Атаките по американските мюсюлмани стават все по-грозни и трябва да спрат

Анализи и коментари

Изглежда, че страхът, не пуйката, е основното ястие, сервирано в нашата страна тази седмица.

Печат

След атаките в Париж, станали на 13 ноември, политическите опортюнисти, които ще се кандидатират за президент на САЩ, забъркаха ястие, подправено обилно с антимюсюлмански настроения. С техните безобразни и опасни предложения да се затварят джамии, да се регистрират американците, изповядващи исляма, и да не се пускат в страната сирийските бежанци, които не са християни, те се подготвят не за Деня на благодарността, а за Деня на омразата.

Ако не смятате, че това е нападение срещу мюсюлманите, вижте какво стана във Фредериксбърг миналата седмица. Ислямският център в града – малка тухлена сграда, която прилича на банков офис и си е там от около 27 години – беше охулен от шепа разярени хора, решили, че плановете центърът да се разшири са заплаха за самия държавен строй в Америка.

„Никой, абсолютно никой не иска вашия нечестив култ в тази страна”, заяви мъж във видео, публикувано в интернет от местния ежедневник „Фредериксбърг фри ланс-стар” след срещата на мюсюлманската общност, проведена в средата на декември. „Ще направя всичко по силите си това да не се случи, защото вие сте терористи”, каза още мъжът.

Той не е единственият, който сее омраза. Друг мъж, облякъл суичър с апликиран върху него летящ орел, чиито крила са нарисувани с цветовете на американското знаме, и надпис „Земя на свободните, дом на смелите”, скандираше срещу инженерите и техните скици. „Всички ние казваме: мюсюлманите са зло”, викаше той, а наоколо се чуваха мърморене и приглушени възгласи на одобрение.

Това беше казано публично. Пред голяма група мюсюлмани, които се молят, живеят и работят в тази общност от години. За център, който спонсорира раздаването на безплатна храна, провеждането на молитви и подривни дейности като „Ден на забавата във фермата” в продължение на близо три десетилетия. 

Какво представлява грандиозният план за разширяването на Ислямския център? Стремежът е той да се разпростира върху около 740 м2 – колкото е и площта, заемана от закусвалнята „Дени’с” („При Дени”).

Е, смели орли, защо не чуете какво има да ви каже този човек:

„Сред нашите американски граждани има милиони мюсюлмани и те имат много ценен принос за нашето общество. Мюсюлманите са лекари, адвокати, професори по право, предприемачи, собственици на магазини, майки и бащи, членуват в армията. Необходимо е да проявяваме уважение към тях. Дори и когато сме ядосани или реагираме емоционално, трябва да се отнасяме един към друг с уважение.”

Чии са тези думи?

На президента Джордж Буш-младши. Той ги изрече, когато посети Ислямския център във Вашингтон шест дни след атентатите от 11 септември 2001 г. „Лицето на терора не е истинското лице на исляма”, заяви Буш в момент, в който в съсипаната от близо 3000 жертви страна започнаха да се надигат антимюсюлмански настроения. „Ислямът не е това. Ислямът е мир. Тези терористи не са лицето на мира. Те са лицето на злото и войната.”

Въпреки това, в седмицата след атентатите в Париж, с ужасяваща и главозамайваща бързина в САЩ започна да се говори за регистрация на американските мюсюлмани, за лагери за интерниране и затваряне на границите. 

Всъщност тонът е по-рязък, отколкото след атаките от 11 септември 2001 г., които все пак бяха извършени на наша територия. Регистриране според религията, която изповядваш? Звучи ми като нещо, което се случва в нацистка Германия, не в страна, чиято Първа поправка в Конституцията гарантира свободата на вероизповеданието.

Защо толкова бързо изоставяме основополагащите ценности на нашата страна? Защото идват избори и политическите лидери, провокирани от показността и лъжите на Доналд Тръмп, насаждат страх, сякаш той е лек за всеки проблем. 

В Америка всеки от нас се обръща за помощ към общността, в която живее, към съседите, които са част от американското общество от десетилетия.

Фредериксбърг беше осеян с листовки, които предупреждават жителите на града, че ще бъдат залети от сирийски бежанци. Местният вестник „Фри ланс-стар” публикува материал, в който беше поместен текстът на листовките, който гласеше: „Това означава, че стотици НЕ-ПРОВЕРЕНИ и НЕ-ОБЕЗОПАСЕНИ МЪЖЕ, мюсюлмани, ще скитат по вашите улици…”. 

Глупости. Не само че няма никакви планове за колонизирането на Фредериксбърг, но проверката на бежанците, които ще бъдат допуснати в САЩ, ще отнеме между 18 и 24 месеца. Планът на администрацията на Обама е да приеме 10 хил. сирийски бежанци в нашата голяма страна, което прави по около 200 души на щат. Някак си не ми се вярва, че всички те ще хукнат към старомодните улици на Фредериксбърг. Ако трябва да сме честни, нетолерантното отношение не беше забелязано само във Вирджиния.

Лари Хоган, губернаторът на Мериленд от Републиканската партия, наскоро се присъедини към отбора на онези, които обявиха, че ще затворят границите на щатите си за бежанците. (Подобни действия не са нито в неговите правомощия, нито в тези на който и да било друг губернатор, но нищо, давай, Лари!) 

На фона на всичко това, прибирайки се към дома си, млад мъж от Мериленд забелязал на пътя жена, която била спукала гума. Жената била с две малки деца. Мъжът спрял да ѝ помогне и казал, че се казва Али. Тя го попитала дали е мюсюлманин. Според добилия голяма популярност негов пост във „Фейсбук”, когато мъжът отговорил утвърдително, жената му обяснила, че нямала нужда от помощ от „такива хора като вас”.

Случката станала в окръг Хауърд – едно от най-пъстрите и толерантни места в щата, чието мото е „Изберете вежливостта”.

Това, което се случва в нашата страна в момента, е далеч от вежливостта. Време е всички ние да го спрем.

 

Източник:https://www.washingtonpost.com