Кървавият хаос на Египет: убийства и атаки на „Ислямска държава” в Синай

Анализи и коментари

Египет изживява истинско ислямистки бунт. Коли-бомби се взривяват в центъра на Кайро, главният прокурор Хишам Баракат е убит, бойци на „Ислямска държава” предприемат серия атаки по военни контролни пунктове и полицейски управления в Синайския полуостров и убиват най-малко 100 души.

Печат

Извършено в навечерието на втората годишнина от военния преврат, който отстрани от власт избрания президент Мохамед Мурси на 30 юни 2013 г., убийството на Баракат е сериозно предупреждение за режима на генерал ас-Сиси, че с „Мюсюлмански братя” не е свършено. Ден след него две коли-бомби се взривиха в района на предградието „Мадинат ас-Садис мин Октобар” (букв. Град „Шести октомври” – бел. прев.), част от агломерацията на столицата Кайро.

Баракат е назначен на поста си веднага след като ас-Сиси и другите генерали завземат властта и ръководи извършването на повече от 50 хил. политически ареста само за две години. Именно той е този, който дава зелена светлина на армията да стреля по протестиращите срещу преврата. По време на сблъсъците са убити 900 души, ранените са 3000, а срещу 1000 са повдигнати обвинения. И най-важното – Баракат ръководи обвиненията срещу високопоставените фигури от „Мюсюлмански братя”, в това число и президентът Мохамед Мурси, чиято смъртна присъда беше потвърдена миналия месец.

Обект на нападенията в Синай бяха най-малко 15 поста на армията и полицията, главно в разположения близо до границата с Газа град Шейх Зуейд. Там полицейският участък беше обсаден от голям брой бойци от „Вилаета Синай” на „Ислямска държава” (познат като „Ансар Бейт ал-Макдис”, преди групата да даде клетва за вярност на Багдади). Въоръжените сблъсъци продължиха цял ден, а египетските власти ги определиха като „най-голямата битка в Синай от арабо-израелската война през 1973 г. насам”. Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху заяви, че „Ислямска държава” чука на израелската граница”.

Египет разположи цялата си съвременна военна техника, доставена от САЩ, включително изтребители „Ф-16” и хеликоптери „Апачи”. „Ислямска държава” твърди, че е свалила един от хеликоптерите, използвайки зенитни ракети. Ас-Сиси се закле да „изтрие” терористичната организация от Синай, а израелските вестници лансираха версията, че президентът дори може да „покани” Израел да бомбардира позициите й.

Египетските власти съобщиха, че скоро ас-Сиси ще одобри ново законодателство, чиято цел е увеличаването на антитерористичните операции и ускорените съдебни процеси (включително и процедурите на обжалване) срещу въоръжени бойци. Няма да се изненадаме, ако Мохамед Мурси и други високопоставени членове на „Мюсюлмански братя” бъдат екзекутирани скоро – много вероятно е това да стане преди края на месец рамадан. 

Екзекуцията на бившия египетски държавен глава ще предизвика вълна от насилие и тероризъм и ще запрати Египет в кърваво блато, което ще попари надеждите за сигурност и стабилност. Подобно на Тунис, където „Ислямска държава” изби 38 туристи преди няколко дни, египетската икономика зависи от туризма и вече се намира в сериозна криза.

„Мюсюлмански братя” отдавна са проблем за управляващите в Египет. Покойният президент Гамал Абдел Насър се бори срещу тях и влиянието им и праща в затвора, а впоследствие и екзекутира човека, превърнал се в знакова фигура за ислямистите (в това число и за салафитите джихадисти) – идеологът и учен Сайид Кутб. Насър води ясна политическа и икономическа политика, чийто акцент е намаляването на бедността посредством аграрна реформа и елиминиране на феодализма. Никаква социална отговорност, нито зачитане волята на народа не се наблюдават при подхода на сегашния режим, който са опира на насилието и войната.

Президентът Ануар Садат възприема противоположния подход и насърчава „Мюсюлмански братя”, като премахва част от ограниченията спрямо тях и публикациите им, защото вижда в движението полезен съюзник срещу засилващите ролята си леви сили, както и балансьор срещу Израел.

Без никакъв друг план освен изкореняване на всяко несъгласие, Египет върви по същия път като Ирак, Сирия, Йемен и Либия – път на хаос и дори, вероятно, на разделяне и разпокъсване. Напоследък много се говори за преначертаването на границите от „Сайкс-Пико”.

Най-голямата заплаха за режима в Египет не са „Мюсюлмански братя”, а „Ислямска държава”, която се разширява във всички посоки, като използва системата на „вилаетите” (провинции). Те са изключително силни и стабилни там, където имат обща граница, както е в някои части на Ирак и Сирия. Парадоксалното е, че „Ислямска държава” е противник на „Мюсюлмански братя” по идеологически причини и смята тяхната интерпретация на исляма за неправилна. Ако тази терористична организация успее да влезе в Газа, което е възможно, тя ще свали управлението на свързаното с „Мюсюлмански братя” движение ХАМАС, за което смята, че е твърде отдалечено от шариата.

Ако Египет иска да избегне задаващата се криза, той има нужда не от пари от користни приятели, нито от оръжие от Русия и САЩ, нито от война с „Мюсюлмански братя” или „Ислямска държава”, а от възстановяване на египетската национална идея, от сплотеност и национално помирение. Египтяните са известни със своята толерантност, добро настроение и любовта към страната си. Египетската армия е силна и може да зададе посоката, като помогне за възстановяването на сигурността и стабилността – заради народа и нацията.

Източник: http://www.raialyoum.com