O-Sense
Дори в Средновековието войните спират по време на „свещените месеци“. В XXI век войната срещу йеменците и кръвопролитието по време на свещения месец рамадан не спират. И тъй като в Йемен няма нефт, газ и злато, нито диктатор-тиранин управлява с железен юмрук и трябва да бъде свален от „демократите“, никой не го е грижа и никой не желае да види трагичното положение на йеменците и броя на жертвите, които загиват всеки ден.
В началото на тази война картината беше съвсем различна. Представителите на „Арабския алианс“, които се хвалят с най-модерните американски изтребители и обясняват всяка вечер по телевизиите успехите на коалицията, приличат на говорителите, обобщаващи резултатите от американската „Пустинна буря“ срещу Ирак и британската Фолклендска война в Аржентина.
Същата сцена се повтори преди почти една година, когато арабските правителства бързаха да изпратят свои модерни военни самолети, за да се присъединят към Алианса нечело със САЩ, който иска да победи „Ислямска държава“. Арабски принцове и арабска красавица бяха показани в редица репортажи по време на въздушните удари, като внушаваха, че победата е сигурна и предстои скоро.
Нито изтребителите на „Решаваща буря“ успяха да накарат хутите да се предадат след 100 дни на непрекъснати бомбардировки по най-бедната държава в света, нито изтребителите на международната коалиция успяха да изкоренят „Ислямска държава“ след повече от 4000 въздушни атаки. Резултатите от тези нападения са с обратен ефект, защото „Ислямска държава“ се разраства, след като успя да завладее големи градове в Ирак като Ар-Рамади и Палмира в Сирия, както и да нахлу в кюрдския град Кобани. Никой не знае къде ще бъде следващият им удар.
До този момент всички тези военни решения и действия са провал. Къде се крие грешката? Това е арогантността на властта и парите, грешните преценки в дадена ситуация, както и незачитането на силата на противника и на горчивия опит от предишни грешки като окупацията на Кувейт, Ирак, военната намеса в Либия, Афганистан, Сирия и т.н.
Никой не може да каже колко са жертвите в Ирак вследствие на американското нападение по време на двете войни. Никой не се наема да изчисли точния броя на жертвите в Сирия, който отдавна е надхвърлил 300 000, след като войната навлезе в петата си година, а режимът все още е на власт. По същия начин никой не мисли да брои йеменските жертви, вероятно защото са много бедни и според техните убийци е по-добре те да умират, отколкото да живеят в глад, бедност и лишения.
Пишем емоционално, защото умът отсъства и мъдростта липсва, докато виковете на ранените от страшната болка не се чуват и загиналите си отиват без погребения и без надгробни плочи, на които да бъдат изписани техните имена.
Източник: http://www.raialyoum.com
