36 години, изпълнени с победи: размисли за Ислямската революция в Иран

Анализи и коментари

Докато кръгът от лунатици, които овладяха и двете камари на американския Конгрес, затяга примката си около лостовете на властта, иранският народ празнува тридесет и шестата годишнина от победата на Ислямската революция, благодарение на която се освободи от лапите на спуснатия на престола и подкрепян от Америка деспот Мохамед Реза Пахлави.

Печат

Ислямската революция, като всяка друга успешна революция, внесе дълбока промяна в политическата структура на страната и свали предишния режим. Специфичното при Иран е, че за разлика от революциите във Франция, Русия и Китай, които са съпътствани от изблици на насилие, в Ислямската република кървавите прояви са относително ограничени. Причината за този феномен е почти пълният консенсус сред иранците, че единственият начин да се отърват от подкрепяния от САЩ тиранин е да се обединят около могъщата сила на исляма. Този консолидиращ фактор, наречен таухид, съчетава дин (религията), дунйа (земното съществуване) и даула (държавата) в неделимо цяло по начин, който е неприемлив и неразбираем за Запада.

Обединявайки хората около историческата им връзка с исляма, Ислямската революция се отличава и по друго от Френската, Руската и Китайската. Тя е резултат от историческа тенденция, чието начало е поставено през XVI век, когато иранците официално приемат шиитското направление в исляма. Ако Френската, Руската и Китайската революции маркират скъсването с миналото, то Ислямската революция е кулминация на четиривековната неделима връзка на иранците с шиитския ислям. Западните лидери не успяват да разберат дълбоките исторически корени, които един десен „специалист” нарече пренебрежително „невероятна амалгама от национализъм и религиозен плам”.

Няма да е зле онези американски лидери, които имат поне малко здрав разум, да признаят значимостта на Ислямската революция в Иран, особено във времена, в които реакционните републиканци правят всичко възможно да осуетят постигането на трайно споразумение с Иран по отношение на неговата мирна ядрена програма. Всеки, който опитва да попречи на споразумение между Иран и Групата 5+1 – САЩ, Франция, Великобритания, Русия, Китай и Германия – „трябва да бъде изолиран от международната общност, дори и ако това е американският Конгрес”, подчерта иранският външен министър Мохамед Джавад Зариф. Въпреки това, реакционерите от Републиканската партия остават невъзмутими.

Сред най-върлите критици на Иран в Конгреса е високопоставеният демократ, член на Комисията по външна политика на Сената – сенатор Робърт Менендес от Ню Джърси. По време на наскоро проведено заседание, на което беше изслушан американският заместник-министър на външните работи Антъни Блинкън, който се обяви против налагането на нови санкции върху Иран, Менендес подхвърли: „Колкото повече слушам администрацията на [Обама], толкова повече ми се струва, че техните аргументи идват директно от Техеран.” Де да беше вярно, но за съжаление, подобно бръщолевене само поставя онези, които залагат на дипломацията в отношенията с Иран, в позицията да се оправдават.

ЦРУ дирижира преврата, който връща на власт Мохамед Реза Пахлави през 1953 г. САЩ налагат икономически санкции на Иран от 1979 г. насам, снабдяват Саддам Хусейн с оръжие и разузнавателни данни по време на кръвожадната му 8-годишна война, взела живота на най-малко 213 хил. иранци, и свалят ирански граждански самолет, убивайки всичките 290 пътници на борда. Като се има предвид всичко това, е учудващо (и до голяма степен това се дължи на волята на иранските лидери), че Иран изобщо иска да преговаря с войнолюбците във Вашингтон. При многобройните прегрешения на САЩ Менендес обвинява Иран в провокативност. „Иран предприема открито действия, които могат да бъдат окачествени единствено като провокация”, бе категоричен сенаторът от Ню Джърси, а неговият съмишленик – председателят на Камарата на представителите Джон Бейнър, покани иранофоба и ционист Бенямин Нетаняху да държи реч по време на съвместно заседание на Конгреса, посветено на Иран. 

Митът за иранофобията

Предполагам, че във времена на свирепа иранофобия, мога да бъда наречен иранофил, защото се влюбих в страната и народа й, когато ги посетих със съпругата си преди няколко години. Нещо, което повечето американски лидери, които толкова ожесточено я очернят, не са си дали труда да направят. Едно от изключенията е бившият конгресмен от Канзас Джим Слатъри, който след пътуването си до Иран, отбеляза: „Много малко американски политици са стъпвали някога в Иран, а още по-малко познават високопоставени ръководители от Ислямската република”. Слатъри е първият бивш конгресмен, който посещава страната след Ислямската революция. Той потвърди моите впечатления: „Разхождах се по улиците на Техеран свободно. Иранците, които срещнах, бяха приятелски настроени и искаха да знаят за САЩ.”

Успехите, които Ислямската република постига от 1979 г. насам, са видими в социалната, политическата, военната и технологичната сфери. Иран държи водещи позиции в областта на науката, а неговите постижения са 11 пъти по-големи от средните за света. Иранското правителство е инвестирало приходите от петрола в редица социални проекти от обществен интерес – в построяването на училища, болници, магистрали, жп линии, летища, електроцентрали и други съоръжения. Инвестициите на правителството в сферата на здравеопазването, образованието и социалната сфера не само повишиха нивото на средната класа вътре в страната, но я превърнаха в регионална сила.  

Иран реализира и редица успехи в икономическата сфера въпреки 8-годишната война, санкциите и дипломатическата изолация от Запада и дори успява да покрива заемите си към американските банки през първите две години след революцията. Все по-суровите американски икономически санкции принуждават младата Ислямска република да се ориентира към самодостатъчна икономика и да води прагматична дипломация. Умелото съчетаване на социално-икономическите и политически фактори превръщат Иран в силна държава и водещ регионален играч, който не може да бъде пренебрегван в дипломатически и военен план. 

Ислямската република напредва значително и в сферата на здравеопазването и в резултат на това, от 1979 г. до сега продължителността на живота нараства от 55 до 71 г., а детската смъртност намалява със 70%. Иранската здравна система, известна като Интегрираната система за първична помощ е толкова успешна, че лекари от американския щат Мисисипи – щатът с най-висок процент на бедността и най-лошото качество на здравеопазването в САЩ, търсят помощ от Иран, за да оптимизират разходите си в сферата на здравеопазването. 

Иран разширява доста по-успешно от съседните си държави, износителки на петрол, секторите от икономиката, които не са свързани с добива на нефт. Заради санкциите, наложени от САЩ, страната произвежда почти всичко, от което има нужда в редица отрасли като стоманодобива, добиването на медна руда и производството на хартия и цимент. Иран произвежда и голямо разнообразие от техническо оборудване, в това число помпи, компресори, тръби и други съоръжения, използвани в нефтохимическата промишленост, а така също и електронно оборудване, телекомуникационни устройства и фармацевтични продукти. Заедно с това, Ислямската република е страната с най-големи запаси на промишлени роботи в региона на Близкия изток и изнася автомобили.

Може би най-впечатляващото и най-важно постижение е намаляването на бедността, което иранските правителства постигат, следвайки неотлъчно принципите на Ислямската революция. По данни на Световната банка по-малко от 2% от иранците живеят в бедност. Това е ниво, много по-ниско от това на другите държави със средни доходи и многобройно население като Бразилия, Китай, Египет, Индия, Мексико, Пакистан, Южна Африка, Турция и Венецуела. 

И накрая – положението на иранските жени е много по-добро в политическо и социално отношение и в сферата на образованието и здравеопазването, в сравнение с това на жените от другите страни от Персийския залив. Според иранското законодателство, отново основано на принципите на Ислямската революция, майките имат право на шест месеца платено майчинство и допълнително на един час платен отпуск на ден в продължение на година и половина. Всички тези социални придобивки надвишават стандартите на Международната организация на труда, да не говорим за тези в САЩ и други западноевропейски страни. Гордост е за нас, че първите две мюсюлманки, изкачили Еверест, са от Иран. Разбира се, няма как да не споменем и изключителния математик Марйам Мирзахани, която е първата жена, спечелила Филдсовия медал за особени постижения в областта на математиката през 2014 г. 

Тези постижения в социално-икономическата сфера след победата на Ислямската революция са благодарение на това, че Иран спазва единството (таухид) между религия, ежедневие и управление, и категоричното отхвърля „западния” лаицизъм. Ислямските правителства в Иран са направили много повече за намаляването на бедността и подобряването на образованието и здравеопазването, отколкото сваления режим на шаха, въпреки че той се ползва с пълната подкрепа на САЩ,  които непрекъснато тръбят, че Иран е на прага на нова революция.  

Започва тридесет и седмата година, която също както предишните 36 ще бъде изпълнена с победи, а мнозина на Запад са посветили целия си живот да анализират причините за падането на шаха. „Един неодобряван режим може да се ползва с привидно широка обществена подкрепа, ако народът не желае да изрази публично неодобрението си. Дори този режим да изглежда непоклатим, той може да бъде съборен при първата критична ситуация”, обяснява икономистът Тимур Куран. Същото важи и за САЩ, които в момента дават вид на непоклатими. Тяхната критична ситуация може да се окаже провалът на преговорите с Иран.

„САЩ не бива да допускат недалновидните решения на Конгреса да възпрепятстват постигането на сделка, която в дългосрочен план е в техен интерес и укрепва глобалната сигурност.” – предупреди Ели Джъранмей – изследовател в Европейския съвет за международни отношения.

Добре ще е Вашингтон да обмисли тази възможност, защото ако не промени подхода си спрямо Иран, може да го сполети същата съдба като тази на шаха, когото някога толкова последователно подкрепяше.

Източник: http://www.presstv.ir