Съдбата на международното споразумение за прекратяване на „военните действия” в Сирия

Анализи и коментари

Руско-американското споразумение или международното разбирателство относно изпълнението на едно от условията на Резолюция 2254 за прекратяване на военните действия в Сирия, може да се счете за позиция, единствена по рода си в областта на международните отношения и военните конфликти.

Печат

Сега, след като се стигна до това споразумение и се определи дата за въвеждането му в сила, вероятно би било полезно да се обсъдят две основни точки, свързани с него. Първата засяга условията за успеха на споразумението, а втората показателите му и това какви ще бъдат постигнатите резултати.

Що се отнася до показателите, можем да посочим следните неща:

1 – Меморандумът за разбирателство между Русия и Америка бе подписан без да е обсъден в Съвета за сигурност, както обичайно се прави. Също така приемането му стана, без да се обяви от страна на Генералния секретар на ООН, дори формално. Тук възниква следният важен въпрос: дали светът навлиза в преходен период, в който ще се гради основата за нов световен ред, различен от удобния за Америка? Дали международните резолюции вече няма да се приемат от ООН, която САЩ превърнаха в отдел на своето външно министерство през последните двадесет години – период на еднополюсно господство над света.

2 – Споразумението доведе до разделянето на въоръжените групировки на части – онези, които се определят като терористични организации, а те контролират почти 85% от територията на Сирия и за тях няма да важи резолюцията за спиране на военните действия, и другите, за които резолюцията ще бъде приложима. Има опасност обаче да се осъществи проникване на елементи от групировките, срещу които войната ще продължи, като ДАИШ (ИДИЛ) и Фронта „Ан-Нусра”, в организациите от втория вид. Страните, участващи в споразумението, ще бъдат принудени да прекратят огъня срещу групировки, скрити зад удобна маска. В случай че не се осъществи подобно проникване обаче, военните действия ще бъдат прекратени само върху 15% от общата сирийска територия.

3 – Споразумението практически сложи край на всяка външна намеса. Например в последните седмици Саудитска Арабия и Турция заплашваха да изпратят войски в Сирия, под предлог, че ще водят война срещу ДАИШ, докато истинската им цел щеше да бъде свалянето на сирийското правителство и президента Асад. Те също така обвиниха страните, взели участие в конфликта в Сирия, и ги предупредиха, че ще си понесат последствията, ако не спрат подкрепата си за бунтовниците, която се счита за саботаж на споразумението.

4 – Въпреки забележките, споразумението показа, че има сериозна международна воля – поне от страна на Русия и САЩ, в полза на това да се придвижи напред изпълнението на Резолюция 2254, отнасяща се до политическия процес в Сирия.

5 – Когато влезе в сила, споразумението ще разкрие нивото на възможностите на страните, които помагат на или ръководят въоръжената опозиция. Що се отнася до сирийската армия, тъй като тя е легитимната армия на страната, споразумението ще ѝ даде право да работи в две посоки: от една страна тя ще може да продължи военните действия срещу определените за терористични организации, докато възвърне окупираните от тях територии. Групировките, приели споразумението, от друга страна, ще бъдат пощадени, докато го спазват, но при нарушение, договорката позволява на правителствената армия да предприеме военни действия срещу тях, а в нейна полза ще се намесят и Америка и Русия.

6 – Най важното по отношение на споразумението е това, че то сложи край на всички предварително подготвени проекти за разделяне на Сирия, тъй като бе прието в идеалния за сирийската държава момент, когато тя държеше всички стратегически и нормативни ключове за една единна и суверенна държава, чиято армия демонстрира надмощие на военното поле и е подкрепена от силни и решителни съюзници.

По темата за успеха на споразумението и бариерите, които биха могли да попречат на прилагането му, ще отбележим следното:

1 – Сирия и съюзниците ѝ едва ли биха срещнали трудности в придържането към приетото споразумение, предвид последователността на военното командване, което напълно спазва наредбите. При бунтовниците обаче не намираме лидерска система за контролиране на военното поле и на самите бойци. Това подсказва, че ще се появят т.нар. „безотговорни” или „недисциплинирани” групи, които ще бъдат обвинявани за всяко нарушение, а в случай на зачестяване на нарушенията, ще предизвикат разпадане на споразумението 

2 – Сирийската армия няма да се затрудни да предостави всичко, изисквано от руския съюзник, за да улесни задачата му за проследяване и проверка на това дали всички страни се придържат към споразумението. При въоръжените групировки, от друга страна, нещата стоят по различен начин. Поради военни и психологически причини, те няма да съобщят с точност позициите си и точния брои на бойците си, а това ще попречи на наблюдаващата мисия и ще създаде основа за проникване на нови въоръжени лица към тях.

3 – В светлината на отказа на Турция да спазва стриктно и да се придържа към споразумението, не изключваме възможността тя да продължи да снабдява и двата вида въоръжени групировки с военни помощи, а това би било разгледано от другата страна като нарушение на споразумението и би наложило осъществяването на намеса за спиране на тези помощи.

4 – Сирийската армия и нейните съюзници, спазвайки споразумението, няма да предприемат никакви стъпки, които биха могли да го нарушат. Липсата на дисциплина и единство и конкуренцията за постигане на ключови позиции сред въоръжените групировки обаче, ни дава повод да предположим, че някоя от тях може да поиска да промени позицията си на военното поле чрез „хитрост”, а това би провокирало другата страна да предприеме необходимите мерки за спиране на нарушението.

Поради всички изброени причини, ние предполагаме, че шансовете за прекратяване на споразумението са по-големи от тези за неговия успех. От друга страна, виждаме, че страните, които стоят зад сключването му, няма да приемат мисълта за провал. Както споменахме в началото, това споразумение дойде като спасение на репутацията на Америка след серията от неуспехи в разрешаването на сирийския въпрос през последните пет години. Русия ще укрепи постигнато от сирийската армия, която бе подкрепена от руските военни удари през миналите пет месеца, без да има нужда от големи военни възможности.

В заключение бихме уточнили, че това споразумение се смята за постижение на Сирия и отбраната ѝ срещу продължаването на кръвопролитията в противовес на всеки, който ще се съгласи да се включи в политическия процес, водещ до потвърждаване на единността и светското начало на държавата и да се съсредоточи върху борбата срещу терора, практикуван от най-мощните групировки в Сирия. По този начин също се спират и всякакви заплахи за външна военна намеса. От друга страна пък се дава възможност на Америка да остане фактор в сирийския въпрос, преди да приключи ролята си в конфликта. Именно затова тя разпространява идеята за разделяне на Сирия, в случай че споразумението се провали. Що се отнася до регионалните сили като Турция и Саудитска Арабия, това споразумение показа, че те загубиха позициите си в сирийския въпрос и затова се наблюдава истерия в изявленията и някои от действията на двете страни.

 

Източник: http://watanipress.com