Новото лице на ал-Каида

Анализи и коментари

 От началото на ноември организацията Ал Кайда публикува в интернет описание на чертите на “новите войници на Ал Кайда”. В публикацията се посочва:” Те са родени в Европа от бащи европейци и християни и са учили във вашите училища, молили са се във вашите църкви, ходили са на неделна меса, пили са алкохол, яли са свинско и са потискали мюсюлманите, но Ал Кайда ги е привлякла и те тайно са приели исляма и са се заклели да вдигнат оръжие на страната на братята си.”

Печат

 

 

 

         По – нататък в декларацията се казва: ”Сега те бродят по улиците на Европа и САЩ и се подготвят за бъдещи атаки”. Пак през същия месец, може би преди издаването на тази декларация или само дни след публикуването й, русата белгийка със светли очи Мюриъл Делгок, живееща в Брюксел и омъжена за белгиец от марокански произход, се самовзривява в Ирак, извършвайки самоубийствен атентат против американската армия. Примерът на тази белгийка предизвиква вълна от страх в европейските разузнавателни централи, които се опасяват от наличието на стотици европейски екстремисти, които лесно могат да извършат терористични операции, използвайки нормалната липса на подозрения към европейците. Такива примери са французинът Лионел Дюмон, ислямски боец в Босна, който използва нападения над банки за събиране на средства, британецът Ричард Райд, собственикът на заловените обувки, който се опита да взриви самолет, германецът Линдси, един от атентаторите самоубийци в Лондонското метро миналия юли, американецът от пуерторикански произход Хосе Бадия, който се прехвърля от работа с група крадци в лагер за обучение на ислямски екстремисти. Страхът от европейските ислямски екстремисти се засилва  от все още не съвсем ясния характер на мотивацията им, както и от това, че точният им брой не е известен. Вътрешният страх от европейските екстремисти се преплита с тревогата на френските власти, например, от превръщането на Франция в “източник” за ислямски джихадисти в света, от Босна и Косово, до Чечения и Ирак. През последните седмици това опасение намира многократно израз в думите на френския министър на вътрешните работи, Никола Саркузи. Например според официалната френска информация, 22-ма френски джихадисти или такива, пребиваващи на френска територия, отиват в Ирак за да воюват с американците. Седем от тях загиват при самоубийствени атентати, а двама са хвърлени в иракските затвори. През последните месеци френските сили за безопасност залавят 14 французи, които се готвят за заминаване в Ирак. Не минава и седмица, без силите на сигурността да не заловят членове на клетки, “във връзка с терористичен проект”. Миналия понеделник в град Дуи, намиращ се на север от Париж и близо до Лил, започна процес срещу френския джихадист Лионел Дюмон, който приема исляма и в средата на 90-те години воюва на страната на мюсюлманите в Босна. След връщането му във Франция обаче, той се насочва към кражби и формира групировка от бивши бойци в Босна, която извършва нападения и кражби и използва огнестрелно оръжие. Случаят с Дюмон е пример за това, което се случва във Франция с ориентацията на някои от новоприелите исляма и насочването им към екстремистки течения. Това, което по – рано ги води в Афганистан, Босна, Косово и Чечения, сега ги довежда в Ирак за участие в “джихада”. Френският социолог и изследовател Жан Клод Марин казва, че французите, които, за разлика от арабите, са приели ислямската религия наскоро, понякога са по – фанатични, защото имат нужда да изтъкнат искреното си приемане на новата религия. Затова виждаме следите им в бойните клетки в Ирак, Афганистан и Чечения. “Тази група е готова да носи оръжие. Тя се състои предимно от младежи, които нямат задълбочени познания за исляма, а политическото им съзнание е близко до нулата”. По – нататък той продължава:” Тази група е готова да носи оръжие и да извършва самоубийствени атентати и не представлява по – малка опасност, тъй като членовете й принадлежат към подвижни и мобилни клетки и се придвижват между Франция, Италия, Германия и Холандия, без да се подчиняват на структури с определени ръководства, финансово и военно управление.”

 


         Предвид опасността от това явление, миналия юни Централното управление на френското генерално разузнаване представи подробен доклад на министъра на вътрешните работи Никола Саркузи. Докладът обръща специално внимание на приелите исляма французи, имената на мнозина от които се появяват в досиетата на международния тероризъм. В изследването, което се нарича “Близкият изток”, са разгледани 1610 досиета на французи или европейци, пребиваващи на френска територия, които са приели исляма. Разузнаването обаче твърди, че проучването му “не е изчерпателно”, тъй като броят на приелите исляма възлиза на хиляди, но въпреки това, събраната информация ще помогне за разбирането на това ново явление.

         Изследването на разузнаването показва, че преобладаващата част от новоприелите исляма принадлежат към прослойката на младежите, на средна възраст 32 години. (Белгийката, която се взривява в Ирак, е на 35 години.) Болшинството са мъже, а жените не надвишават 17%. Явлението приемане на исляма се засилва сред французите в главните градове, където има силна ислямска общност. Това е столицата и нейните предградия, областта Рон – Алеб (Средна и Южна Франция), областта Па дьо Кале (Северна Франция) и френското крайбрежие на Средиземно море (юго – източната част). Напоследък това явление се забелязва и в областта Акитания, в Атлантическия океан (югозапад).

         Според изследването на това разузнаване, чертите на новия “джихадист европеец” са следните: той е младеж от предградията, който търси “мотивация”, за да осмисли живота си и е под влияние на “средата, която го заобикаля”. В 37% от случаите приемането на исляма се извършва под влияние на приятели или познати или под въздействие на социалната и културна среда. В много от случаите новият мюсюлманин се насочва към екстремистките и фундаменталистки движения, обуславящи пътя към “джихад”. Докладът на разузнаването набляга на главната роля на джамиите, подчинени на фундаменталистките и екстремистки движения, които се посещават от новите мюсюлмани. В 27% от случаите причината, която води до приемане на исляма от французи, е бракът или съвместното съжителство. Изследването ясно откроява преобладаващото ниско културно равнище на приемащите исляма младежи. 49% от тях напускат сферата на образованието без никакъв документ. Само 20% от тях, на възраст между 15 и 19 години, са ученици или студенти, докато средният процент за Франция надвишава 90%. Този процент става обратен при възрастовата прослойка над 50- годишна възраст. В нея  приелите исляма имат по – високо образователно и културно равнище в сравнение със средното за страната.

 


         Изследването посочва периферното обществено и материално положение на новоприемащите ислямската религия. От документацията, с която се запознава “Аш Шарк ал Аусат” (Близкият изток), се вижда, че една трета от проучената представителна извадка са безработни, а половината не се занимават с определена професионална дейност. Изяснява се също така, че средната безработица в техните среди е пет пъти по – висока от средното за страната. Онези от приелите исляма европейци, които работят, са заети в сфери, които не изискват особени умения и високи дипломи. Много от тях работят в сферата на охраната или обслужването. Според източниците на “Аш Шарк ал Аусат”, приемането на исляма от французи стига и до френската армия, където 3,5% от състава й стават мюсюлмани и явлението обхваща редовете на офицерството.

         Генералното френско разузнаване потвърждава, че наблюдава 40 от общо около 1685 джамии и места за молитви на цялата френска територия. Френските органи на сигурността смятат, че тези 40 джамии се намират под влиянието на ислямските фундаменталисти, които ги използват за разпространяване на екстремистки фундаменталистки идеи и призоваване към учението си. Имената на група джамии се появяват по страниците на вестниците във връзка с посещаването им от джихадисти европейци. Сред тях е джамията Амр, в 11-ти жилищен район на Париж, близо до квартал “Белвил”, където живее значителна ислямска и арабска общност. В нея се укриват един от приелите исляма французи, който е арестуван в Афганистан и прехвърлен в Гуантанамо, друг, който загива от бомба в Афганистан, трети, заловен в Австралия, с обвинение в подготовка на терористичен акт, четвърти, възнамеряващ да извърши нападение по време на последното състезание за световната купа по футбол в Париж и последният, заловен миналото лято в околностите на джамията, алжирски гражданин на 35 години, който води джихад и акцентира върху изучаването на нарастващата роля на традиционното течение за приемането на исляма. Докладите на разузнаването потвърждават, че  умереното течение, основано през 1927 г. в Северна Индия, стои зад 28% от случаите на приемане на исляма, а салафитското течение – зад 23% от тях. Разузнаването смята, че салафитите претърпяват мощно развитие и господстват над десетки джамии. Към тях принадлежи имамът на джамията Финисио, Абул Кадир Бузиян, изгонен от Франция заради екстремистката си реч. Те знаят как да действат в религиозните и обществени среди и създават редица малки, специални движения, в т.ч. в сферата на образованието и интернет.

         Директорът на генералното разузнаване на френската полиция Паскал Майлус наскоро казва:” Това разпространено явление предизвиква сериозното ни безпокойство.” По – нататък той добавя:” Салафитите във Франция са около 5000 души, а онези, които са приели исляма, според сведенията ни – 1600 души. Един на четирима от тях се присъединява към редовете на ислямския екстремизъм.”

         Ако френската ситуация хвърля много светлина върху явлението европейски ислямисти и причините за екстремизма им, положението в Белгия също заслужава внимание. Мюриъл Делгок, първата европейка, извършила самоубийствен атентат в Ирак, е с белгийски произход и приема исляма след романтична връзка с марокански младеж. Нейният случай не е изолирано явление  в Белгия, където около 1000 белгийци приемат исляма всяка година, макар и да не стават екстремисти и да не използват екстремистки средства. Председателят на Ислямския културен център в Белгия д-р Абдул Азиз ал Яхия посочва, че разпространението на екстремистки идеи сред новоприелите исляма европейци, като цяло и в частност, белгийците, се подчинява на действието на няколко фактора и на първо място, осъществяване на някаква изгода или определени интереси. Следва влиянието на човека посредник, убедил европееца да приеме исляма. Ако посредникът е екстремист, приелият исляма не само следва същото направление, а се превъплъщава в неговата личност, като често взема и името му. Ако посредникът принадлежи към умерено течение, естествено е то да се следва от приелият исляма европеец. Той посочва един важен пункт в европейските държави – липсата на правилни авторитетни източници, които да бъдат използвани от всички по въпросите на исляма и мюсюлманите. Те се различават във всяка джамия и във всяка страна в съответствие с направленията в тази ислямска дейност. Макар че д-р Абдул Азиз не притежава точни сведения за броя на белгийците, приемащи исляма всяка година, според него, през последните пет години в Центъра са идвали между 1500 и 2000 души, желаещи да приемат исляма и да получат удостоверение за това. Умран Ахтар обаче, пакистанец по произход и отговорник по информацията в Изпълнителния комитет на мюсюлманите в Белгия, твърди, че броят на приелите исляма белгийци е между 60 и 70 хиляди души, които не живеят на едно място, а са разпределени между различни джамии и различни градове. Във връзка с ролята на комитета върху идеите на някои от тях, опасявайки се от повлияването им от неправилни такива, Умран посочва създаването на комисия по въпросите на новоприели исляма от белгийски произход, отговаряща за осигуряването на религиозни източници и литература на тези хора, за насочването им в правилна посока. Той добавя:” В същото време комитетът смята, че най – голямо значение има общото и всеобхватно реформиране и изправяне на религиозната сфера в Белгия.” На базата на опита във Франция, Белгия, Холандия, Британия, Чечения и много други места, европейските младежи, които приемат исляма, в много случаи са лесна плячка за извършване на самоубийствени атентати поради липсата на политическо и религиозно съзнание у тях и желанието им да покажат убедеността си в новата религия, която са приели. За това съдейства наличието на изострящи се политически трудности и проблеми в редица ислямски държави. Преди няколко години един германски младеж отива в Палестина,  за да извърши самоубийствен атентат в Йерусалим, но израелските власти го хващат и той продължава да е в затвора до днес. Д-р Анис Карич, декан на факултета за ислямски изследвания в Сараево, в интервю за “Аш Шарку-л-Аусат” казва:” От дълго време много средства за информация задават въпроса дали екстремизмът на мюсюлманите на Балканите е следствие от кланетата, на които бяха подложени” в Косово и Босна.