Вашингтон – към Техеран и Рияд – към Москва

Анализи и коментари

Дали e съвпадение това важно развитие на отношенията между Русия и Саудитска Арабия и в същото време сближаването между САЩ и Иран, които подписаха споразумение, което ще прекрати десетилетия на спорове и конфликти между двете държави? Какви са перспективите за това подобрение в отношенията между Москва и Рияд и какви са последиците от преговори на САЩ с Иран спрямо кризи в региона?

Печат

Като начало е важно да отбележим, че отношения между САЩ и Иран бяха много обтегнати, особено след като администрация Джордж У. Буш постави Иран между държавите от „оста на злото“. САЩ обяви, че ще се бори срещу техните режимите в Иран, Северна Корея и Сирия (както направиха в Ирак през 2003 г.). Но тази политика на Америка в Близкия изток се провали и доведе до обратни резултати, които засегнаха и нейните интереси, като имаше и политически отражения върху самите политици, които загубиха срещу Обама, който дойде с обещание за спиране на едностранните безсмислени войни и покана за преговори с противниците на политиката на САЩ.

През последните шест години администрацията на Обама претърпя вътрешен натиск за по-твърда политика и отменяне на целта на преговорите с Иран от опозиционната Републиканска партия и от течението религиозен консерватизъм, както и от израелското лоби в полза на израелското правителство начело с Нетаняху, който има за цел да окаже натиск върху администрацията на Обама за сблъсък с Иран, а не за преговори. А в последните три десетилетия на конфликта политиката и сигурността на Иран се свърза с арабско-израелския конфликт, който включва Израел, от едната страна, а от друга – Сирия, Ливан и Палестина. Техеран вече взима пряко участие във взаимодействията и сложността на арабските отношения, както и в локални конфликти в редица страни от региона.

Развитието на иранското ядрено досие доведе до влошаване на отношенията между Иран и Запада, но засили ролята на Иран като голяма регионална сила, което предизвика задълбочаване на различията с няколко държави от Съвета за сътрудничество на държавите в Персийския залив.

Администрацията на Обама осъзна, че проблемът с Иран няма да бъде решен с повече резолюции на Съвета за сигурност. Но може да бъде решен по един от двата начина: война или преговори. Предишното управление в лицето на Буш избегна война с Иран заради военните, политическите и икономическите последици не само за Америка, но и за целия свят. Затова сегашното управление избра преговорите за постигане на „временен мир“ в рамките на регионални и международни обстоятелства, подходящи за отстъпления и печалби на всяка от страните. Именно това мотивира Обама да отвори нова страница с Иран независимо от системата на управление в Ислямската република подобно на отношенията на Вашингтон с Китай и това, което се случва в момента с режима на Кастро в Куба.

Тези преговори и очакваните резултатите от тях няма да доведат до цялостно международно споразумение за всички сегашни кризи в региона, но може да ги решат една по една.

Отношенията между Москва и Рияд

Има загадки около посещението на принц Мохамед бен Салман, министър на отбраната на Саудитска Арабия, в Санкт Петербург през последния месец за среща с руския президент Путин, продължила около два часа. Това внезапно посещение породи много въпроси за споразуменията, които бяха обявени след посещението, и за поканата към президента Путин да посети Рияд, също така и за поканата от руската страна към крал Салман да посети Москва.

Това показва, че има положително развитие в отношенията между Москва и Рияд. Но какво е обяснението за многото различия в позициите на двете държава като например, че руската федерация подкрепя Иран и сирийското правителство и отхвърля чуждестранна военна интервенция в Йемен, както и сегашните различия между Москва и САЩ, който е важен съюзник на Саудитска Арабия след избухването на украинската криза, също така и санкциите срещу Москва, наложени от Америка и Запада с цел международна изолация. Това посещение на принц Бин Салман и подписването на редица споразумения не противоречат ли на явните спорове и различия във външната политика на двете държави? Някои го тълкуват просто като саудитско отваряне към силна и основна страна в рамките на икономическите интереси и инвестициите не са свързани с политиката. Но това са ограничени интерпретации и не отразяват реалността на саудитската политика в много международни въпроси.

Кралство Саудитска Арабия не е като Китай, Индия или Япония и други страни, които имат широк икономически растеж и търсят международни пазари за своите продукти. Независимо от политическите различия и кризи, които преобладават в света, Саудитска Арабия е много важна страна в няколко горящи точки в Близкия изток. Тя наказва и възнаграждава много страни в зависимост от тяхна обявена позиция спрямо тези въпроси. Така че на този етап не е разумно подобряването на отношенията с Москва да бъде изолирано от тяхната външна политика. Въпросът е дали това се случва без консултацията на съюзника САЩ или с предварително разбирателство.

Някои обвързват това развитие на отношенията между Саудитска Арабия и Русия с несъгласието, което беше изразено между Саудитска Арабия и САЩ в края на 2013 г., когато Обама отказа да проведе военна интервенция срещу Сирия след кампанията, която твърдеше, че режимът използва химическо оръжие. По това време кралството излезе с изявления за възможна ориентация към Москва като алтернатива на специалната връзка с Вашингтон.

Може би целта на това посещение на саудитския външен министър в Русия е свързано със сегашната война в Йемен, тъй като Саудитска Арабия има нужда от международен консенсус, за да може да поддържа позицията си, тъй като Русия е в състояние да повлияе на иранската подкрепа на хутите, които са главната цел на тази война. Това положително развитие на отношенията между Рияд и Москва може да бъде поставено в рамките на саудитско-американските общи стремежи за намаляване на размера на руската подкрепа към сирийското правителство и ограничаване на иранското влияние в региона чрез развитието на саудитско-руско сътрудничество. Но тази цел, която е насърчавана от Вашингтон, няма как да бъде постигната лесно, защото президентът Путин многократно подчерта своя ангажимент да продължи сегашната политика към сирийската криза, както и че не е разумно да изостави единствена страна в региона, върху която Русия има влияние и единственото морско пристанище, на което руските военни кораби имат портал към Средиземно море в сирийския град Тартус.

По другата тема,има страхове от подобряване на отношенията между САЩ и Иран за сметка на отношенията на Вашингтон с други партньори и съюзници в региона. Но реалността на външната политика на САЩ потвърждава, че Вашингтон не заменя съюзниците си с други. Съединените щати са подобрили отношенията си с Китай в последните десетилетия, без да се отказват от големия азиатски съюзник Япония, както и подобрението на отношенията с Индия не повлияха негативно на специалните им отношения с Пакистан.

Вашингтон се ползва от положителни взаимоотношения със страните, които имат различия помежду си, но всяка от тях държи да има добри отношения със САЩ. Американската политика на „баланса на противоположностите“ се оказа ефективна на много места по света, включително и в арабската криза в Близкия изток през последните години.

 

Източник: http://www.raialyoum.com