Кралството на насилието

Анализи и коментари

Саудитска Арабия се държи като държава, която никой не може да упрекне, нито да ѝ поиска сметка. Вместо това, всички трябва да си мълчат пред робските практики и държането на населението в постоянен страх – политика, която Третото уахабитско кралство прилага от началото на миналия век. Последната репресивна мярка беше заплахата, която Министерство на правосъдието в Рияд отправи срещу всеки, който сравни съда на кралството с този на „Ислямска държава”. В същото време обаче международни правозащитни организации го определят като най-лошия в целия свят.

Печат

Сред нарушенията в Саудитска Арабия на първо място са онзи, извършвани от Комитета за повеляване на поощряваното и възбраняване на порицаваното*. Става дума за подлагането на саудитските граждани и на пребиваващите в страната на преследване, задържане и дисциплинарни наказания. Това се случва въпреки направените наскоро промени в закона, уреждащ правомощията на споменатата институция. Новите норми забраняват задържането и изтезаването на гражданите. Самият Комитет прие декларации, в които предупреди членовете си да се въздържат от подобни действия. Нарушенията обаче продължават. Саудитски писатели и граждани се оплакват от присъдите на институцията, която действа извън предвиденото в закона. Не само това. Председателят на тази държавна служба многократно е признавал, че сред членовете ѝ има екстремисти!

Тежките присъди, заради които Саудитска Арабия си съперничи с всички радикални организации от Джакарта до Тимбукту, не се прилагат еднакво. Многобройните органи на Комитета и шариатските съдилища не подвеждат под отговорност онези прослойки от обществото, които разполагат с обществено-политическо и икономическо влияние. Тук дори няма да засегна темата за множеството доклади, включително и саудитски, за корупцията, която се шири в тази институция.

Комитетът готви нови методи за сплашване на обществото и налагането на свирепа цензура, които не само нямат нищо общо с хуманността, но и нарушават всички международноправни актове в сферата на правата на човека. Въпреки това, аз предпочетох в тази статия да не се опирам на източници, които някои може да изтълкуват като използвани за постигането на политически цели. Вместо това избрах публикуван от вестник „Халидж афеърс” материал, който е озаглавен „Защо правозащитните организации са против съдебната система в Саудитска Арабия?”

В споменатата статия се посочва, че организацията „Амнести интернешънал” смята, че дискреционната власт, дадена на съдиите в кралството, води понякога до издаването на „произволни присъди”. Обвиняемите са лишавани от правото на адвокат или публичен процес. Някои от самопризнанията са изтръгвани с мъчения, а на обвиняемите, които не говорят арабски език, не се осигурява преводач.

Организацията осъжда смъртните присъди, издавани в резултат на несправедливи съдебни процеси без елементарни гаранции. „Амнести интернешънал” посочва също така, че половината от присъдите са за престъпления, при които не е отнет човешки живот, и осъдените са деца и страдащи от умствени заболявания. В страна, в която правото на информацията не съществува, броят на смъртните присъди е неясен. Според някои данни той е достигнал 123 през миналата година.  

В кралството, което не приема съдът му да бъде сравняван с този на „Ислямска държава”, няма наказателен кодекс. Липсата на изчерпателни дефиниции за „престъпление” и „наказание” оставя въпроса в ръцете на широк кръг от хора, които решават на базата на личните си съждения. Често пъти това води до издаването на несправедливи присъди. Обвиняемите са лишавани от правото да обжалват по установения ред. В материала се обръща внимание и на неравнопоставеното отношение към двете страни по делото, както и че се прави разлика между саудитските граждани и чужденците и между мъжа и жената. В повечето случаи за едно и също престъпление се налагат различни наказания.

Отговорът на саудитските власти по повод тази статия и други подобни е готов – всичко това е част от пропагандата срещу ислямската религия!

„Ислямът”, който защитава Саудитска Арабия, е поверен на Комитета, в който членуват екстремисти и неквалифицирани кадри, които трябва да разгледат 370 хил. дела годишно! Ако някой реши да анализира тази новина, публикувана на сайта на телевизия „Ал-Арабийа”, ще достигне до редица изводи, кой от кой по-лош. Изнесената информация показва, че саудитското общество извършва по хиляда нарушения на ден и затова заслужава преследването на религиозните власти. Другото чудно нещо е как с всяка следваща година броят на делата нараства (през 2013 г. се е увеличил с 18% в сравнение с предходната година). Това означава, че има защо тази институция да съществува. Нещо повече – трябва да бъде увеличен годишният ѝ бюджет, както и броят на членовете ѝ и на силите за сигурност, които тя ръководи. Също така, Комитетът трябва да има право да преследва всяко лице, което не се ползва с обществена и политическа „закрила”.

Струва си да попитаме защо са зачестили нападенията срещу неговите членове, както показват материали в саудитските сайтове и вестници. Последният такъв случай беше нахлуването в сградата на институцията, когато работещи в нея бяха нападнати с остри предмети!

На фона на тези събития породилата се дискусия за смъртната присъда на палестинския поет Ашраф Фаяд и за бичуването на саудитския писател Раиф Бадауи и други като тях е опит обществото да се противопостави на екстремизма, тиранията и тероризма, които управляват Кралството на насилието. Тук не става дума за единични нарушения, а за съвсем преднамерени репресивни действия, които се извършват под претекст, че по този начин се защитава ислямът – както не спират да повтарят саудитските официални лица всеки път, когато трябва да оправдаят решенията си.

Разумните хора се надяват икономическото развитие на арабските страни – или поне това в самата Саудитска Арабия – да се нареди сред приоритетите на кралството. По данни на правителството 12,5% от населението на арабската монархия живеят под прага на бедността, но според международната статистика броят им достига до 25% от живеещите в Саудитска Арабия. Ако допуснем, че приказките на най-богатата ислямска и арабска страна за опазването на исляма са истина, то трябва да заявим ясно, че непрекъснатите ѝ нарушения не са и никога не са били от полза нито на исляма, нито на мюсюлманите.

 

*Държавна служба, която следи за прилагането на шариата в Саудитска Арабия и ръководи шариатската гвардия в кралството, известна още като моралната полиция. На Комитета са подчинени около 3500 религиозни полицаи и многобройни доброволци, които патрулират по улиците, търговските центрове и други обществени места, за да следят за външния вид на гражданите, спазването на разделението между мъже и жени и др. Институцията има право да издава фетви (религиозни съждения), които са задължителни за всички институции и граждани в Саудитска Арабия.

 

Източник: http://ar.ammannet.net