Истината излиза наяве: как САЩ подпомогнаха възхода на „Ислямска държава” в Сирия и Ирак

Анализи и коментари

Крайната религиозна група няма да бъде победена точно от онези западни държави, които са отговорни за нейното създаване

Войната срещу тероризма – тази безкрайна кампания, стартирана преди 14 години от Джордж Буш – става все по-гротескна и извратена. Състоялият се в Лондон процес срещу шведа Бърлин Гилдо, който е обвинен, че е участвал в терористична дейност в Сирия, се провали в понеделник, след като стана ясно, че британските служби са въоръжавали същите бунтовнически групи, за които се твърди, че подсъдимият е подкрепял.

Печат

Прокуратурата прекрати делото, явно за да не злепостави разузнаването. Защитата заяви, че по-нататъшните действия от страна на съда ще са „оскърбление за правосъдието”, защото има достатъчно доказателства, че самата британска държава оказва „широка подкрепа” на въоръжената сирийска опозиция. Тя включва не само „несмъртоносната помощ” (в това число военна екипировка и автомобилна техника), с която правителството толкова се хвали, но и обучението, логистичната подкрепа и тайните доставки на „оръжие в големи количества”. Според материали, публикувани в пресата, МИ6 заедно с ЦРУ е ръководило канали, по които през 2012 г. след свалянето на режима на Каддафи е прехвърляно оръжие от либийските складове към сирийските бунтовници.

Явно абсурдността на ситуацията да пратиш някого в затвора за нещо, в което са замесени министри и специалисти по сигурността, е започнала да бие твърде много на очи. Процесът срещу Гилдо е последният от цяла серия подобни случаи. Лондонският таксиметров шофьор Анис Сардар няма неговия късмет. Две седмици преди делото на шведския гражданин той получава доживотна присъда заради това, че през 2007 г. е участвал в съпротивата срещу американо-британската окупация на Ирак. Ясно е, че според повечето легални дефиниции, включително и тези в Женевската конвенция, въоръжената съпротива срещу незаконното нахлуване и окупация не може да бъде окачествена като убийство и тероризъм. Живеем във времена, в които всеки си има собствено разбиране за тероризма. Това важи с най-голяма сила за Близкия изток. Днешните терористи са утрешни борци срещу тиранията. Съюзниците стават врагове, много често само след един конферентен разговор с някой западен политик.

През последната година САЩ, Великобритания и други западни държави се върнаха в Ирак под претекста, че целта им е да разрушат фанатизираната терористична организация „Ислямска държава” (позната преди това като „Ал-Каида в Ирак”). Това се случи, след като групата се разпростря върху големи части от териториите на Сирия и Ирак и обяви създаването на мним ислямски халифат. 

Кампанията не е много успешна. Миналия месец „Ислямска държава” нахлу в иракския град Рамади, а от другата страна на несъществуващата вече граница със Сирия завладя Палмира. Фронтът „ан-Нусра” – официалният клон на „ал-Каида” в страната, също отбеляза победи.

Някои иракчани се оплакват, че САЩ се седели със скръстени ръце, докато всичко това се е случвало. Американците твърдят, че са се опитали да избегнат цивилните жертви и настояват, че са постигнали сериозен успех. В неофициални разговори високопоставени политици обясняват, че в разгорялата се междурелигиозна война не искат САЩ да са тези, които нападат сунитите, за да не подразнят сунитските си партньори от Персийския залив.

Известна светлина върху това как се стигна дотук хвърля разсекретен документ на американското разузнаване, писан през август 2012 г. Изумителното е, че в него се предвижда и на практика се одобрява формирането на „салафитско емирство” в източна Сирия и контролирана от „ал-Каида” ислямска държава в Сирия и Ирак. 

За разлика от официалните твърдения на западните държави по това време, документът на Агенцията за отбрана и разузнаване разглежда „ал-Каида в Ирак” (която се превърна в „Ислямска държава”) и другите салафити като „най-силните участници в бунта в Сирия”. В доклада се казва също така, че „западните страни, тези от Персийския залив и Турция” подкрепят усилията на опозицията да установи контрол в източната част на страната. 

Мнението на Пентагона е, че „подкрепящите опозицията страни искат точно това – да увеличат шансовете за създаване на салафитско емирство, независимо дали то ще бъде официално обявено, или не, като целта е да се изолира сирийският режим, смятан за стратегически елемент от шиитската експанзия (Ирак и Иран)”.

Две години по-късно събитията се развиха точно така. Документът не е политически доклад с препоръки. Езикът, използван в него, е неясен и големи части от текста не са достъпни за четене. Пределно ясно е обаче за какво става дума. Година след началото на бунта в Сирия САЩ и неговите съюзници не само подкрепят и въоръжават опозицията, за която знаят, че е доминирана от крайните ислямистки групи. Те са готови да приемат създаването на някаква форма на „ислямска държава”. Тя трябва да играе ролята на своеобразен сунитски буфер, който ще отслаби Сирия, нищо че в същото време ще е „сериозна заплаха” за целостта на Ирак.

Това не означава, че САЩ са създали „Ислямска държава”, макар че някои от съюзниците им от Персийския залив имат сериозен принос в тази насока, както призна американският вицепрезидент Джо Байдън миналата година. Факт е обаче, че преди инвазията на САЩ и Великобритания „ал-Каида” в Ирак нямаше. А Америка със сигурност използва „Ислямска държава” като оръжие срещу другите сили в региона в рамките на по-голямата стратегия за установяването на западен контрол в Близкия изток.

Плановете се промениха, след като терористичната организация започна да обезглавява граждани на западни държави и да публикува зверствата си в интернет. Сега във войната в Сирия страните от Персийския залив подкрепят други организации като Фронта „ан-Нусра”. Навикът на западните държави и САЩ да се заиграват с джихадистките групи, които впоследствие се обръщат срещу тях, датира поне от 80-те години на миналия век и войната срещу Съветския съюз в Афганистан, където „ал-Каида” набира сила под покровителството на ЦРУ. 

Тази организация е трансформирана по време на окупацията на Ирак, когато американските военни части под ръководството на генерал Петреъс умишлено подклаждат междурелигиозната война, в която отряди на смъртта извършват убийства по подобие на тези в Ел Салвадор. Целта на САЩ е да отслабят иракската съпротива. Същата стратегия е повторена през 2011 г. в дирижираната от НАТО война в Либия, където „Ислямска държава” установява контрол върху родния град на Каддафи – Сирт. 

В действителност политиката на Америка и западните държави в Близкия изток се осъществява по класическата империалистическа формула „разделяй и владей”. Американските сили бомбардират едни бунтовници, а подкрепят други в Сирия. Те извършват операции, в които на практика си сътрудничат с Иран срещу „Ислямска държава”, а подкрепят военната операция на Саудитска Арабия срещу ползващите се с иранска подкрепа хуси в Йемен. Колкото и объркана да е американската политика, слаби и разпокъсани Сирия и Ирак се вписват идеално в нея.

Ясно, е, че „Ислямска държава” с нейните чудовищни действия няма да бъде победена от силите, допринесли за самата й поява в Сирия и Ирак, нито от онези, чиито тайни и явни военни операции са я стимулирали през годините. Безкрайните западни интервенции в Близкия изток са донесли само разруха и разделение. Тази болест може да бъде елиминирана само от хората в региона, не от онези, които са помогнали тя да се разпространи.

Източник: http://www.theguardian.com