички пазари би била голям успех за иранците с излизането им от дългогодишен период на ембарго и икономическите санкции, наложени от САЩ и европейските им съюзници. Това означава също, че Катар би изгубил мястото си на най-голям износител на втечнен газ в света, изместен от иранския газ, който е по-близо до Европа и следователно е по-евтин и с по-висока икономическа стойност.

Един поглед към световната газова карата показва кои са най-важните находища след катастрофата във Фукушима, която обърква плановете за използване на ядрена енергия. Заради глобалното затопляне, погледът на великите сили е насочен към природния газ, който е по-малко замърсяващ околната среда, и намалява зависимостта от петрола и твърдите горива и не на последно място е в пъти по-евтин, когато има сигурен и икономичен начин за внасянето му.

За това има два начина:

Първият е изграждането на поток чрез тръби (евтин вариант в дългосрочен план) който обаче се нуждае от гарантиране на функционирането и стабилността на цялата линия.

Вторият начин е чрез втечняване – опаковане в големи контейнери и превозване с цистерни по море, което оскъпява процеса. 

Така изграждането на газопроводи е най-добрият вариант за големите страни производители на газ като Русия,Иран,Катар ,скоро и Сирия. Следователно всичко това стои в основата на сирийската криза преди, а и в последните години.

Западна Европа е един от най-големите вносители на газ , което представлява почти  една трета от потреблението на енергия на тези страни, както и индустриалните държави в Югоизточна Азия.Именно този апетитен пазар мотивира катарците да мечтаят за гигантски проект – поток от тръби стигащ до Европа подобно на Русия, чийто газ минава по поток през Черно море до Европа и Азия. Същото се отнася и за иранския поток, който засега стига до Китай но не и до Европа поради ред причини. Не трябва да забравяме и новооткритите енергийни находища, по-специално газовите, в Средиземно море и огромното американско природно богатство, все още съхранено в скалните пластове. Вече е възможно обаче да се извлича суровина и следователно САЩ няма да имат нужда от внос на петрол от чужбина .

В същия контекст трябва да се спомене, че Израел е обявил сериозни находища на газ в Средиземно море ,което го превръща от пръв вносител на газ от Египет в износител.

(Твърди се ,че вече има подписани договори за внос от Израел за Египет след като предишните египетски правителства са изчерпали запасите от газ продавайки на Израел,Йордания и Испания на много ниски цени.)

От всички гореспоменати факти става ясно, че новооткритите газови находища създадоха голямата криза наречена „енергийни коридори“. За да стига газта и петрола на изток и запад и обратно,трябва да минава през коридори или по „тръби“. За да минават тези коридори през нечия държава, независимо дали ще има финансови облаги за нея или не, всички страни – партньори или вносители и износители участват в проекта и следва да се грижат за сигурността и стабилността на въпросните държави. Тук стигаме до ролята на Турция, Сирия, Синай и терористичната организация „Ислямска държава”(ISIS) и всичко което се случва в жизненоважната енергийната област.

Турция е изправена пред сериозния проблем, че няма достатъчно енергийни ресурси и заради това цената на газта в Турция е най-висока в целя свят. За това турският план цели потокът от газ който идва от Централна Азия и страните от Персийския залив да минава през нейна територия, а тя да има важна роля в разпределянето му между европейските страни. Това означава огромно турско влияние върху европейската икономика, следователно може би мечтата за членство в Европейския съюз ще стане далеч по-реална. Откриването на газови и петролни находища в териториалните води на Сирия я нарежда до Кувейт на картата на световния петрол. Това е и стратегическата цел, свързваща интересите на Катар, Турция и мюсюлманско братство, която следва да се противопостави на всички алтернативни планове.

Реализирането на газопровода „Иран-Ирак-Сирия“ означава износ на газ за Южна Европа чрез изграждане на поток до Кипър, който има значителни проблеми с Турция. Катар и Турция последващо изготвят списък с приоритети като най-важният от тях е унищожаване на всички шансове които биха могли да доведат до изграждане на тези коридори ,като за тази цел е използвана терористичната организация „Ислямска държава“. Видно е, че концентрацията на сила и позициите на тази организация са в най-големите центрове за събиране и разпространяване на нефт и петрол в Сирия и Ирак. Но защо се случва всичко това? Именно защото западът не може да допусне Сирия да има пълен контрол над всички ресурси идващи от новооткритите енергийни находища, както и над иранския нефт, който ще минава през територията й, тъй като тя е важен съюзник на Русия и Иран или както ги нарича Джордж Буш „Оста на злото“.

Изграждането на газопровода „Северен поток“, който се простира от северна Русия до Германия цели разпределение на газ към северна Европа. След това започва планиране за изграждане на друг проект „Южен поток“, който да достига до Южна Европа. Тези гигантски проекти задълбочават турската криза, тъй като в плана не е предвидена Турция като държава, през която да минава коридор, а това обяснява истериите на турския президент Ердоган. Но дали кризата в Украйна е причината, която накара Русия да промени плана си и да измести проекта „Южен поток“ от Украйна в Турция, или „Южен поток“ е причината за кризата в Украйна?

Вашингтон се намеси от една страна, когато подпали фитила на войната в Украйна срещу Русия и от друга страна с изграждането на газопровода „Набуко“, транспортиращ газта от Азербайджан през Турция до Южна Европа. Този проект заинтригува Ердоган, който бе готов да изпълни всички американски условия в замяна на този дар. За голяма изненада, американците не са предвидили превантивен удар от страна на Русия чрез сделка с Азербайджан за купуване на азербайджански газ през следващите 10 години.

За да разберем каква е и ролята на Синай, каква е целта зад взривовете там и каква роля играе въоръжената организация „Ансар бейт ал-макдис“, следва да разгледаме и ролята на Израел.

Израел е воден от амбициите и жаждата да бъде част от този коридор, а за да бъде част от него, трябва други коридори да бъдат застрашени от липса на сигурност. Такава несигурност  виждаме от „Ислямска държава“ в Сирия и от „Ансар байт ал-макдис“ в Синай, които взривяваха газовите тръби неведнъж, но не тръбите стигащи до Израел, а само тези които стигат до Йордания. Тук възниква един въпрос: дали печеленето на президентските избори в Египет от мюсюлманско братство начело с Мохамед Морси е част от споразумение между Катар, Турция и Израел? Смяната на властта в Кайро и респективно контрола над Суецкия канал влияят негативно на Израел като енергиен коридор.

По същата логика може да се разбере защо враждуват Катар и Саудитска Арабия, при положение че доскоро бяха съюзници и искаха да свалят президента Асад на всяка цена, за да провалят енергийния проект „Иран-Ирак-Сирия“. Истината се крие във факта, че откриването на гигантски газови находища в западна Саудитска Арабия я връща на картата на големите държави износители на газ.

Източник: http://slabnews.com