Защо няма празненства по случай тринайсетата годишнина от „освобождението” на Ирак?

Анализи и коментари

В неделя (20 март – бел. прев.) беше тринайсетата годишнина от американската инвазия в Ирак. Западни и арабски сили разрушиха страната с благословията и съучастието на отделни личности и партии в Ирак, част от които – на високи постове в предишния режим. Всичко това стана с помощта на окупатора Америка в рамките на един процес на религиозно и политическо разделение, което разкъса двете съставни части на Ирак – територията и населението му.

Печат

Според плана, който иракчаните „победители” предоставиха на „Управляващия съвет” и американския военния управител, днешният ден трябваше да е национален празник на „освобождението” на Ирак. Ден, в който училищата, университетите и държавните институции да са във ваканция, а иракчаните да танцуват по площадите, да се смеят, да пеят и да си честитят. Защото в очите на „победителите” това е Ден на освобождението. Появата на иракската съпротива скоро след като започна окупацията обаче помрачи радостта им. Настъпиха тежки времена за Ирак и милиони иракчани и араби станаха свидетели на трагичните събития в страната.

Само дванайсет години след задушаващото ембарго, вследствие на което повече от милион иракски деца бяха убити от глад и болести заради недостига на храна, лекарства и основни продоволствия; след като в северната и южната части на страната бяха обособени зони, забранени за полети, а десетки хиляди иракчани бяха вербувани от американското и европейските разузнавания или от медии, военни, културни и обществени организации, финансирани от тях, американската армия навлезе в Ирак, идвайки от базите си в съседните арабски страни. Тя разруши инфраструктурата, отвори вратите на музеите и министерствата и ги остави да бъдат плячкосвани и разграбвани пред погледите войниците и агентите си. Парадоксалното е, че единственото министерство, на което беше осигурена охрана, беше Министерството на петрола. 

Администрацията на президента Джордж Буш-младши беше пленник на неоконсерваторите, по-голяма част от които – произраелски настроени евреи. Те използваха събитията от 11 септември 2001 г., за да осъществят мечтата на Израел Ирак да бъде окупиран и разрушен, под претекста, че притежава оръжия за масово унищожение и това е елемент от борбата срещу тероризма. Претекст, защото разследването показа, че неоконсерваторите са знаели много добре, че екипите от международните експерти (сред които е имало много агенти на ЦРУ), извършвали проверките, са разрушили всички иракски оръжия от този вид и са инспектирали напълно свободно цялата страна, в това число и дворците на покойния президент Саддам Хусейн. Дворци, в които днес се разполагат новите управници на Ирак.

Станали обект на най-голямата и скъпа измама в историята им, датираща от повече от 8 хилядолетия, иракчаните (или поне повечето от тях) започнаха да съжаляват, че са попаднали в капана на лъжите и медийните трикове, дело на злобни подстрекатели към религиозно разединение. С подкрепата на гигантските западни и арабски медийни империи тези хора внушиха, че отделните елементи в иракското общество не могат да съжителстват в хармония и разбирателство. Голяма част от иракчаните започнаха да скърбят за управлението на Саддам Хусейн. Това не са думи на „Рай ал-Йоум”, а на д-р Ияд Алауи – един от най-видните представители на опозицията при предишния режим и първият министър-председател на „Новия Ирак”. 

„Новият Ирак”, изграден от опозицията, с участието на окупаторите и техните помощници. Ирак на хаоса, на корупцията, на разграбването на народните пари, на религиозното разделение в най-грозната му форма. „Новият Ирак” – раздробен на части, без национална идентичност, в който истинската демокрация, справедливостта и защита на правата на човека не съществуват. Пет милиона негови синове бяха прогонени в чужбина и те са истински късметлии, сравнени с онези 20 млн., останали в родината си.

Онези, които мразят предишния режим, най-вече по религиозни причини, няма да приемат тези очевидни резултати, които трудно могат да бъдат отречени. Те все още възхваляват окупатора, чиито самолети и заговори разкъсаха телата на повече от един милион иракчани и превърнаха Ирак в провалена държава, над която властват хаосът, тероризмът и колите-бомби. В столицата ѝ се родиха гета, оформени по религиозен признак и пазени от високи циментови огради.

Северен Ирак, по-скоро Иракски Кюрдистан, се превърна в автономна кюрдска държава. Днес (20 март – бел. прев.) по случай кюрдската Нова година „Ноуруз” президентът Масуд Барзани изрази желание да обяви пълна независимост. А що се отнася до Мосул – вторият по големина град в Ирак, той и околностите му бяха завладени от терористичната „Ислямска държава”. Южен Ирак се превърна в обект на иранското влияние.

Днешен Ирак е обезоръжен, с остатъчно достойнство и почти отсъстваща независимост. На територията му се намират американски, турски, кюрдски и ирански войски, бойци на терористични организации и собствената му армия. Въпреки че бяха похарчени повече от 27 млрд. долара за обучението ѝ, а числеността ѝ надвишава един милион войници, тя колабира пред стотиците бойци на екстремистката „Ислямска държава”. 

Когато казваме всичко това, ние не се стремим да защитим тиранина и диктатор Саддам Хусейн, чиито разузнавателни служби извършваха най-ужасните мъчения, а той самият е отговорен за смъртта на хиляди иракчани. Ала онези, които говорят за десетките или стотици хиляди жертви на предишния режим, никога няма да споменат за единия милион иракски жени, които овдовяха, защото съпрузите им загинаха на бойното поле. Те няма да ви говорят и за петте милиона сираци, останали без бащи, нито ще ви разкажат за общите гробове, изкопани по време на американската окупация. Няма да споменат и за мъченията в затворите „Абу Грейб” и „Бука” и мазетата на Министерство на вътрешните работи на Новия Ирак, където бяха изтезавани онези, които се съпротивляваха срещу окупатора и защитаваха националната идентичност на Ирак. Излиза, че насилието, упражнявано от американския окупатор, е позволено и добре дошло?

Ние, в „Рай ал-Йоум”, осъждаме всяка форма на насилие и съчувстваме на жертвите. Връщаме се към горчивия опит от миналото, за да избегнем пагубните му грешки. Вярваме, че бъдещето на Ирак е в демокрацията и равенството, в съвместното съжителство на всички религиозни групи, в зачитането на правата на човека, в независимата съдебна власт, в свободата на изразяване, в изкореняването на корупцията и търсенето на отговорност от нейните извършители, без значение колко влиятелни са и към кое племе или религиозна общност принадлежат.

 

Източник: http://www.raialyoum.com