O-Sense
Това става чрез:
-Сектантски войни – най-важните в политиката „разделяй и владей“
-Голямата лъжа за войната срещу тероризма, която реално е война за възстановяване на западното влияние и финансов, икономически, културен и социален контрол в арабския и мюсюлманския свят.
-Ограничен народ, изостанал от цивилизацията с цел промиване на мозъци
Нека да започнем с идването на неоконсерваторите на власт в САЩ в началото на века. Те заявиха, че всички държави трябва да бъдат с тях на принципа: „Kойто не с нас, е против нас“.
На 3 април 2003 г. Джеймс Улси, бивш директор на ЦРУ и един от символите на неоконсерваторите, които дърпат конците на американската политика, произнася реч пред студенти от Калифорнийския университет. В нея той заявява, че САЩ е на прага на Четвърта световна война, „която днес се нарича войната срещу тероризма“, а целта този път е ислямският свят и начертаването на новата карта на Близкия Изток. Тази война вероятно ще продължи много години. Улси подчертава, че Студената война е била Третата световна война. В същата реч той казва: „Докато вървим напред към нов Близък Изток, ще държим много хора в неведение, ще кажем на Мубарак и кралското семейство в Саудитска Арабия, че ние ще подкрепим и застанем на страната на тези, които се страхувате от тях най-много, ние ще сме на страната на вашия народ“. Дали с тези думи Улси предрича Арабската пролет преди 8 години? Дали въвличането на Саудитска Арабия в Йемен е част от този план, както и случващото се в Сирия, Египет, Либия и Ирак .
Доклад на Фондация „Ранд Корпорейшън“ от 2008 г. под заглавие „Как ще се развие бъдещето на една продължителна война“ обобщава, че в мюсюлманския свят ще има дълга война, а това начало е както следва: Вашингтон помага на петролните държави от Персийския залив да се противопоставят на предполагаема иранска заплаха, защото в наличието на реална заплаха или опасение от такава Америка ще има повод и причина да се намеси в защитата на една или друга страна в зависимост нейните интереси. Тук ще припомним добрите отношенията между страните от Персийския залив и Иран по време на управлението на шаха, който пазеше интересите на САЩ и негови съюзници. Когато Иран стана Ислямска република, тя вече представлява опасност за тях.
Ирак беше светска държава преди американската инвазия, но кой доведе шиитските въоръжени сили в страната? Не е Иран, а САЩ, които ръководиха създаването на сектантската конституция в Ирак, чиито резултати виждаме днес. Кой започна 8-годишната война между Ирак и Иран и кой я финансира с милиарди долари? Не е Иран.
Основната сила, която помогна на хутите да окупират йеменските градове, беше американският възпитаник Али Абдула Салех и неговата партия, съставена от сунити.
Съединените щати не бяха ли в състояние да спират окупацията на йеменските градове още в началото? Същото се отнася и за нахлуването на Саддам Хюсен в Кувейт. Може би американците искат Йемен да бъде разделен отново, а държавите от Персийския залив да бъдат въвлечени в граждански войни, за които ще бъдат похарчени огромни средства.
Защитава ли Израел сунитските интереси?
В последната си реч пред Конгреса през месец март 2015 г. Нетаняху заявява, че опасността не е от „Ислямска държава“, чиито бойци са въоръжени с ножове и леко оръжие, опасността идва от Иран. В едно интервю за вестник „Йерусалим Поуст“ през септември 2013 г. израелският посланик в Съединените щати Майкъл Орен, смятан за силен съюзник на Нетаняху, казва: „Израел предпочита джихадаистите ислямисти пред Асад и най-голямата опасност за Израел е шиитският полумесец, простиращ се между Техеран, Дамаск и Бейрут. Ние виждаме, че режимът на Асад е основният камък на в този съюз“.
Нека направим сравнение между приятелите на САЩ и освободените от влиянието й. Ислямската революция в Иран е през 1979 г., когато Египет подписва споразумението от Кемп Дейвид. Египет като лидер в арабския свят е наясно, че Палестина исторически е първата линия в защита на Египет. След Кемп Дейвид Израел вече има посолство в Кайро. В същото време обаче посолството на Израел в Техеран става посолство на Палестина.
Тези събития са последвани от 30 години на корупция, нестабилна икономическа ситуация и огромни дългове на Египет. Държавата получава помощи, особено военни, но тогава в Египет има 34 000 американски войници и цивилни служители във всички министерства. 1/3 от тези помощи отиват за покриване на разходите на тези американци и за обучението им. Днес Египет е военно поле за вътрешни конфликти, с инфраструктура, която е почти пред разруха.
За разлика от Египет, Иран, която от дълги години е под строго ембарго, успява да изгради забележителна модерна инфраструктура, като се развива в областта на космическите изследвания и военната наука. Тази държава произвежда железници и морски части и ракети, както и системи за противоракетна отбрана и вече преговаря със западните си врагове за ядрената си програма като с равни по сила.
Източник: http://www.raialyoum.com
