Въпроси относно последиците от турско-европейското споразумение за бежанците

Анализи и коментари

Днес (04.04.2016 г. – бел. прев.) е първият ден от операцията по депортиране на нелегалните имигранти от Гърция към Турция, в изпълнение на турско-европейското споразумение, което влезе в сила миналия месец.

Печат

От 20.03.2016 г. до днес, на гръцките острови бяха регистрирани повече от шест хиляди имигранти, въпреки че все още не е ясно накъде ще бъдат изселени всички тези хора. Не се знае дори и броят на завърналите се в Турция.

Според турските власти, в рамките на три дни (считано от понеделник 04.04.2016 г.), 750 души ще бъдат прехвърлени в Турция. Други източници говорят за около хиляда души, които ще бъдат върнати. За всеки сириец, върнат в Турция, Европейският съюз (ЕС) ще приема по един легален сирийски бежанец, а нелегалните имигранти, които не са от сирийски произход, ще бъдат придвижени обратно към родните им държави.

Странно е обаче, че турското правителство все още не е подготвило необходимите условия и мерки за посрещане на бежанците. В градовете Дикили (до Егейско море) Чешме (в близост до гръцкият остров Хиос) са разположени по две-три палатки, но това далеч не е достатъчно. Да не говорим за объркванията в официалните изявления на служители от турска и гръцка страна относно процеса по депортирането на имигрантите.

Говорителят на гръцкото правителство обяви, че планът за връщане на имигрантите се изпълнява, стига да не се появи някое непреодолимо препятствие. Той обаче побърза да допълни, че не потвърждава никакви доклади. Изказванията от този род показват, че съществува объркване от гръцка страна и цялата ситуация не е ясна. Затова може би Германия реши да предостави помощ чрез изпращане на персонал в Гърция.

Големият въпрос, който до сега не намира отговор, е: на какво основание ще бъдат върнати бежанците? Споразумението между ЕС и Турция не влиза в детайли. Задоволява се с това, че процесът по връщането на имигрантите трябва да се осъществи съобразно нормите на ЕС и международните нормативни актове в областта на правата на човека.

Тези формули обаче не решават проблема. Само в Гърция има повече от 50 хиляди нелегални имигранти, голяма част от които вече са подали документи, за да получат статут на бежанец. На друга част от тях пък не им стига времето, за да извършат споменатата процедура, поради силния натиск, оказван върху тях. Освен всичко това, не е уточнена и разликата между онези, които са се озовали на гръцка територия преди сключването на споразумението, и тези които пристигат след него.

Именно затова от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците изразиха загриженост, че споразумението може да се превърне в процес на масово прехвърляне на хора, а това не съответства с международните стандарти за правата на човека и правата на бежанците. На всичкото отгоре, голяма част от имигрантите са от Сирия – страна, в която според международното право няма сигурност, и нейните граждани заслужават убежище.

Съществува още един проблем, който се появи преди няколко дни – според европейски доклади Турция депортира сирийски граждани, намиращи се на нейна територия към Сирия – ход, който нарушава международното право. Това накара Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) и различни групи за правата на човека да осъдят турско-европейското споразумение, изтъквайки липсата на правни гаранции в договора.

„Амнести Интернешънъл” – международна неправителствена и независима правозащитна организация – също обвини Турция, че незаконно и ежедневно принуждава около 100 сирийци да се върнат в страната си. Организацията твърди, че тези действия разкриват „груби  недостатъци” в споразумението между ЕС и Турция.

Изглежда, че Турция е съгласна с решаването на проблема с бежанците, който от толкова време тревожи европейския континент, в замяна на финансова и политическа компенсация. От друга страна обаче турците не са готови да поемат сами разходите, необходими за имигрантите, и по тази причина наложиха виза за сирийските граждани. Едновременно с това властите провеждат операции за ограничаване влизането на нови бежанци на територията на страната, както и ограничаване на регистрирането им, в опит да облекчат задълженията си към тях, обусловени от споразумението с Европейския съюз. Те предвиждат Турция да предостави всички условия за убежище на сирийските бежанци.

Новата политика, практикувана понастоящем от Турция спрямо сирийците, не се счита за преврат срещу политиката на отворени врати, която турското правителство наложи в началото на кризата. Новата ориентация на Анкара по-скоро се дължи на политически съображения, отколкото на икономически.

В действителност, Турция иска да се прояви като ЕС и да покаже, че влизането на нейна територия не е лесно. В допълнение към това, тя все още предпочита сирийските жители на север да останат в собствените си райони и да не търсят убежище в турските земи.

 

Източник: https://arabic.rt.com