Експлозии и в Турция, анулиран ли е неписаният договор за неутралитет между Ердоган и „Ислямска държава“?

Анализи и коментари

Бомбените атентати в Катиф, Кувейт, Газа, Синай, клането на брега на град Сус в Тунис, забравените атентати в Ирак, Сирия, Алжир, Либия и накрая самоубийствен атентат в турския град Суруч в близост до сирийския град Кобани, отнел живота на 30 души. Какво се случва в нашия регион?

Печат

Общото в тези атентати е, че са извършени от „Ислямска държава“ начело с халифа Ал-Багдади. Тази организация, която е издигнала лозунга „Ще остане и ще се разшири“, явно няма да се разшири само като географска територия, но и ще разшири обхвата на атентатите си. Забележително е, че част от тези атентати са насочени към страни, които са финансирали и въоръжавали пряко или чрез държавни и граждански канали въоръжените групировки, които се бият в Сирия, Ирак, Либия, Ливан, Йемен и Египет през последните четири години на „арабските революции“. Дали това е обратен ефект и къде ще бъдат следващите експлозии и колко ще са жертвите?

Турският министър-председател Ахмет Давутоглу, който е автор на идеологията „нула проблеми“, която би трябвало да води до „нула експлозии“, в момента е изправен пред нарастващите проблеми със съседите си и с по-големи вътрешни проблеми, които му попречиха да сформира коалиционно правителство след 13 години на сигурност, стабилност и силен икономически растеж. Като първа реакция след кървавия атентат беше изявлението на Давутоглу, че „Ислямска държава“ стои зад този атентат.

В самото начало на създаването на „Ислямска държава“, която вече е разположена върху територия, обхващаща голяма част от Сирия и Ирак, турските власти следваха политиката на „нула проблеми“ и неутралитет спрямо „тази самообявила се държава“, първо, за да избегнат опасността от атаки, и второ, за да я използват като разменна монета и натиск към международната коалиция, основана с цел унищожаване на тази организация.

Който си играе с огъня, неминуемо ще се изгори и политиката на неутралитет може да успее със силни централни правителства в съседните страни, ако е изградена върху интереси и взаимно уважение, но е трудно да успее с ислямистки групировки, които отхвърлят всичко светско и не приемат заместител на управлението на шериата.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще влезе в съвременната история като най-важния ислямски лидер, който успя да доведе страната си от фалит до редиците на големите икономически сили в света и създаде невъзможен съюз между Запада и Изтока, между исляма и демокрацията на твърда икономическа основа, но успехите създават врагове и арогантността на силата води до грешки и падане в капана на подбудителството и лицемерието.

Най-голямата грешка, която допусна Ердоган, е, че забрави етническия състав на страната си, както и дълбокото му убеждение, че Турция е застрахована срещу схемата на фрагментация, преначертаване на границите, на сектантско и етническото разделение, което се разпростира в целия регион. Въпреки че той се опита да маневрира, използвайки всичките си карти, за да предпази Турция от пламъците на терористичния огън, огънят вече заплашва Анкара.

Сблъсъкът между турските власти и „Ислямска държава“ е неизбежен и е въпрос на време. Ние сме пред два различни и противоположни проекта – дали тази „държава“, която се роди от утробата на „Ал-Кайда“ и обяви жестока и безмилостна война срещу братята си като Ан-Нусра и Ахрар аш-Шам и други, ще сключи примирие с Турция и с Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, основана на наследството на Кемал Ататюрк, който премахна ислямския халифат и обърна гръб на мюсюлманския свят, като премахна забрадките и се насочи към Запада и неговата цивилизация.

Ердоган се поддава на натиска на Америка да се присъедини към водената от нея война срещу „Ислямска държава“ без условия, като отвори военно-въздушната база Инджирлик за самолетите на коалицията и частично затвори всички пътища за снабдяване с бойци, пари и оръжие, като започна да извършва арести на бойци и симпатизанти на тази „държава“, като броят на задържаните до момента е над 1000 души.

Влизането във войната заедно със САЩ срещу „Ислямска държава“ е много важно, защото Турция има силна армия и огромен опит в партизанска война, тъй като от дълги години води ожесточена партизанска война срещу Кюрдската работническа партия, която настоява за държава за кюрдите. Независимо от обстоятелствата това участие не би било без загуби, както и успехът не е гарантиран, защото тази война може да се проточи с години, а може би с десетилетия.

Независимо коя страна стои зад този атентат, това е може би кърваво послание към Ердоган и неговата партия, които са поставени в неудобна позиция след загубата на парламентарното мнозинство и намаляването на подкрепата на избирателите наполовина, както и отказа на трите основни политически партии за влизане в коалиционно правителство поради невъзможността на Ердоган да изпълни най-важните им условия, а именно да промени външната политика и да спре своите интервенции в съседните страни и по-специално в Сирия.

Дали президентът Ердоган и дясната му ръка Давутоглу ще осъзнаят важността на това кърваво послание и на други паралелни регионални и външни послания и ще преразгледат политиката си, довела страната до тази трудна безизходица?

 

Източник: http://www.raialyoum.com